Решение № 1610 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8261/2016 г.

Решение № 1610 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8261/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" - Я. при РДНСК - Югоизточен район, чрез юрк. Василева като процесуален представител, срещу решение № 54 от 16.05.2016 г., постановено по адм. дело № 45/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отменена негова заповед № ДК-11-Я-001/22.02.2016 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването. Ответниците - главният архитект на община Е. и "Тремонд" АД не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Я. е образувано по жалба на главния архитект на община Е. срещу заповед № ДК-11-Я-001/22.02.2016 г. на началника на РО "НСК" - Я. при РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено издаденото от жалбоподателя разрешение за строеж (РС) № 4/02.02.2016 г., за строеж: "Стопанска постройка със селскостопанско предназначение" в ПИ 000305 по КВС на с. Б., община Е., съставляващ УПИ I-305, със ЗП от 720 кв. м., с възложител "Тремонд" АД. За да отмени оспорената в първоинстанционното производство заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила в резултат на извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ, но в несъответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод за законосъобразност на разрешението за строеж като издадено при наличие на всички изискуеми съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 153, ал. 1 ЗУТ документи за този вид строежи - заявление, нотариални актове за собственост, конструктивно становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението и ситуационна скица. Обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в случая е налице разрешаване на строеж на стопанска постройка със селскостопанско предназначение от допълващо застрояване, шеста категория. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. От данните по делото се установява, че за ПИ 000305 по КВС на землището на с. Б. има влязла в сила заповед № ТСУ-19/10.11.2015 г. на кмета на община Е. за одобряване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, с който имотът се урегулира в УПИ I-305 с отреждане за производствена, складова и търговска дейност. От обяснителната заповед към проекта за ПУП е видно, че в имота се запазват съществуващите сгради и се предвижда свободно нискоетажно основно застрояване с височина 10 м по указаните ограничителни линии. При съпоставката на графичната част на ПУП и ситуационната скица към разрешението за строеж, както и от приложените констативни протоколи, изготвени от служители на РО "НСК" Я., по несъмнен начин се установява, че разрешената за изграждане стопанска постройка е със същите параметри като съществуваща на място сграда. Съдът е изложил аргументи, че постройката - предмет на отмененото със заповедта разрешение за строеж, представлява допълващо застрояване, но не е отчел обстоятелството, че същата не е предвидена с действащия подробен устройствен план. В тази хипотеза съгласно чл. 41, ал. 2 ЗУТ допълващо застрояване се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно, какъвто е настоящият случай. За разрешения строеж не е била издадена виза за проектиране, а това е задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл. 41, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка е основателно възражението на касатора, че съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 20 ЗУТ поради несъответствие на разрешената постройка с предвиждането на действащия ПУП и липсата на виза. Съдът е достигнал до неправилен извод за съответствие на разрешението за строеж със законовите изисквания без да съобрази допустимите за постройка на допълващото застрояване съгласно чл. 42, ал. 3 ЗУТ височина до 3,6 м и разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, при предвидени такива за процесния строеж съответно 5 м височина и 1,2 м отстояние. Настоящият съдебен състав споделя доводите на административния орган за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 148, ал. 9, т. 4 ЗУТ, съгласно която в разрешението за строеж се вписват премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа. Безспорно е установено, че на място съществува сграда, като нито в разрешението за строеж, нито в конструктивното становище по изпълнението на строителството е посочен режима й на застрояване и не е отбелязано по какъв начин ще се извърши нейното премахване, след като на същото място се предвижда да се изгради нова постройка. Изложените от съда мотиви се отнасят за извършен незаконен строеж, какъвто в случая не е установен и забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ, но са неотносими спрямо сграда без режим на застрояване и изискването по ал. 9, т. 4 на посочената норма. По тези съображения правилно административният орган е приел при извършената от него служебна проверка съгласно чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ, че разрешението за строеж е издадено в противоречие с изискванията за ЗУТ за този вид строежи. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта на началника на РО "НСК" при РДНСК - Югоизточен район, с която процесното строително разрешение е отменено, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон съдебно решение. Това решение следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго, с което жалбата на главния архитект на община Е. се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,