Решение № 131 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г.

Решение № 131 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 14 825/2010 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и е обезсилено Решение № II-71-22 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 18 997/2009 г. на СРС, 71 с., с което по иска по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], е признато за установено, че Приемо - предавателен протокол от 30.01.2007 г. за предаване на автомобил "И." модел IFX с рег. [рег. номер на МПС], е неистински в частта относно авторството на подписа на Б. П. П. Жалбоподателят излага, че решението е неправилно и необосновано - той има правен интерес да предяви иска, тъй като се установява, че е възникнал спор с ответника от извършваните от последния действия, засягащи правата на ищеца: снабдява се с изпълнителни листове въз основа на записи на заповед за лизингови вноски, без да доказва вземането си и без да представя приемо - предавателния протокол, претендира предаване на автомобила с този протокол. Жалбоподателят сочи, че съдът е нарушил диспозитивното начало, в контекста на който е следвало да прецени правния интерес за предявяване на иска. Аргументира, че незаконосъобразно съдът го е задължил да оспори документа по реда на чл. 193 ГПК в рамките на висящо исково производство, че неправилно съдът е приел, че само при пропускане на срока по чл. 193 ГПК може да бъде предявен искът, както и че ефектът на търсената защита ще се постигне само с отрицателен установителен иск, че между страните не съществува правоотношение, поради което било безпредметно да води иск за установяване неистинност на документа. Жалбоподателят поддържа, че негово право, като ищец, е да определи какъв вид защита да потърси - установяване неистинност на документа или по-силна форма на защита - установяване несъществуване на правоотношение между страните и осъждане ответника да върне събраните суми. Прави и оплакване, че решението е необосновано - налице е правен интерес с оглед установените обстоятелства и събраните доказателства, в противоречие с които е постановено решението. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 179 от 20.03.2013 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: за допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен. Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото по иска по чл. 124, ал. 4 пр. 2 ГПК за признаване за установено, че Приемо-предавателен протокол от 30.01.2007 г. за предаване на описания автомобил, е неистински относно авторството на подписа на Б. П. П., е приел, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като ищецът може по реда на чл. 193 ГПК да оспори протокола в друго производство, в което е представен. Съдът е посочил, че правен интерес ще е налице, ако ищецът е пропуснал възможността да оспори по реда на чл. 193 ГПК документа, представен в друго производство или когато установяването неистинността му е необходимо с оглед друго производство (напр. по иск за отмяна на вписване в ТР на несъществуващо обстоятелство, подаване молба за отмяна по чл. 303 ГПК). Приел е, че ако установяването неистинността на документа е необходимо с цел да се установи породили ли са се правни последици от определен юридически факт, чието настъпване се установява с документа, се касае за иск за установяване несъществуването на субективно право, в който случай ищецът се домогва да установи, че не съществува правоотношение, за което следва да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и в хода на исковото производство, ако е необходимо, да оспори документа по реда на чл. 193 ГПК, и в този случай искът по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК е недопустим. Съдът е посочил, че това следва и от принципа за процесуална икономия, тъй като установяването само по себе си на неистинността на документа, няма да доведе до отричане на правото, твърдяно от ответника. Съдът е счел, че ищецът се домогва да установи, че не дължи лизингови вноски, тъй като автомобилът не му е предаден - правният му интерес е от предявяване на отрицателен установителен иск, че не съществува вземане на ответника, и липсва правен интерес от иск за неистинност на документа по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК. Обжалваното решение е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приел, че ще е налице у ищеца правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК, ако е пропуснал да оспори по реда на чл. 193 ГПК документа, представен в друго производство или когато установяването неистинността на документа е необходимо с оглед друго производство (напр. по иск за отмяна на вписване в ТР на несъществуващо обстоятелство, подаване молба за отмяна по чл. 303 ГПК). Няма твърдения на ищеца да е имало друго производство, в което да е пропуснал да оспори документа, нито ищецът извежда правния си интерес от необходимостта да иска да се образува друго производство. В постановеното от ВКС, ОСГТК ТР № /2012 г. от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. и съставляващо задължителна съдебна практика на ВКС, е прието, че е недопустим иск по чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от процес, в който документът е представен, но той е пропуснал да го оспори в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, както и да извежда правния си интерес от възможност да поиска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По въпроса, че е допустимо да се предяви в отделно производство иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 пр. 2 ГПК, когато ищецът има правен интерес затова, е създадена съдебна практика- решения, постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р. № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Р. № 138/14.04.2011 г. по гр. д. № 1067/2010 г. на ВКС, III г. о., която е в смисъл че установителният иск по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) за неистинност на документ, е допустим при наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи, като прецени дали соченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право. Въззивният съд не се е съобразил с изложеното, поради което неправилно е преценил, че липсва у ищеца правен интерес от установителния иск за признаване за установено, че Приемо - предавателен протокол от 30.01.2007 г. за предаване на описания автомобил, е неистински относно авторството на подписа на Б. П. П., каквато преценка правилно е била направена в първоинстанционното решение, което е обезсилено. Въззивното решение е постановено в нарушение на закона, поради което, като неправилно, следва да се отмени, и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Съдът следва да разгледа иска с правно основание чл. 124, ал. 4 пр. 1 ГПК, а ако с оглед изложеното в исковата молба, счете, както е посочено във въззивното решение, че е предявен и иск по чл. 124, ал. 1 пр. 2 ГПК (като държи сметка за произнасянето от първоинстанционния съд, чието решение е обжалвано само от ответника), следва да разгледа и този иск, след като предприеме действия за отстраняване нередовността на исковата молба. На основание чл. 294, ал. 4ГПК следва да се произнесе и за разноските за водене на делото във ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,