Решение № 601 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2009 г.

Решение № 601 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1, 3 и т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. С. Т. от гр. София молба с вх. № 1021033 от 30.03.2009 г. за отмяна на решение от 11.11.2008 г. по гр. д. № 3353 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 16.06.2006 г. по гр. д. № 10940/05 г. на Районен съд София, 40 състав и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск за сумата от 101 лв. с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и е оставил в сила решението в останалата част, в която е отхвърлена претенцията за предаване на документи. Пред вид липса на конкретизация на основанието, въз основа на което се претендира отмяна - настоящият съдебен състав предостави възможност на страната да изложи твърденията си. С нарочна молба от 10.12.2009 г. - молителят е уточнил, че претендира отмяна - на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - нови писмени документи и обстоятелства /като такива не се представят, а се прави искане съдът да обсъди вече представените в хода на приключилото съдебно производство/, чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК - престъпно действие на ответната страна по приключилото производство /за каквото също не се сочат доказателства/ и по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, което е мотивирано с твърдение за лишаване от възможност за участие съдебно заседание поради заболяване. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Неоснователни са наведените доводи за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните причини: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - съгласно ТР № 138 от 1.12.1967 г. на ОСГК на ВС - преди всичко следва да са представени такива нови писмени доказателства, които следва да отговарят при условията на комулативност на следните предпоставки - 1. да са нови, т. е. - да не са представени по делото, 2. тези писмени документи трябва сами по себе си да са доказателства по делото и 3. ако те са съществували към момента на гледане на делото - страната трябва да не е знаела за тях или при полагане на дължимата грижа за водене на делото - да не е могла да узнае за тях, а ако е знаела - по обективни причини да не е била в състояние да ги представи. В случая не е налице нито една от така изброените предпоставки, тъй като към молбата за отмяна не са представени никакви документи. Писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила решение, защото вече са били взети пред вид при решаването на спора. След влизане в сила на съдебния акт - разрешеният спор не може да бъде пререшаван на базата на събраните по делото доказателства и не може от тях да бъдат извеждани нови правни изводи, защото в противен случай би била застрашена правната сигурност и ред. Отмяната е извънреден способ и може да се прилага само когато са налице всички предпоставки, установяващи наличието на някоя от изчерпателно посочените в закона хипотези. Не се твърди и не се установява наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Нито в първоначално подадената молба, нито в допълнително представеното изложение за конкретизацията й - се твърди наличие на такова ново обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание да се дължи на обективни причини, като изискването е това обстоятелство да е от съществено значение за изхода на делото и да се представи документ, установяващ достоверността му. Неоснователни са наведените доводи и за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като не се представят доказателство - /каквото може да е само влязла в сила присъда/, въз основа на което да се направи извод за наличие на престъпно действие на страната. Неоснователен е и изложения довод за лишаване от възможност за участие в съдебно заседание поради заболяване. Не са изложени доводи за кое съдебно заседание се отнася твърдението. Ако се има пред вид - това пред въззивния съд /тъй като на неговия акт се иска отмяна/, то видно от протокола от проведеното на 27.09.2007 г. съдебно заседание - въз основа на направено искане на настоящия молител, което съдът е уважил - на К. Т. е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. В хода на цялото въззивно производство - страната е била представлявана от назначен служебен защитник, който надлежно се е явявал пред съда, изразявал е и защитавал позицията на ищеца, правил е процесуални искания, накрая - подробно е изразил становището си по съществото на спора. При наличието на участващ в хода на производството на пълномощник на ищеца, който пред вид юридическото си образование и квалификация разполага с достатъчни правни знания за излагане и обосноваване пред съда на позицията на страната, изложеното твърдение за нарушено право на защита - не може да бъде споделена. Голословно, тъй като не е подкрепено от никакви доказателства /такива не са представени нито в материалите по делото, завършило с решението, чиято отмяна се иска, нито в настоящето производство по отмяна/ е твърдението за заболяване на страната, което да е ограничило възможността за лично участие в процеса. Но дори и да бяха представени такива - за да се счете, че е допуснато нарушение на законоустановеното правило по чл. 142, ал. 2 от ГПК, следва и за страната и за пълномощникът й - да е налице неотстранимо препятствие, възпрепятстващи явяването им, а в случая - за пълномощника такова въобще не се твърди. Пред вид изложеното и като счита, че не е налице нито едно от посочените основания за отмяна на постановения съдебен акт, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение