Решение № 12395 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2012 г.

Решение № 12395 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2757/23.11.2011 г. на Варненски административен съд, постановено по адм. д. № 2469/2011 г., с което по жалба на Валентина Георгиева Божилова от гр. Омуртаг е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251005242/24.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Търговище, потвърден с решение № 231/17.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с който на жалбоподателката са определени данъчни задължения за 2007 г. -данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ - главница в размер на 3 631,15 лева и лихви в размер на 1266,23 лева. В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част с произтичащите от това законни последици. Ответникът в касационното производство - Валентина Георгиева Божилова от гр. Омуртаг не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Според прокурора обосновани са изводите на органите по приходите, че цената, на която е придобит имотът от ответницата по касация, е тази по договора от 06.06.2005 г. и това е документално доказаната платена цена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира касационната жалба процесуално допустима и основателна поради следното: Безспорни по делото са фактите, установени от първоинстанционния съд, а именно: продаденият имот от жалбоподателката и съпруга й Христо Божилов през 2007 г. на "Бряг-СК" ЕООД е придобит през 2007 г. от съпруга на жалбоподателката чрез възлагането му от съдия-изпълнител по изпълнително дело, по което той е встъпил като взискател на мястото на Димитър Станков Димитров, чието вземане е купил за сумата от 10 000 лева с договор за цесия от 06.06.2005 г. Установено е по изпълнителното дело, чрез експертиза, че пазарната стойност на възложения имот е 44 000 лева. В хода на ревизията е приета също експертиза относно пазарната стойност на имота към момента на продажбата му от ревизираното лице на "Бряг-СК " ЕООД, която е установила по-ниска цена от продажната по нотариалния акт. Приходният орган е установил, че от продажната цена на имота, реално е получена сумата от 33 000 лева, а реално са задържани от купувача 11 000 лева във връзка със заплащането на данъчни задължения (данък сгради и такса смет). Прието е, че от продажбата на имота ревизираният субект е придобил доход, равняващ се на половината от разликата между ефективно получената сума от продажната цена на имота и сумата, за която той е придобит от жалбоподателя и неговата съпруга. Възприетата сума от приходния орган като придобивна цена на имота от купувачите е 10 000 лева. Спорният въпрос е бил относно размера на придобивната цена на имота - дали това е 10 000 лева или установената стойност на имота в размер на 44 000 лева, съгласно постановлението за възлагане. Съдът е приел, че придобивната сума на имота е цената по постановлението за възлагане, тъй като с него именно съпрузите са придобили собствеността на имота. Този извод е необоснован и е довел до неправилно приложение и на материалния закон. Не е било спорно, че реално заплатената сума от съпруга на жалбоподателката парична сума по договора за цесия от 06.06.2005 г. е 10 000 лв. и това е стойността срещу която съпрузите, в крайна сметка са придобили имота. По делото не са представени доказателства, липсват и твърдения, че жалбоподателят и съпругата му са заплатили сума, по голяма от посочената за придобиването на въпросния имот. Приложимата материално-правна разпоредба на чл. 33 ЗДДФЛ гласи, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на това имущество, намалена с 10 процента разходи. Смисълът на разпоредбата е, че данъчната основа, представляващата облагаем доход се формира от реално заплатената за придобиване на имота цена. В случая, макар собствеността на имота действително да се придобива на датата на постановлението за възлагане, това става на цената от 10 000 лв. При това положение основателно и законосъобразно, органите по приходите са определили данъчната основа. Законосъобразно върху половината от посочената разлика е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ответницата по касационната жалба. Така е прието и с влязлото в сила решение на ВАС по делото по оспорване на съпруга по адм. дело № 15638/2011 г. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение в размер на 443,84 лв. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение