Решение № 5807 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2019 г.

Решение № 5807 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Дойчев от [населено място], чрез процесуален представител адв. Янков, срещу решение № 975/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1272/2018 г., по описа на Административен съд София област/АСС0/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № Л-4569/26.10.2018 г. на Главния директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/. Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и излага подробни съображения. Иска отмяната му. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна главния директор на ГДИН, чрез процесуален представител юрк. Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в първоинстанционното съдебно производство, спрямо която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 975/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1272/2018 г. по описа на АССО, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Дойчев срещу заповед № Л-4569/26.10.2018 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията/ЗИНЗС/, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР- му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Към датата на издаване на оспорения акт Дойчев е заемал длъжността – младши инспектор, надзирател II- ра степен в Затвора- град София. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 1.04.2018 г., около 17 часа, на третокласен път III- 813, в землището на с. Шума, община Годеч е настъпило пътно транспортно произ шествие /ПТП/ с участие на младши инспектор Д. Дойчев. Същият, управлявайки лек автомобил/ със сочени модел и регистрационен номер/, при опит да се върне зад изпреварвания от него автомобил го удря в лявото задно колело. В следствие на удара вторият автомобил се преобръща и излиза от пътното платно. Управляваният от Дойчев автомобил също напуска пътното платно. Водача служителя Дойчев напуска местопроизшествието. В 20, 42 се явява в сградата на РУ-град Годеч, където му е извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство- "Алкотест Дрегер", която е отчела наличие на алкохол в кръвта 1, 18 промила. Със Заповед № Л-4024/12.09.2018 г. на главния директор на ГДИН, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Дойчев и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДР0/. Дисциплинарното производство е приключило с изготвянето на обобщена справка - към вх. № 13419/10.10.2018 г. по описа на ГДИН/рег. № 7735/9.10.2018 г. по описа на Затвора в гр. София/, в които след анализ на събраните доказателства е предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР/деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/, във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 13, ал. 2, т. 4, пр. трето от ЗИНЗС на надзирател Д. Дойчев да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и да му се прекрати, служебното правоотношение в ГДИН, при Министерство на правосъдието. След като се е запознал със събраните доказателства, включително и приобщените материали от предварителна проверка, с доводите на ДРО в сочената по-горе обобщена справка и доводите на жалбоподателя изложени в писмено обяснение с вх. № 9073/22.10., наказващият орган е приел за доказано по несъмнен начин, че на 1.04.2018 г., около 17 часа е причинил ПТП; напуснал е същото и се е явил едва в 20, 42 часа се е явил в РУ-Годеч, където е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като е отчетено- 1, 18 промила. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Няма спор, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при излагане на подробни мотиви, представляващи конкретните фактически и правни основания, послужили за издаването й. Правилен е извода на съда, че заповедта е издадена без да са налице допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила; както и, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 195 ЗМВР. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита - допуснат до разпит само един от сочените свидетели; в необсъждане на всички събрани доказателства. При съвкупната преценка на доказателствата безспорно е установено, че причината за преждевременното напускане на ПТП от страна на Дойчев е продиктувано от необходимост от оказване лично на него медицинска помощ. Установява се също така обаче, че Дойчев е управлявал МПС след употреба на алкохол. Твърденията на същия, че е изпил спиртна напитка, едва след ПТП за успокоение- правилно са възприети като нелогични на развилите се събития имащи защитна теза. Не може да бъде споделен довода за нарушаване правото на защита, поради допускане на един свидетел, вместо трима. Искането за събиране на гласни доказателства е направено в жалбата, същото е бланкетно – посочване на трима свидетели, без персонализацията им, нито за какви факти и обстоятелства ще свидетелстват. Този порок не е отстранен и в заседанието по събиране на доказателства, жалбоподателя не е възразил срещу недопускане на всички свидетели, а само на един. Правилно съдът е приел, че е законосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушаване на чл. 15 и чл. 27, т. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. като правилно решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,