Решение № 2912 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител срещу решение 5764 от 05.08.2024г., постановено по адм. дело 202 по описа за 2024 г. на Административен съд Бургас, с което по оспорване от С. Д. С. е отменено уведомително писмо изх. 02-020-6500/11715#6 от 18.01.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, в частта, с която е постановен отказ за оторизиране и изплащане на суми по Подмярка 13.1/НП1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда и наложени санкции за бъдещ период и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението . В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна по касационната жалба - С. Д. С. в писмен отговор, чрез адв. Москова оспорва същата. Иска оставяне на решението в сила и претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АС - Бургас е Уведомително писмо изх. 02-020-6500/11715#6 от 18.01.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, издадено на основание влязло в сила решение 1017 от 30.10.2023г. по адм. дело 1425/2023г. на АС - Бургас, с което преписката е била върната на АО за ново произнасяне при спазване указанията, дадени в решението за отмяна на предходно УП 02 -020 -6500/11715 от 04.08.2021г. С обжалваното в настоящото касационно производство решение на АС -Бургас, съдът е отменил оспорвания от С., повторно издаден административен акт и отново е върнал делото, като преписка, на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира правния си извод за незаконосъобразност на оспореното УП изх. 02-020-6500/11715#6 от 18.01.2024 г. съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Единственото конкретно нарушение прието от съда е това на неспазване на разпоредбата на чл.10б, ал.2 от Наредба 5 от 27.02.2009г. и конкретно липсата на доказателства, АО да е информирал по какъвто и да е начин жалбоподателя за наличие на нова информация свързана с констатираната липса на правно основание за заявените за подпомагане площи, което нарушение според АС - Бургас представлява нарушение на чл. 26 АПК. Решението е неправилно. Основателни са възраженията на касатора за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но неправилно е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са достатъчно основание за неговата отмяна, без да разгледа спора по същество и на останалите основания по чл.146 АПК. Необосновано и некореспондиращо на доказателствата по делото е заключението на решаващия състав, че по отношение на визираните в Таблица 1 на оспорваното УП площи без правно основание е налице нарушение на изискванията на чл. 10б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., тъй като административният орган не бил представил доказателства да е информирал жалбоподателя по какъвто и да е начин за наличие на нова информация, каквато по отношение на него се явяват данните, съдържащи се в писмо 02 - 0400/1008 от 28.11.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. Както беше посочено по - горе оспореното пред АС - Бургас, УП е издадено в производство след връщане на административната преписка и отменено предходно уведомително писмо в изпълнение на влязло в сила решение 1017 от 30.10.2023г. по адм. дело 1425/2023г. на АС - Бургас. Решаващият съд е възпроизвел в решението си част от съдържанието на УП, събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата СТЕ, но е направил единствено фактически установявания, относно въпроси, които не са били спорни между страните и за събирането на доказателства, за които не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е събрал. Така в обобщение съдът е извел крайните си изводи единствено в насока неспазване на разпоредбата на чл.10б, ал.2 от Наредба 5 от 27.02.2009г. и чл.26 от АПК. В действителност оспорване на тези факти не е заявено в жалбите, както при разглеждане на първото отменено УП, така и в жалбата срещу настоящото уведомително писмо, като за резултатите от извършените проверки при подаване на заявлението за подпомагане, кандидатът е уведомен, за което свидетелства положения от него подпис. На следващо място при преценка от страна на АС, че установяване на обстоятелството, относно спазване на процедурата по чл.10б, ал.2 от Наредба 5 от 27.02.2009г. е съществено за преценката му за законосъобразност на оспорения акт, е следвало да укаже на административния орган представянето на доказателства за това обстоятелство по реда на чл.171, ал.5 от АПК. С определение 880 от 01.02.2024г., както и определение от съдебно заседание на 20.03.2024г. такива указания не са дадени, а доказателствената тежест между страните е разпределена формално. На следващо място, липсата на регистрирани правни основания за заявените за подпомагане площи не е нова информация за земеделския производител по следните съображения: В приложените към писмо 02 - 0400/1008 от 28.11. 2019г. на МЗХГ таблици изрично са посочени декларираните от кандидата площи без правно основание, съгласно информацията съществуваща в базата данни на МЗХГ за регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи, вкл. и допълнително постъпилите данни, и тези констатации на административния орган са послужили при издаването предходното УП 02 -020 -6500/11715 от 04.08.2021г., което е било предмет на проверка за законосъобразност и отменено от съда по оспорване на С.. Така приетото от съдът съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че жалбоподателя не е информиран за тази нова информация - а именно декларирани площи без правно основание, предполага да се приеме, че в рамките на две съдебни производства по оспорване на издадените УП, жалбоподателят, както и упълномощения процесуален представител не са запознати с тази нова информация за липсата на регистрирани правни основания. От представените по делото доказателства този извод се опровергава. Писмо на 02 - 0400/1008 от 20.11.2019г. МЗХГ, ведно с таблиците с декларираните парцели, както и недопустимите площи, за които няма регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи е представено по делото и жалбоподателят, както и неговия процесуален представител са запознати с информацията, съдържаща се, както в писмото така и в таблиците към него. Правата и законните интереси на жалбоподателя не са застрашени, същият се е възползвал от възможността да обжалва УП, имал е възможност да ангажира доказателства, с които да опровергае констатациите на административния орган за липсата на регистрирани правни основания за декларираните от него парцели, ето защо дори и да е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.10б, ал.2 от Наредба 5 от 27.02.2009г., което обстоятелство не е установено по делото, то това нарушение не е от категорията на съществените, които да налагат отмяна на УП и връщане на преписката за трети път на административния орган за ново произнасяне. Изводите на АС, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 26 АПК не са обосновани с относими доказателства, които съдът е изискал и събрал и са произволни, респ. незаконосъобразни. В оспореното уведомително писмо като причина за недопустимост на заявените парцели - колона 10 от таблица 1 е посочена, видно от разясненията в УП - недопустима площ, за която няма регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи на осн. чл.41, ал.9 ЗПЗП, съгласно писмо 02 - 0400/1008 от 28.11.2019г. на МЗХГ. За изясняване на този спорен по делото въпрос, съдът е допуснал изготвянето на СТЕ по молба на жалбоподателя със задача вещото лице да отговори на въпроси, кога и къде жалбоподателят С. е заявил правните основания за ползваните от него имоти за кампания 2019г.?; за кои земеделски имоти, съгласно заявлението му за подпомагане има подадени правни основания ? и др., а заключението по изготвената СТЕ е прието по делото без оспоравено му от страните. Безспорно е, че назначаването на вещо лице е по принцип допустимо доказателствено средство, чрез което на съда се предоставят специални знания из областта на науката, изкуствата, занаятите и други чл. 195, ал. 1 ГПК. Но за да е допустимо исканото доказателствено средство е необходимо специалните знания да са необходими на съда за решаване на делото и съдът да не разполага с тях. Поставянето на задачи на вещото лице, за които не са необходими специални знания, и които по своята същност представляват правен въпрос, на който трябва да отговори съда, е нарушение на правилото на чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това правило обезпечава правилността на съдебното решение, защото спазването му е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда. В случая съдът е поставил като задачи на вещото лице и изискал отговори изключително на правни въпроси, без да събере необходимите доказателства, които при необходимост да бъдат проверени от вещото лице. Съдът е допуснал съществени нарушения на 170, ал. 1 и 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, защото е следвало да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест( в определение от 01.02.2024г. това е сторено формално) и да укаже на жалбоподателя, че следва да представи по делото договорите за наем на земеделски земи, регистрирани като правно основание за ползване в община Малко Търново, община Бургас, община Камено, община Айтос, община Созопол и община Руен, издирени и посочени в заключението на вещото лице, но непредставени по делото. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че за установяване правното основание на реистрираните договори, което е спорното обстоятелство от съществено значение за делото не сочи доказателства. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. ДФЗ е обвързан от данните получени от МЗХГ относно регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, но съдът е длъжен да осъществи проверка какви са данните предоставени на ДФЗ, относно регистрираните правни основания за всеки земеделски производител, съответно дали е спазена процедурата по чл. 41, ал. 4-9 от ЗПЗП. За опровергаване на данните, получени от МЗХГ, относно регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, жалбоподателят носи доказателствена тежест и при условията на пълно главно доказване, същият като страна по тези договори, следва да ги представи. В противен случай няма как да се извърши преценка от страна на административния съд за регистрираните правни основания за ползване на земеделските земи, както и дали договорите не са за наем или аренда и попадат в някоя от хипотезите на чл.41, ал.5 от ЗПЗП, които не се смятат за правно основание за подпомагане. По изложените съображения се налага извод, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а поради неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на доказателства, обсъжданите от вещото лице договори, регистрирани като правни основания за ползване от С. С., са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС- Бургас. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд е необходимо да разпредели изрично доказателствената тежест, като укаже на жалбоподателя, че следва да представи по делото договорите, за които твърди, че има регистрирани правни основания за описаните в УП парцели в таблица 1 с определена недопустима площ общо 89,47 ха. по които договори същият следва да е страна и да разполага с тях. След представянето на тези договори и при необходимост в съвкупна преценка със заключението на вещото лице и останалите събрани по делото доказателства, съдът следва да отговори на въпроса дали жалбоподателят е ползвател на заявените земеделски площи и правилно ли с оспореното УП от страна на АО е приложена разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.7 ЗПЗП за отказ за плащане по схемите за директни плащания за кампания 2019г. както и да обсъди и приложимите разпоредби на член 41, ал. 7 и ал.8 от ЗПЗП. Съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК при новото разглеждане на делото. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение