Решение № 9322 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2017 г.

Решение № 9322 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Б., подадена чрез пълномощника юриск. Д. Х. Жалбата е против решение № 7 от 06.01.2017 г., постановено по адм. дело № 261/2016 г. на Административен съд Б. С него по жалба на В. З. К. е отменена заповед № 03-010-РД/258 от 09.05.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Б., с която е отказано финансиране на В. З. К. по заявлението за подпомагане ИД № 01/06/1/0/01823 от подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба и бъде оставен в сила оспорения индивидуален административен акт. Ответникът - В. З. К., с представено "писмено постановление" с характер на писмени бележки, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и за неправилност на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник В. З. К. против заповед № 03-010-РД/258 от 09.05.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Б. С нея е отказано финансиране на В. З. К. по заявлението за подпомагане ИД № 01/06/1/0/01823 от подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. С обжалваното решение № 7 от 06.01.2017 г., постановено по адм. дело № 261/2016 г. на Административен съд Б. е отменена оспорваната заповед и преписката е върната на директора на ОД на ДФЗ - Б. за ново произнасяне в едномесечен срок по заявление ИД № 01/06/1/0/01823 на В. З. К., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма. Той обаче бил немотивиран и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и по чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса и не събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност. Тези нарушения довели и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като не били налице условията, на които се е позовал административният орган за да откаже финансово подпомагане на В. З. К. А именно - общият размер на стандартния производствен обем /СПО/ на кандидата и съпруга й не надвишавали максимално допустимия размер от 16 000 евро според чл. 5, ал. 15, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 14/28.05.2015 г./. В тази насока административният съд е приел, че притежаваната от съпруга на В. З. К. кобила е била продадена и тя неправилно е включена при изчисляване общият размер на стандартния производствен обем /СПО/ на кандидата за подпомагане В. З. К. На последно място административният съд е приел, че при издаване на оспорваната заповед не била спазена и целта на закона по регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 14/28.05.2015 г. Обжалваното решение е правилно със следните коригиращи мотиви. Неправилно административният съд е приел, че оспорената пред него заповед № 03-010-РД/258 от 09.05.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Б., е немотивирана. Същата съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване. Те ясно обективират волята на административния орган и позволяват за бъде упражнено правото на защита на адресата на заповедта, както и да бъде осъществен съдебния контрол за законосъобразност на същата. В случая те са и успешно реализирани, като от жалбата на оспорващия и от мотивите на административния съд е ясно, че както жалбоподателя в първоинстанционното производство, така и съда са разбрали фактическите и правни основания на административния орган, въз основа на които е издадена процесната заповед. Неправилно също първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и по чл. 36 от АПК. Фактите и обстоятелствата от значение за спора са били изяснени и са събрани относимите доказателства. Същите неправилно са оценени, но това не касае нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, както неправилно е приел административния съд. Относно приетото от административния съд неправилно приложение от административния орган на материалния закон, изводите на първоинстанционния съд са правилни. От мотивите на оспорваната пред административния съд заповед се установява, че на касационния ответник В. З. К. е отказано финансиране с процесната заповед на директора на ОД на ДФЗ - Б. поради наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 15, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. А именно - прието е, че общият размер на стандартния производствен обем /СПО/ на кандидата и съпруга й е в размер на 16 130.23 евро, с което се надвишава максимално допустимия размер от 16 000 евро. За посочения размер 16 130.23 евро е прието че се образува, като към стандартния производствен обем от 15879.70 евро на кандидата В. З. К. се включва стандартния производствен обем на съпруга й - М. А. К., който е 250.53 евро и се състои в една кобила. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че тези обстоятелства не са били налице. От приложения по делото договор за покупко-продажба от 02.01.2015 г. се установява, че кобилата на съпруга на В. З. К. е била продадена от него /съпруга/ на от 02.01.2015 г. Или продажбата е станала преди подаване от заявлението за подпомагане на 22.07.2015 г. Така представения договор не е оспорен относно неговата истинност от директора на ОД на ДФЗ - Б. и не е открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Затова съдът не е имал основание и не е постановил определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК, което да признае, че документът е неистински. По тези съображения няма основание договорът за покупко-продажба от 02.01.2015 г. да бъде изключен като доказателство по делото. Още повече, че установените с него факти /продажба на кобилата на 02.01.2015 г./ се подкрепят и от показанията на трима свидетели, разпитани в първоинстанционното производство. Представените по делото ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване от 04.04.2016 г. и извлечение от Регистъра на животните и животинските обекти с отразена промяна в собствеността на кобилата от 04.04.2016 г., не могат да оборят удостовереното с договора за покупко-продажба от 02.01.2015 г. и показанията на тримата свидетели. Така е, защото ветеринарно-медицинското свидетелство за придвижване и извлечението от Регистъра на животните и животинските обекти удостоверяват други факти /придвижване и отразяване в регистъра/, а не прехвърлянето собствеността на кобилата. Затова при тези доказателства следва да се приеме, че кобилата е продадена на 02.01.2015 г. Или към момента на подаване от В. З. К. на заявлението за подпомагане - 22.07.2015 г., тя е отговаряла на условието по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) до левовата равностойност на 16 000 евро включително. Неправилно към икономическия размер на стопанството на В. З. К. от левовата равностойност на 15879.70 евро е включен този на съпруга й М. А. К. Затова процесната заповед е била незаконосъобразна и същата правилно е отменена с обжалваното решение. Съобразно изложеното административният съд правилно, в съответствие с материалния закон е отменил обжалвания пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Затова обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Неоснователно е и искането на касационния ответник В. З. К. за присъждане на разноски по делото, тъй като не се установява в настоящото производство да са направени такива разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,