Решение № 137 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2007 г.

Решение № 137 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. с. "С", гр. В., чрез пълномощниците му адв. Ч от САК и адв. Ч. от ВТАК, срещу решение № 40 от 23.02.2007 г. по гр. д. № 351/2006 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 20 от 24.03.2004 г. по гр. д. № 31/2000 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу ТК "Б" ЕООД, гр. В., за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот в гр. В., съставляващ парцел **** в кв. 132 по плана на града, заедно с построения в него строителен склад, преустроен в "М" с площ от 1 352кв. м., както и е оставено без разглеждане искането за остойностяване на направените подобрения в имота, заявено за 520 000 лв., поради липса на правен интерес - искове с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с § 1 от ДР на ЗК, 1991 г. (отм.) и чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 3 от ПМС № 192/91 г. (отм.). В мотивирана касационна жалба, с писмени бележки и в съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. В, въвежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм). Доводът за съществено процесуално нарушение е свързан с оплакването, че приетите по делото доказателства не са обсъдени в тяхната пълнота и единство (нарушение на чл. 188 ГПК), а на материалния закон - че при наличието на достатъчно доказателства съдът не е приел за установен факта, че касаторът е правоприемник на прекратения през 1959 г. РКС - гр. В., чиято собственост е бил спорния имот. Позовава се на приетата пред въззивния съд, при второто разглеждане на делото, технико- икономическа експертиза, която е съобразила указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение, както и на нормативно установеното правоприемство в § 39, ал. 2 на новия ЗК по отношение на кооперативните съюзи, които са съществували към 1959 г. и които през 1960 г. са възстановили дейността си. По алтернативно предявения иск за обезщетение счита, че той е напълно доказан по основание и в размер, който е по-голям от претендирания и следва да се уважи, тъй като кооперативната организация има право на избор за имотно или парично обезщетение, ако бъде лишена от реституираната й по закон собственост. Ответникът Т. к. "Б" ЕООД, гр. В. и третото лице-помагач - община В., не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: За да постанови решение в посочения смисъл съставът на Варненският апелативен съд е приел, че щом исковата молба е подадена на 5.01.2000 г., преди влизане в сила на Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. (8.08.2000 г.), приложим за случая е редът на ПМС 192/91 г. и § 1 от ДР на ЗК-91 г. (отм.). Приел е също така, че собственика на имота -. Търново, е преустановил съществуването си по силата на ПМС 35/59 г. и имуществото му е преминало в патримониума на новосъздаденото единно държавно търговско предприятие (ОТП) към Окръжния народен съвет В. Търново. С ПМС 43/1960 г. е възстановена дейността на кооперативните съюзи, а на 10.03.1960 г. е регистриран Окръжен кооперативен с. гр. Г., който считано от 1.01.1967 г. е преместен в гр. В. Търново. Спорът относно правоприемството между Р. Търново и ОКС-гр. Горна Оряховица е решен в ущърб на касатора, тъй като не са представени конкретни доказателства новосформираният правен субект да е включвал в състава си заличената кооперация. Съобразно указанията на Върховния касационен съд, при новото разглеждане на делото, е назначена комплексна технико-икономическа експертиза, която да изследва документалните данни за наличие на евентуално правоприемство по линия на предадено имущество, каквато процедура е уредена с ПМС № 66/66 г. Указанията са изпълнени, но експертизата не е намерила счетоводни или други записвания, които да установяват предаване на процесното имущество от Окръжното търговско предприятие В. Търново, правоприемник на РКС В. Търново, в полза на Окръжния кооперативен съюз - Г. Оряховица, по-късно със седалище в гр. В. Търново, който пък е праводател на касатора. Искът е отхвърлен на това основание, както и с оглед доказателствата, че имуществото не съществува реално във вида, в който е било - складът е надстроен и пристроен, като от него са запазени само външните стени, които са допълнително укрепени с поставяне на допълнителни колони. Поради отхвърлянето на главния иск за собствеността на имота е оставен без разглеждане евентуалният иск, тъй като елемент от състава му е установяването на правото на собственост. Решението е правилно. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира, че въззивното решение съдържа пълен и обоснован анализ на всички представени доказателства, съобразно придадената им от закона доказателствена сила и правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Съдът е положил дължимата процесуално грижа за всестранното изясняване на релевантните обстоятелства, така както го е задължил касационният състав при първото касационно разглеждане на делото. Действително касаторът-ищец не се е справил с доказателствените си задължения и не е могъл да осъществи пълно и главно доказване на спорния факт - наличието на правоприемство между кооперацията, собственик на имота към 1959 г. и новосформирания окръжен кооперативен с. от 1960 г., който е негов праводател. Такова правоприемство не е могъл да се обоснове нито на основата на членуващите в ОКС кооперации, нито на имуществото, което е върнато в патримониума му. Вярно е, че § 39, ал. 2 от ЗИДЗК - 1999 г. намира приложение в разглеждания случай и това е посочено още в първото касационно решение, но с него се урежда юридическото, но не и на фактическото правоприемство. Във всеки отделен случай, както е разяснено и в предходното касационно решение, се налага да се изследва въпросът за правоприемството на конкретното имущество. Изслушаната експертиза не е намерила данни за такова правоприемство и съответно не ги е отразила в заключението си - обстоятелство, което е в разрез с поддържаното в касационната жалба. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху имота и ищецът не е материалноправно легитимиран да търси ревандикацията му. Доводите по отношение на евентуалния иск не се нуждаят от обсъждане при положение, че ищецът не е собственик на имота и няма основание да избира способ за обезщетяване - имотно или парично. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г. о.