Решение № 12553 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2016 г.

Решение № 12553 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- Г. против решение № 57 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 84/2016 г. на Административен съд - Г., с което е отменено решение № 18/11.04.2016 г. на същия административен орган за потвърждаване на разпореждане № 4912122181/12.02.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Х. В. Р. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата на Радославов да бъде отхвърлена. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. С оглед осъществената от адв. Спасова безплатна правна защита по делото, моли на последната да се присъди възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в минимален размер за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Г. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че подалият заявление за отпускане на пенсия Х. Р. отговаря на нормативните изисквания, поради което на същия следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитирания текст лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от кодекса, до 31 декември 2016 г. придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 2.12.2015 г. ответникът по касационната жалба Х. Р. е на 65, години, 11 месеца и 20 дни, както и че има трудов и осигурителен стаж в редица предприятия, равняващ се общо на 16 години, 1 месец и 20 дни, включващ и времето от 1 г., 5 месеца и 11 дни за периода 10.10.1970 г. - 20.03.1972 г., през който Радославов е на наборна военна служба. При тези данни при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба съставът на Административен съд - Г. приема, че условията на чл. 68, ал. 3 КСО са изпълнени, тъй като Радославов отговаря както на изискването за възраст, предвидено в текста, така и на условието за действителен осигурител стаж. Както административният съд правилно приема спорният период се обхваща от действието на разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите, според която, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Поради това и с оглед нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО този стаж следва да бъде признат за осигурителен по смисъла на кодекса, тъй като е положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Изпълнени са и изискванията на чл. 9, ал. 7 КСО. Посочената разпоредба изрично предвижда, че периодът на наборна военна служба, за който са внасяни осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" от републиканския бюджет, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Цитираните текстове налагат заключението, че през периода на наборна военна служба лицето е осигурявано за рисковете, изброени в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд "Пенсии" (чл. 2, ал. 2, т. 2 КСО), поради което времето на наборна военна служба следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО. По тези съображения доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл настоящата инстанция приема за неоснователни. Ето защо като достига до извод, че са налице всички основания на Радославов да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на това основание отменя решението на директора на ТП на НОИ- Г., с което е потвърден отказ за отпускане на такава и връща преписката на пенсионния орган на ново произнасяне със задължителни указания в горния смисъл, административният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд - Г. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, доказателствата за действително осъществена безплатна защита в съдебното производство пред всички инстанции (пълномощно на л. 45 от делото) и направеното искане на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адв. В. С. от ГАК следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от наредбата, ТП на НОИ - Г. следва да заплати на адв. Спасова сумата 350.00 лв. възнаграждение за касационното производство. Разноски пред първата съдебна инстанция не могат да бъдат присъдени в настоящото производство, а следва да бъдат поискани от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,