Решение № 5278 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 442/2009 г.

Решение № 5278 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 442/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Илия Борисов Цеков от гр. Монтана срещу решение от 7.11.2008 г., постановено по адм. д. № 509 по описа за 2008 г. на Административен съд -Монтана. С обжалваното решение жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № 1565 от 27.06.2008 г. на кмета на община Монтана, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. По съображенията изложени в нея и допълнителните писмени бележки се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което се признае правото да се придобие собствеността върху представения за ползване имот. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира че решението на съда е правилно и законосъобразно, съответно с данните по делото, от които е установено, че касаторът не е представил годно доказателство за предоставено му право на ползване въз основа на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АКП , а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Монтана е бил сезиран с жалба на Илия Борисов Цеков срещу заповед № 1565 от 27.06.2008 г. на кмета на общината, с която му е отказано правото да придобие собствеността на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставен за ползване имот № 2014 по помощния план на зона "Парта", местността "Палековото", землище "Кошарник", целият от 587 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно това, че Илия Цеков е подал молба с вх. № АБ-94-И-642 от 3.07.1992 г. до кмета на общината, с която е поискал да му бъде извършена оценка на имот от 700 кв. м, предоставен му за ползване, които той е облагородил, чрез засаждане на лозя и овощни дървета. Кметът е назначил комисия по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е взела решение, че на молителят под № 873 в списъка, не следва да се признава правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване имот, поради това, че документите му не са били редовни. Като е възприел решението на назначената комисия, кметът е издал отрицателната заповед, която е била предмет на жалбата. Приложеното удостоверение № 2836 от 27.02.1992 г., на което жалбоподателят се е позовавал като писмено доказателство за предоставяне на право но ползване, не е било възприето от съда като годно доказателство. Като краен правен резултат съдът е направил извод, че заповедта на кмета на общината е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че за предоставено право на ползване жалбоподателят се легитимира с удостоверение, издадено на 27.02.1992 г. от председателя на ИК на ОбНС. § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е приет и обн. в ДВ, бр. 17 от 1991 г. Според ал. 1 от него гражданите които към 1.08.1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им въз основа на актовете, изброени в текста, запазват правото си. От анализа на нормата следва извод, че към 1.08.1990 г. лицето, придобило право на ползване трябва да притежава документ, който да удостоверява това му право, предоставено право на ползване. Основният въпрос, който се поставя в конкретния случай е дали представеното копие от удостоверението е годно доказателство, което удостоверява предоставено право на ползване. Съдът не е дал вяра на това удостоверение и с основание. То е издадено след влизането в сила на ЗСПЗЗ и след създаването на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Не може да бъде възприет за сериозен аргумента, че 11 години след като е взето решение за предоставено право на ползване, така както е записано в удостоверението - 1981 г., е издадено и самото удостоверение, а не към момента на взетото решение от 1981 г. Този извод се потвърждава и от представеното копие от решение № 73, взето по протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС-Михайловград. От него може да се направи извод, че е имало раздадени земи за ползване, но е имало и такива земи, които са били заграбени от граждани. Горният извод се потвърждава и от изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, че към 1979 г. от АПК са били раздаване земи без документи. Възможно е и на жалбоподателят да е била дадена земя за ползване, но за доказването на този факт е необходимо решение на УС на АПК или на общото събрание на съответното ТКЗС и решение на ИК на ОбНС. Такива доказателства не са представени. При тези факти изводът на съда за законосъобразност на заповедта на кмета, с която е отказано правото да се придобие собственост, поради нередовни документи е правилен. Описанието на фактите в касационната жалба, по закупуването на земи от граждани към 1992 г. не могат да послужат като писмено доказателство за предоставено право на ползване преди влизането в сила на ЗСПЗЗ . Изводът, че жалбоподателят не разполага с доказателство за предоставено право на ползване върху земя е законосъобразен, поради което решението на съда, като правилно и обосновано, ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение