Решение № 16022 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2017 г.

Решение № 16022 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 8656 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6242/16 г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отменил, решение № 254 от 20.04.2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-462/2015 г., в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Нетуоркс - България" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 358 620,00 лв. /т. 1/, както и в частта с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Н.-Б." ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 94 020,00 лв. /т. 2/. Преписката е изпратена на КЗК за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение. С решението съдът е осъдил КЗК да заплати на жалбоподателите "Нетуоркс - България" ЕООД сумата от 200 лева и на "Н.-Б." ЕООД сумата от 200 лева, представляващи сторените по делото разноски. Срещу така постановеното решение в отменителната част е подадена касационна жалба от "Б." ЕАД, представлявано от адвокат Р. К. В жалбата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на ВАС в оспорената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение и да отхвърли жалбите на "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД. Претендира присъждане на разноски по делото. Срещу така постановеното решение в отменителната част е подадена касационна жалба и от Комисия за защита на конкуренцията. В жалбата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на ВАС в оспорената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение и да отхвърли жалбите на "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД, алтернативно делото да бъде върнато на същия съдебен състав с указания за произнасяне с оглед фактите, относими към административния акт и преписката на КЗК. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационните жалби дружество "Н.-Б." ЕООД, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Желязков взема становище за неоснователност на касационните жалби, съответно правилност на решението на тричленния състав. Ответното по касационните жалби дружество "Н.-Б." ЕООД, също чрез юрисконсулт Желязков, взема становище за неоснователност на касационните жалби, съответно правилност на решението на тричленния състав. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди данните по делото и оплакванията в жалбите, намира за установено: И двете жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани. По същество са неоснователни. С решението си тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е отменил, решение № 254 от 20.04.2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-462/2015 г., в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Нетуоркс - България" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 358 620,00 лв. /т. 1/, както и в частта с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Н.-Б." ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 94 020,00 лв. /т. 2/. Преписката е изпратена на КЗК за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение. На стр. 2 - 4 от решението съдът е възпроизвел фактическата обстановка по издаване на оспореното решение. Тричленния състав е отделил спорното от безспорното, като е посочил, че предмет на спора в производството е решение № 254 от 20.04.2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-462/2015 г., в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Нетуоркс - България" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 358 620,00 лв. /т. 1/, както и в частта с която е установено, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Н.-Б." ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството за извършеното нарушение в размер на 3% (три процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на 94 020,00 лв. /т. 2/. Отбелязано е, че в частта на решението, с която е установено, че "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД не са извършили нарушение по чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК/т. 3 и т. 4/ не са подадени жалби от останалите страни и същото е влязло в законна сила. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган, при изискуемия кворум на КЗК и отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗЗК. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи за съответствието на решението с материалния закон, в частност чл. 29 от ЗЗК. С решението си КЗК е установила, че "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД извършват нарушение по чл. 29 от ЗЗК, тъй като от една страна предлагат услуги и сключват договори за брой телевизионни програми, които надхвърлят броя на телевизионните програми, за които имат придобити права, а от друга страна реалният брой доставяни до краен абонат телевизионни програми не съответства на предварително обещаното за съответните услуги. Решаващия състав е изложил мотиви по отношение на придобитите права за излъчване на телевизионни програми от двете дружества, като прието е, че в решението си Комисията не е извършила анализ и не е индивидуализирала, точно за кои от излъчваните програми от дружествата в процесния период липсват права. Тричленния състав е обсъдил представения пред СЕМ на основание чл. 125в от ЗРТ списък на разпространяваните програми, ведно с документите удостоверяващи придобиването на правата. В тази връзка е посочено, че списъка съдържа по - малък брой телевизионни програми от реално излъчваните от дружествата, но това обстоятелство може да се характеризира, като нарушение на ЗРТ, но не и на чл. 29 от ЗЗК и такова нарушение би било налице само ако договори въобще липсват. На отделен ред в решението първоинстанционния съд е обсъдил изводите на Комисията по отношение на броят доставяни до крайния абонат телевизионни програми и установеното от КЗК несъответствие с предварително обещаните услуги. В тази връзка е посочено, че КЗК се е позовала на два констативни протокола /рег. № 4614 от 03.09.2015 г. по описа на нотариус Л. Ш., вписан под номер 624 в регистъра на Нотариалната камара и рег. № 5380 от 17.07.2015 г. по описа на нотариус И. К., вписана под номер 618 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие - Русенски районен съд/, в които е обективирано, че телевизионните приемници на двама от абонатите на дружествата излъчват по малко от 200 канала. Решаващия състав е приел, че това са получени данни в приемниците на крайните клиенти и следва да се установи какъв сигнал се подава от страна на "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД и дали той съдържа обещаните канали, отбелязано е още, че в тази връзка липсва информация по административната преписка и по делото. На база на гореизложеното е направен краен извод, че КЗК не е извършила подробно проучване, което е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на извода за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от двете дружества. С решението си тричленния състав е отменил решението на КЗК, в обжалваната част, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. ВАС е дал задължителни указания при новото разглеждане на преписката, Комисията да изследва колко и кои са действително сключените от "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД договори за придобиване на права за разпространение на телевизионни програми за процесния период, които да съпостави с реално излъчваните от дружества програми, както и да се изследва кои са каналите които двете дружества реално са подавали до крайните клиенти и да ги съпостави с обещаните в различните пакетни предложения на дружествата. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на "Б."-ЕАД Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба на касатора "Б."-ЕАД са за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че тричленният състав неправилно е изтълкувал нормата на чл. 29 ЗЗК и неправилно е приел, че няма допуснато нарушение на правилата за конкуренция. На отделен ред са развити оплаквания относно допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и неизпълнение на изискванията на нормата на чл. 171, ал. 4 АПК за даване на указания на страните. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на нормата на чл. 29 ЗЗК е неоснователно. От данните по делото е видно, че решаващият съд е обосновал нарушение на материалния закон предвид на допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в не детайлно установяване на фактическата обстановка по спора. От друга страна "Б."-ЕАД в качеството си на молител пред КЗК, по заявление на което дружество е започнало производството пред комисията, е твърдял нарушение на конкуренцията изразяващо се в това, че "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД декларират по-малък брой абонати от реалните такива, в резултат на което заплащат по-малки авторски права и други такси за излъчваните телевизионни програми, като в следствие предлагат услугата на по-ниска конкурентни цени. Подобно нарушение на конкуренцията е е прието за недоказано от КЗК, а изводите за допуснато нарушение на нормата на чл. 29 ЗЗК са направени служебно от комисията. Те се изразяват в това, че от една страна "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД предлагат услуги и сключват договори за брой телевизионни програми, които надхвърлят броя на телевизионните програми за които придобити права, а друга страна реалният брой доставяни до краен абонат програми не съответства на предварителното обявеното за доставка. Тричленният състав е приел, че този извод на КЗК е необоснован и изграден при неизяснена фактическа обстановка, което обосновава необходимостта от отмяна на решението и връщане същото на КЗК с даване на указания относно действията, които следва да бъдат извършени. Тези констатации на първоинстанционният съд се споделят от настоящата съдебна инстанция. Изложеното в жалбата относно т. н. "отрицателни факти" и начина на тяхното доказване по същество е вярно. В допълнение следва да бъде посочено, че констатациите за тях по същество съставлява едно умозаключение, което се гради на логическо изследване на други обективни факти, като предмет на проверка при съдебното оспорване е това дали при изграждане на изводите са спазени правилата на формалната логика. В случая тричленният състав правилно е акцентирал на обстоятелството, че в решението на КЗК липсва анализ на представените по преписката доказателства за това за кои програми двете дружества са имали права да излъчват и за кои не са имали такива права. Също така, правилно е акцентирано от съда на обстоятелството, че констатацията за това, че дружествата не излъчват реалния брой телевизионни програми, за които сключват договори, е изградена на база на два констативни протокола за извършени проверки при крайни клиенти, без да бъде изследвано излъчваният сигнал от доставчиците какви и колко телевизионни сигнали съдържа, както и представения друг констативен протокол от 03.09.2015 г./л. 59-60 от настоящето дело/, според който при проверка на абонат на дружествата в гр. Р. е установено излъчване на 215бр. телевизионни канала. По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде посочено следното: Основните оплаквания на касатора в тази насока се изразяват в това, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, че следва да сочат доказателства за някои обстоятелства по делото, че съдът не изпълнил задълженията си по чл. 172а, ал. 2 АПК да изложи мотиви по становищата на "Б."-ЕАД и КЗК. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съдът не е длъжен обаче да оказва на страните, че сочените от тях доказателства не са достатъчни и необосновават обстоятелства от значение по делото, тъй като в този случай би се стигнало до нарушение на принципа за равенство, заложен в чл. 8, ал. 1 АПК, според който всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Отделно от това, както бе вече посочено и по-горе, в случая спорът се свежда до начина на изграждане на изводи за наличие на отрицателни факти при спазване на правилата на формалната логика по отношение на налични положителни факти и обстоятелства. Не може да бъде споделено и оплакването, че в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК тричленният състав не е изложил мотиви относно становищата на "Б." ЕАД и КЗК. Видно от съдебния акт, съдът е изложил в него установената фактическа обстановка и становищата на страните. По касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията В касационната жалба на КЗК също се поддържат оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По отношение на оплакванията за допуснатото нарушение на материалния закон/л. 24 - 29 от делото/ се излагат доводи, че съдът неправилно приема, че в нарушение на чл. 29 ЗЗК КЗК обосновава наличие на нарушение на общата забрана за конкуренция. Конкретно се твърди следното: 1.неправилно съдът приема, че двете дружества имат право да излъчват 200програми. 2. Неправилно съдът приема, че след като не са индивидуализирани програмите, за които липсват права за излъчване, то изводът, че дружествата нямат право да ги излъчват, е необоснован. 3. Неправилен е изводът на съда, че дори двете дружества да са нямали права за излъчване на конкретен брой телевизионни програми, то това съставлява нарушение само на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ и подлежи на съответна административно-наказателна санкция, но не съставлява нарушение на ЗЗК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд са изложени на л. 29 - 32 от делото. Систематизирани, същите се свеждат до следното: 1. Съдът не е отчел процесуалното поведение на КЗК в рамките на производството пред нея, в това число, че същата е изискала от двете дружества "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД представяне на необходимата информация за изясняване на спора. 2. Съдът не е изпълнил изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е изложил мотиви относно относими към спора факти и обстоятелства. 3. Неправилно са приети от съда като доказателство договори представени от двете дружества "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД, за които те самите посочват, че не са представени в производството пред КЗК. 4. В нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК съдът приема представените по делото писмени доказателства като "нови" такива. 5. Решаващият съд не отчита обстоятелството, че КЗК при пълнота и обективност на изследването на относимите към спора факти, е проучила и използвала релевантната информация от Патентно ведомство, ПРОФОН, "Музикаутор", СЕМ и КРС, предоставена и от страните по делото. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Независимо, че решението на КЗК е изложено на 30страници, т. н. "решаващи мотиви" за допуснато нарушение по чл. 29 ЗЗК, което е предмет на спора по първоинстанционното дело, са само на стр. 25 - 28 от решението /л. 469 - 471 от административната преписка/. Систематизирани, същите се свеждат до следното: 1. Комисията не е обвързана от правната квалификация на нарушенията, дадена от заявителя "Б."-ЕАД, като съобразно дадените й правомощия КЗК следва да направи анализ на поведението на ответните дружества /"Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД/ свързано с предоставяне на пакетни услуги, в които се предлагат 190 и 200телевизионни програми, при заявени в задължителния списък пред СЕМ 160програми към 23.02.2015 г., съответно 192 към 21.08.2015 г. с оглед приложението на чл. 29 ЗЗК. 2.С оглед на взаимоотношенията между "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД анализът за извършено нарушение на чл. 29 ЗЗК следва да бъде направен по отношение и на двете дружества. 3. Цитирана е разпоредбата на чл. 125в ЗРТ, която задължава предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, да предоставя на СЕМ на всеки 6месеца актуализиран списък на разпространяваните радио и телевизионни програми и съответните документи, като спазването на тази разпоредба е поверено на СЕМ и неизпълнението й води до налагане на имуществени санкции. От това е обоснован извод, че информацията, която съответното предприятие декларира пред СЕМ ведно с надлежни договори за предоставяне на права, следва да се квалифицира като достоверна, проверена и се кредитира от КЗК при анализа за извършване на нарушение по ЗЗК. 4. В списъците пред СЕМ "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД са декларирали 160програми към 23.02.2015 г., съответно 192 към 21.08.2015 г. Същевременно за изследвания период на нарушаване на конкуренцията /ноември 2014 - декември 2015 г./ двете дружества предлагат оферти към клиентите си за 190 цифрови програми до април 2015 г., съответно 200бр. програми след този период. 5. При така установените факти се налага въпросът, дали обещаният брой телевизионни програми от всеки пакет реално е получен от абонатите или цели единствено привличането им с една нереална оферта, или абонатите получават съответния брой телевизионни програми, за които договорът е сключен, без операторът да има права за излъчването им. Броят на телевизионните програми, които са включени в определен пакет, представлява съществена характеристика на предлаганата услуга, което може да повлияе на избора на оператор и да пренасочи потенциални потребители на тази услуга с обещание за определен брой телевизионни програми, които операторът няма право да предава и реално не предава. 6. Според представен констативен протокол от 17.07.2015 г. за извършена проверка на конкретен абонат на въпросните дружества се установява, че той получава 164бр. телевизионни програми, т. е. повече от декларираните пред СЕМ, но по-малко от информацията, която се съдържа на интернет-страницата на двете дружества. Според друг констативен протокол от 03.09.2015 г. /приложен и на л. 59 - 60 от настоящето дело/ "Н. Б."-ЕООД предоставя 215бр. телевизионни програми, а в същото време пред СЕМ са декларирани 194бр. програми. 7. В нито един момент от периода м. ноември 2014 г. - 31.12.2015 г. пред СЕМ не е деклариран списък с минимум 200програми. 7. На основание гореизложеното е направен извод, че през целия изследван период ответните дружества предлагат услуги и сключват договори за брой телевизионни програми, които надхвърлят телевизионните програми, за които имат придобити права. Пред "Музикаутор" СНЦ "Н. Б."-ЕООД декларира по-малък брой програми от предлаганите в офертите, което се отразява на заплащаните на сдружението такси, което създава предпоставки за формиране на една по-ниска себестойност на предлаганите услуги. Такова поведение е в противоречие с добросъвестната търговска практика, и би могло да увреди интересите на конкурентите, тъй като от една страна ответните дружества привличат абонати с атрактивни цени при голям брой телевизионни програми предлагани в пакет, а от друга предлагат телевизионни програми, за които не са получели съответните права за разпространение. За сключването на договор за доставка на телевизионни програми важен елемент мотивиращ клиента да сключи договор е броят програми, които би получил, а от установеното е видно, че за изследвания период реалният брой доставяни програми към крайния абонат не съответства на предварително обещаното. 8. Направен е краен извод, че посоченото поведение осигурява противоправно икономическо предимство в сравнение с конкурентните оператори, които предлагат в офертите си единствено телевизионни програми, за чието разпространение действително са придобили права и което реално доставят на клиентите си, от което следва, че "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД са извършили нарушение по чл. 29 ЗЗК. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при изграждане на изводите си КЗК не е извършила подробно проучване, като по този начин е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело и до необоснованост на изводите в посока извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК. Този извод на тричленния състав е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, поради което се споделя от настоящата съдебна инстанция. На първо място преди изграждане на решаващите си изводи, тричленният състав е направил тълкуване на фактическия състав на нормата на чл. 29 ЗЗК. Прието е, че общата забрана за нелоялна конкуренция трябва да засяга "съответния пазар", който се състои от продуктов пазар, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени /§ 1, т. 15, б. а ДР ЗЗК/ и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони /§ 1, т. 15, б. б ДР ЗЗК/. Допълнено е, че точното дефиниране на съответния пазар е задължителна процесуална предпоставка, за да бъдат установени граници на конкуренцията между предприятия и само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците в този пазар е нелоялно, съответно да се изследва дали то влияе негативно на конкуренцията. В тази насока са основателни доводите на представителя на Върховна административна прокуратура, дадени в съдебното заседание на 07.12.2017 г., че по същество в решението на КЗК липсва подробен анализ на съответния пазар, като в решението единствено се посочва, че двете дружества "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД извършват дейност по предлагане на две различни услуги - предлагане на интернет и телевизия, което ги поставя в конкурентна стопанска дейност с молителят в производството "Б."-ЕАД, без да бъде извършен какъвто и да е друг анализ на съответния пазар. С оглед на приетото в решението на КЗК за допуснато нарушение на чл. 29 ЗЗК от "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД и обосновката на нарушението, тричленният състав е акцентирал кои са спорните моменти между страните по делото и дали същите са доказани. За изграждането на тези изводите в мотивите на решението са изложени становищата на всички страни по спора, поради което оплакването за допуснато нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК за липса на мотиви в тази насока се явява неоснователно. Основателно съдът се е насочил към обстоятелството през периода на нарушението какъв брой телевизионни програми са излъчвани от двете дружества, което е решаващо за това налице ли е нарушение на чл. 29 ЗЗК или не. Направеният извод от тричленният състав, че този въпрос не е бил изследван детайлно в решението на КЗК, се споделя от настоящата съдебна инстанция. Изложеното в касационната жалба на КЗК, че от нейна страна е налице коректно процесуално поведение в производството, като са изискани от двете дружество предоставяне на информация и доказателства относно излъчваните програми по същество е вярно. Но в същото време е вярно и това, че в решението на КЗК липсва подробен анализ на събраните данни в тази насока. В случая не е налице вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционното решение относно това какъв брой телевизионни програми са предоставени от двете дружества, каквито доводи са развити в жалбата. Подобно противоречие има в самото решение на КЗК, при цитиране на съответните констативни протоколи, като по отношение на този от 03.09.2015 г. се посочва, че към този момент дружества излъчват сигнал за 215бр. телевизионни програми, а в същото време пред СЕМ има декларирани 194 бр. програми, а накрая се обоснова извод, че реалният брой програми доставяни на клиентите се отличава от обещаните предварително. В тази насока в решението липсва коментар на това какъв тип договори са имали клиентите, при които са извършени проверките, за да се види задължение за излъчване е имал доставчикът. Липсва и изследване на въпроса доколко разликата от 6бр. телевизионни програми /между доставяните и декларираните пред СЕМ/ може да бъде разглеждана като такова поведение, което влиза в противоречие с "добросъвестната търговска практика" по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Необсъждането на релевантните обстоятелства не може да се санира с възражение за неспазване на служебното начало по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като това не е свързано с непосочване на доказателства за отделни обстоятелства, а с липсата на такова обсъждане. Както бе вече посочено по-горе, съдът няма задължение да указва на страните, че сочените от тях доказателства или обстоятелства не обосновават тезата им, или да напътва същите да правят допълнителни съждения в подкрепа на становищата си. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, свързани с това, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с приемането и не обсъждането на доказателства, представени едва пред първата инстанция, съответно без да бъде съобразено, какво процесуално поведение са имали ответниците по касация "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД в производството пред КЗК. Пред КЗК двете дружества са представили доказателства относно наличие на сключени договори за авторски права за излъчване на определени телевизионни програми, съответно фактури за заплатени такива права. Изложеното в касационната жалба относно формата на представените доказателства/ на английски език при липса на заверен превод/ действително съставлява пречка относно обсъждане на доказателствата, но в тази насока е следвало да бъдат положени усилия за изясняване на спора, като бъдат съобразени и аргументите на представилите доказателствата относно размера на разходите за извършване на превод. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в решението на КЗК няма посочване на това за кои програми има сключени договори за излъчване и за кои няма. А това обстоятелството е съществено за правилното решаване на спора, в това число в светлината на задължението за деклариране пред СЕМ по силата на чл. 125в ЗРТ на излъчваните програми, тъй като по един начин стои въпроса за същността на нарушението, ако програмите не са декларирани, но в същото време са тяхното излъчване са налице правно-валидни договори с държателя на правата, съответно ако програмите не са декларирани и доставчикът на телевизионния сигнал няма права да ги излъчва. От друга страна, ако този въпрос се реши едва пред първата инстанция, то това би довело до накърняване на правото на защита на страните в производството. Настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно това, че в производството пред КЗК липсва изследване на въпроса какъв сигнал е излъчван от "Н.-Б." ЕООД и "Н.-Б." ЕООД до крайните клиенти. В решението на КЗК са коментирани съответните констативни протоколи, съставени от нотариус, относно извършени проверки при крайни потребители на двете дружества. Наведените доводи в касационната жалба, че това са обстоятелства, които стоят в миналото, а и че те са неотносими към спора, не могат да бъдат възприети. След като в решението на КЗК нарушението на чл. 29 ЗЗК се обосновава и с това, че двете дружества реално не предоставят на клиентите си броят телевизионни програми, които рекламират на интернет страницата си, е логично да бъде извършвано изследване и в тази насока, в това число и чрез проверка на място по реда на чл. 50 ЗЗК или чрез възлагане на такава на експерти по реда на чл. 53 от същия закон. Необходимостта от такава проверка се обосновава и с обстоятелството, че констативните протоколи, които са обсъждани в решението, явно съдържат в себе си противоречива информация. След като е стигнал до краен извод, че решението на КЗК е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя необходимостта от неговото отменяне и връщане на преписката на КЗК за ново разглеждане, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,