Решение № 4035 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 280/2025 г.
ВАССедмо отделение15.04.2025 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 24238 от 20.11.2024 г. по адм. дело 7015/2024 г. на Административен съд София- град.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет да заплати на Главна Дирекция Изпълнение на наказанията разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) срещу Решение 24238 от 20.11.2024 г. по адм. д. 7015/2024 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отменил негово Решение ФК-2023-346 от 31.07.2023 г. за определяне на финансова корекция на Главна дирекция Изпълнение на наказанията.
В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни аргументи, че административният акт е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на ГДИН срещу Решение ФК-2023-346 от 31.07.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за определяне на финансова корекция на ГДИН в размер на 25 % от допустимите разходи по:
- Договор 6128/22.06.2021 г. с изпълнител ЕВРИКА ЗМ ЕООД по Обособена позиция 1 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0053-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6130/22.06.2021 г. с изпълнител ЕВРИКА ЗМ ЕООД, по Обособена позиция 2 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0054-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6132/22.06.2021 г. с изпълнител ЕВРИКА ЗМ ЕООД по Обособена позиция 3 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0055-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6135/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 4 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0056-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6138/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 5 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0057-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6140/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 6 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0059-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6142/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 7 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0060-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6144/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 8 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0062-C01/30.06.2020 г.;
- Договор 6146/22.06.2021 г. с изпълнител ДЗЗД ГРАНД БАЛИСТИК по Обособена позиция 9 - по административен договор BG05SFOP001-2.019-0063-C01/30.06.2020 г.
Съдът е установил от фактическа страна, че ГДИН е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Добро управление, процедура BG05SFOP001-2.019 Специализирани обучения за териториалната администрация. За разходване на средствата бенефициерът е провел процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Логистично обезпечаване на дейности по проекти за нуждите на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с девет обособени позиции. Във връзка с проведената процедура са сключени посочените по-горе девет договори.
След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководителят на УО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът е мотивиран с констатация за допуснато нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредба за посочване на нередности) с процентен показател от 25 %.
Конкретните съображения на административния орган са, че възложителят не е включил изискване към участниците за регистрация по чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) като критерий за подбор, в резултат на което е сключил договори с нерегистрирани по чл. 61, ал. 2 ЗТ лица. Уточнено е, че нарушението е извършено на етап провеждане на обществената поръчка, а не на етапа на нейното изпълнение.
За да отмени административния акт, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че не е налице установеното нарушение. В подкрепа е изложил мотиви, че основен дял от предмета на обществената поръчка е провеждане на обучение, чието изпълнение предполага и осигуряване на услуги, спадащи в сферата на туризма, като тяхното предоставяне не е постоянно или по занятие, а само и единствено с цел да обезпечи изпълнение на конкретния проект логистично обезпечаване на дейности по проекта за нуждите на ГДИН, които дейности не са туристически и не попадат в приложното поле на ЗТ. Следователно изискването по чл. 61, ал. 2 ЗТ е неприложимо към участниците в обществената поръчка. Отделно е посочено, че разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗОП създава правна възможност, а не задължава възложителя да изисква от кандидатите или участниците да са вписани в съответен професионален регистър, дори когато е приложимо. На следващо място съдът е приел, че твърдяното нарушение не попада в категорията нередност по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, поради което извършената от органа квалификация е неправилна. Обосновал е, че констатираното нарушение е свързано с липса на изискуем според органа критерий за подбор, а не с непубликуването на критерия за подбор.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на съда, че установените от административния орган факти не могат да се субсумират под хипотезата на нередност по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Съгласно даденото от законодателя описание на нередността, същата се отнася към липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка/в публичната покана на критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест). Изпълнителните деяния на нарушението, което съставлява посочената нередност, изискват възложителят да не е изпълнил императивните си задължения за публикуване на критериите за подбор и/или възлагане и/или тяхната тежест. Съгласно чл. 59 и сл. ЗОП критериите за подбор са тези изисквания на възложителя, които се отнасят до годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност от участниците (респ. кандидатите), икономическото и финансовото им състояние и/или техническите и професионалните им способности, с които се цели установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката и на които същите следва да докажат, че отговарят, за да им бъде евентуално възложено изпълнението на поръчката вследствие проведената процедура при състезателни условия. Критериите за възлагане също са изчерпателно посочени в чл. 70, ал. 2 ЗОП и имат за цел да определят икономически най-изгодната за възложителя оферта. Както критериите за подбор, така и критерият за възлагане (доколкото икономически най-изгодната оферта може да се определи само въз основа на един от три възможни) се посочват при откриването на процедурата. Доколкото описаното от органа нарушение се изразява в пропуск на възложителя да постави изискване за регистрация като критерий за подбор, а не до липса на публикуване на това изискване, то не са изпълнени предпоставките от хипотезата на правната норма, очертаваща състава на нередността по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Предвид неблагоприятния характер на актовете за финансова корекция правно основание за издаването им не могат да бъдат разпоредби, приложени по аналогия, нито е допустимо предвидените от законодателя основания за финансови корекции да се тълкуват разширително (в този смисъл Решение 10026 от 24.10.2023 г. по адм. дело 7323/2023 г. на ВАС, VІІ о., Решение 13236 от 23.12.2021 г. по адм. дело 7996/2021 г. на ВАС, VІІ о., Решение 3145 от 04.04.2022 г. по адм. дело 10632/2021 г. на ВАС, VІІ о.). Несъответствието между фактическото основание и вида на посочената от органа нередност е достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали органът правилно е посочил нарушените разпоредби на ЗОП.
По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение