Решение № 2091 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2019 г.

Решение № 2091 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Х. Кавалджиев от [населено място] срещу решение № 5052 от 18.07.2019 г., постановено по административно дело № 4161/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд. Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н. Медарова, изразява становище за правилност на съдебното решение и моли то да се потвърди, а касационната жалба против него да бъде оставена без уважение, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното с нея съдебно решение е отхвърлена жалбата на Х. Кавалджиев срещу решение № 2153-21-82 от 21.03.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Кавалджиев с вх. № 1012-21-97 от 25.01.2019 г. срещу разпореждане № 21190240623 от 1.01.2019 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване), като на Националния осигурителен институт е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. С потвърденото разпореждане длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) е прекратило от 1.01.2019 г. социалната пенсия за инвалидност на Х. Кавалджиев. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за неправилност не могат да бъдат споделени. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентните за това органи в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на материалния закон. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административните органи прекратяване на отпуснатата на Кавалджиев социална пенсия. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на жалбоподателя, че получава социална пенсия за инвалидност на основание § 22т от ПЗР на КСО, който не е отменен изрично, поради което към 1.01.2019 г. не е налице отпадане на основанието за получаване на пенсията, респ. тя е незаконосъобразно прекратена. Настоящата инстанция също намира, че прекратяването на социалната пенсия за инвалидност на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е извършено при правилно тълкуване и прилагане на приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съгласно разпореждане от 29.12.1999 г. Кавалджиев получава инвалидна пенсия за общо заболяване, определена от 1.01.2000 г., а с разпореждане от 1.11.2000 г. му е отпусната и социална пенсия за инвалидност, като именно последната е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и § 7 от ПЗР на ЗХУ. В чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е уредено, че прекратяването на пенсията се извършва при отпадане на основанието за получаване, като в случая социалната пенсия е отпусната с разпореждане от 1.11.2000 г., т. е. с начална дата преди 31.12.2014 г. Изплащането й в размер 25 на 100 съвместно с инвалидна пенсия е произтичало от заличеното от 1.01.2015 г. второ изречение на чл. 101, ал. 3а от КСО, което е давало право на едновременното им получаване. С изменението на КСО (ДВ, бр. 107/2014 г.) в редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а (в сила от 1.01.2015 г.) е предвидено обаче, че не може да се получават едновременно посочените в закона пенсии, вкл. социална пенсия за инвалидност (какъвто е настоящият казус), с друг вид пенсия. Действително с § 22т от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 107/2014 г.) е уредена хипотезата на продължаване на получаване на социална пенсия за инвалидност (отпусната до 31.12.2014 г.) и изплащане на основание чл. 101, ал. 3а, изр. 2 от КСО, до изтичане на срока, за който е отпусната (в случая до 1.02.2020 г.), и по силата на посочения параграф възможността за съвместяване на пенсии е продължено до срока, за който са отпуснати. По общото правило на чл. 73, ал. 2 от КСО това е срокът на инвалидността, посочена в експертно решение, издадено от орган на медицинската експертиза. Следователно основанието за получаване на социална пенсия за инвалидност е именно § 22т от ПЗР на КСО, който определя различното от общото правило по чл. 101 за получаване на социална пенсия. От 1.01.2019 г. обаче е в сила § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, с която разпоредба е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, изплащани на основание § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, свързано с новия режим за подпомагане. Изложеното сочи неоснователността на довода на Кавалджиев, че не е налице отпадане на основанието за получаване на социалната му пенсия за инвалидност въпреки законодателната промяна, в сила от 1.01.2019 г., тъй като § 22т от ПЗР на КСО не е отменен, който довод не може да бъде споделен, понеже е в противоречие с приложимата правна уредба. От горното е видна материалната законосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че в случаи като процесния пенсионните органи действат при условията на обвързана компетентност, като при наличие на предвидените в закона предпоставки без право на преценка задължително се прекратява социалната пенсия, с оглед на което процесните разпореждане на пенсионен орган и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ – София-град са издадени при наличие на основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Противно на твърдяното от касатора, правилно е приложен материалния закон, а правните изводи в мотивите на проверявания съдебен акт за законосъобразност на произнасянето на административните органи са съответни на доказателствата и обосновани от събраните данни. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – София-град следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ – София-град е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмени бележки със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. По арг. от § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,