Решение № 3817 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2009 г.

Решение № 3817 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на областния управител на област София, подадена срещу решение № 32 от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1414/2009 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в жалбата съображения за нарушение на приложимия закон. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ образувано по жалба на Кичка Радушева Стойкова от гр. София е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-007/29.01.2009 г., издадена от зам. областния управител на област София. С оспорената административна заповед административният орган по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ е отказал да уважи искането на жалбоподателката за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, като е приел, че искането е просрочено като подадено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е обсъдил основанията за отмяна, посочени от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства е приел, че административният отказ е незаконосъобразен като постановен в противоречие с приложимия материален закон. Съдът е приел за установено, че искането е подадена от надлежна страна - от лице посочено в по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ /жилището на което е възстановено на бившите собственици по реда на чл. 7 ЗВСОНИ и в срока по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ във вр. с чл. 31, ал. 3 АПК, защото "искането внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята за внесено в срок". Правният извод на съда, че искането не е просрочено и е подадено в преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ след влизане в сила на решение № 1035/2007 от 8.01.2008 г., постановено по гр. дело № 730/2006 г. по описа на ВКС, е обоснован като постановен върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателката Кичка Стойкова е подала заявление за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи с вх. № ОС-94-00-8/24.01.2008 г. до кмета на район "Средец", Столична община, който административен орган не е изпълнил разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 31, ал. 2 АПК да препрати преписката на компетентния административен орган - в случая на областния управител на област София, както е приел и съдът. При постановяване на обжалваното решение съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ - при уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза и решава окончателно претенцията за обезщетяване по реда на чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. С обжалваното решение съдът след като е отменил оспорения административен отказ - заповед № РД-22-007/29.01.2009 г. на зам. областния управител на област София, е върнал делото като административна преписка на административния орган за разглеждане на искането по същество в нарушение на приложимия закон. Решението в тази част следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на същия съд за решаване окончателно на претенцията за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи на основание чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК