Решение № 15261 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11494/2012 г.

Решение № 15261 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11494/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 9328 от 27.06.2012 г., постановено от Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, тричленен състав, по административно дело № 371 по описа за 2011 г. на ВАС, е: 1) отхвърлена жалбата на "ЕЛТТО" ООД гр. Козлодуй против Заповед № РД-08-569/27.10.2010 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 2) "ЕЛТТО" ООД гр. Козлодуй е осъдено да заплати на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията направените пред първата инстанция разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "ЕЛТТО" ЕООД гр. Козлодуй, ЕИК 106612973, действащо чрез пълномощника адв. Боровански. Касаторовият повереник навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на заповедта на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Допълнителни аргументи в подкрепа на исканията са изложени от процесуалния представител на касатора в проведеното по настоящото дело съдебно заседание, който уточнява и, че не се претендират разноските по делото. Ответникът по касация - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, действащ чрез процесуалния си представител юрист Стилиянова, в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на тричленния съдебен състав, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваната пред тричленния състав на ВАС заповед на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 148а, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 30, ал. 3 от Наредба № 32 от 5.08.1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата) е отнето: 1. разрешение № 172 от 01.03.2008 г. на жалбоподателя за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и списъкът към него, издадени на "ЕЛТТО" ООД; 2. неизползваните образци на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед от "ЕЛТТО" ООД; 3. печат № 172, издаден на "ЕЛТТО" ООД, за заверка на документите, с които се установява извършването на периодичен преглед. За да не уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че атакуваната пред него заповед е законосъобразна, като издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, II-ра колегия, 5-членен състав, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Тричленният съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички правно значими факти и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия петчленен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, обусловила издаването на процесната заповед, се е установила и в хода на първоинстанционното съдебно производство. На 04.08.2010 г. в контролно-техническия пункт на "ЕЛТТО" ООД в гр. Козлодуй са издадени документи, удостоверяващи техническата изправност на четири моторни превозни средства, без същите да са представени на преглед и съответно да са били надлежно проверени. Горното обуславя наличието на хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, на което основание е издадена процесната заповед. От доказателствата по делото неоспоримо се потвърждава извършването от дружеството-жалбоподател на вмененото му нарушение. Твърдените от ответника в оспорената заповед фактически обстоятелства са доказани. При липсата на надлежни оборващи доказателства, изводът на административния орган, че са издадени документи, който удостоверяват, че четирите моторни превозни средства са технически изправни, без да са представени на преглед и без да е извършван такъв, тричленният състав правилно е приел за обоснован. Така установените юридически факти установяват съдържанието на хипотезата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което означава, че законосъобразно органът е приложил предвиденото в нейната диспозиция отнемане на разрешението. Цитираната правна норма е от категорията на императивните и при наличие на някоя от двете предпоставки, описани в нея, компетентният орган е длъжен в условията на обвързана компетентност да издаде заповед за отнемане на разрешението за извършване на периодични прегледи, както и на документите по ал. 3 от същия чл. 148б от ЗДвП, което в случая е било сторено. В процесната заповед компетентния да я издаде административен орган подробно е описал релевантните за издаването й факти и е посочил правното основание за упражняването на властническата си компетентност, като по този начин е постановил един законосъобразен административен акт, което е установил в мотивите на проверяваното решение и решаващият съдебен състав от седмо отделение на Върховния административен съд. Неоснователно е възражението на касатора, че с отмяната на наказателните постановления, които са били издадени на управителя на "ЕЛТТО" ООД и на председателя на комисията, подписала четирите процесни протокола за извършен технически преглед на моторни превозни средства, е отпаднало основанието за издаването на атакуваната пред тричленния състав на ВАС заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За законосъобразността на издадения административен акт са ирелевантни наличието на вина у управителя на дружеството и председателя на комисията, а единствено от значение е наличието на някои от обективните предпоставки, предвидени в закона. Отнемането на разрешението от органа по чл. 148б, ал. 2 от ЗДвП не е налагане на административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "в" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), каквато теза аргументира касатора, а е индивидуален административен акт на овластен със закон орган, с който пряко се засягат субективни права на адресата, като в случая се погасява субективното право на дружеството да извършва дейността. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, тричленният състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав,