Решение № 3217 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2010 г.

Решение № 3217 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9573/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът началника на Митница Свищов моли да бъде отменено решение № 189/25.06.2010 г. по адм. д. № 50/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменено негово решение № 3 47-0044 от 16.12.2009 г. за определяне на тарифен код 1701119000 на 38 545 кг липсваща сурова тръстикова захар по 4 бр. ЕАД на "Захар" ЕАД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Захар" ЕАД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна ТД на НАП - Големи данъкоплатци и осигурители, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решение № 3 47-0044/16.12.2009 г. за определяне на тарифен код 1701119000 на 38 545 кг липсваща сурова тръстикова захар по 4 бр. ЕАД на "Захар" ЕАД административният съд е приел, че по ЕАД са внесени по разрешение за митнически икономичен режим (специфично предназначение) 25 228,635 тона сурова захар за периода 4.09 - 15.09.2007 г. с посочен ЕАД тарифен код 1701111000. Стоката е била разтоварена на Пристанище - Варна, престояла е в склад на пристанището и е транспортирана с товарни автомобили до гр. Горна Оряховица. С процесното решение е констатирано, че 38,545 т липсват, което представлява 0,15 % от декларираното количество, за тях е определен друг тарифен код - 1701119000, тъй като липсите са настъпили преди преработката, за това количество не е приложим специалният режим, определени са митни сборове от допълнително мито и ДДС в общ размер 38 603,05 лв. Вещото лице по назначената експертиза е дало заключение, че по Наредба № 13а-10403/1980 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материално ценности при съхранението и транспортирането им допустимите загуби при разтоварването, обработката, съхранение, транспортиране и измерване на обмитеното количество сурова захар са в размер 114,086 т. Съдът е възприел заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от страните. В оспореното пред съда решение е прието, че за липсващата стока не е изпълнено специалното предназначение и не е приложим съответния на него митнически режим с намалени мита, тъй като съгласно земеделското законодателство на ЕС за стоки, внесени със специфично предназначение, не се признават фири. Съдът е приел, че не е посочено какви норми национални или на ЕС предвиждат посочената забрана за признаване на фири. По чл. 300 § 2 от Регламент № 2454/93, на който е аналогичен чл. 214, ал. 3 ППЗМ, загубите на стоки, дължащи се на естествените фири, се считат за стоки, използвани по определеното специфично предназначение. Съдът е приел, че с цитираната норма на чл. 214, ал. 3 ППЗМ е създадена фикция, че естествените фири на стоки под съответен режим, не представляват отклонение от режима. Направил е извод, че специфичният режим не изключва фирите при транспорта и съхранението на стоките. Приел е също, че по чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС, стоки под митнически контрол, които са унищожени или загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките, се освобождават от данък при внос. Отхвърлил е довода на касатора, че фирите не са посочени в искането за издаване на разрешение на режима, тъй като образецът на искането в приложение № 32 към чл. 329, ал. 1 ППЗМ не съдържа клетка, в която да бъдат посочвани фири. Издаването на разрешение за митническия режим се обикновено се извършва преди осъществяване на вноса и към момента на подаване на искането размерът на фирите не е известен на вносителя. В искането следва да е посочен само рандемана при преработката на тръстикова захар, което изискване е спазено - видно от разрешението. По чл. 300 § 2 от Регламент № 2454/93 не се съдържа изискване фирите да са посочени в искането за разрешаване на режима, за да бъдат признати и съдът е отхвърлил довода на касатора, като поставящ допълнителни условия, каквито в регламента липсват. Съдът е приел, че такова изискване липсва и в чл. 214, ал. 3 ППЗМ. Независимо от липсата на нормативно задължение вносителят да уведоми митническите органи за размера на фирите, в справка на дружеството, представена при извършената проверка, е посочен размерът на фирите. За липсващата тръстикова захар, поради естествени фири не е налице отклонение от учредения митнически режим и неправилно е определен друг тарифен код и съответни митни сборове за внасяне. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за неправилност на оспореното решение за определяне на тарифен код за част от внесената под икономичен режим със специално предназначение стока, липсваща, поради естествена фира. Съдът е цитирал чл. 300 § 2 от Регламент № 2454/93 неточно - текстът е: отпадъците и скрапът, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са получили направление за предписаната крайна употреба. Всъщност е цитирал чл. 214, ал. 3 ППЗМ, но независимо от това изводът му е правилен. В цитирания текст от Регламента загубите поради естествена фира са приравнени на отпадъците, получени в резултат на предписаната преработка и наравно с тях за фирите се счита, че са получили направление за предписаната крайна употреба, с което е изключена възможността да бъде определяно друго тарифно класиране, и друг митнически режим на отпадъците, скрапа и фирите по чл. 300 § 2 от Регламента. Напълно обосновано съдът е приел, че нито в Регламента, нито в ППЗМ има изискване да бъде посочван размерът на фирите в искането за издаване на разрешение за специалния режим или впоследствие. Правилен е изводът на съда, че след като не е направен конкретен довод за нарушени норми на правото на ЕС или националното законодателство, свързани със земеделието, които забраняват признаването на фири в тази област, доводът е неоснователен, а и отношенията свързани с вноса се уреждат от митническото законодателство, в което такава забрана липса, както в нормите на ЕС, така и в националната митническа правна уредба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски на ответника е основателно в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,