Решение № 2356 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2010 г.

Решение № 2356 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Т. С. " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. "Ал. "Стамболийски" № 79 Б, представлявано от управителя Тодор Митев Тодоров, против Решение № 738 от 21.05.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 558 по описа за 2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 2600800484/06.10.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Хасково, потвърден с Решение № 840/05.12.08 г. на Д "ОУИ", с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 02-м. 06.2007 г. е доначислен ДДС в общ размер на 21 725,30 лв. и в съответната му част за разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован на събраните по делото доказателства извод, че процесните покупки на РЛ на употребявани превозни средства от регистрирани по ЗДДС лица в Република Австрия представляват вътреобщностни придобивания по които РЛ дължи начисляване на ДДС като получател. Евентуално се поддържа, че дори и да се приеме, че процесните доставки са ВОП и с РА правилно е начислен ДДС по тях, без основание е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в полза на лицето при посочения режим на самоначисляване. Позовава се на съдебна практика на ВАС и на Съда на европейския съюз. Иска отмяна на решението в посочената част и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ" при ЦУ на НАП) не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното: С Решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата против РА № 2600800484/06.10.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 840/05.12.08 г. на Д "ОУИ" относно допълнително начисления ДДС в размер на 21 725,30 лв. за данъчни периоди 02-06.2007 г. Според констатациите в РА през ревизираните периоди данъчният субект е извършил вътреобщностни придобивания на стоки втора употреба, за които не е издал протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от ЗДДС за начисляване на ДДС като получател, поради което данъчните органи са начислили съответните размери на ДДС като в същото време не са признали право на данъчен кредит по доставките. Установено е по делото, че в процесните периоди ревизираното лице е закупувало от Република Австрия употребявани превозни средства от регистрирани за целите на ЗДДС доставчици, които са декларирали доставките като необлагаеми и са подали VIES - декларации, в които са декларирали доставките като вътреобщностни. Ревизираното лице-получател по доставките не e издало протоколи по чл. 117 ЗДДС и не е начислило данък по доставките. Административният съд е приел, че РЛ е получател по вътреобщностни придобивания /ВОП/, по които не е начислил ДДС с протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и е пропуснал сроковете както за начисляване на ДДС, така и за упражняването на правото на данъчен кредит. Според съда, за процесните доставки са налице предпоставките на чл. 73а от ЗДДС (в сила от 01.01.09 г.), но жалбоподателят може да реализира правото си на данъчен кредит само по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и доколкото този ред не е спазен, право на данъчен кредит на РЛ не може да бъде признато служебно нито от административния орган, нито от съда. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, за приложимост на разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 1 ЗДДС, съобразявайки и правилото на на чл. 62, ал. 4 ЗДДС за разпределение на доказателствената тежест. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съгласно чл. 73а ЗДДС при доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчния кредит е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2 /протокол по чл. 117 и чл. 163б ал. 2/ и не е спазил изискванията на чл. 72 /да отрази документа в дневника за покупките и справката-декларация за периода/, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая е налице хипотезата на чл. 73а ЗДДС - в счетоводството на получателя има данни за фактурите, които не са отразени по чл. 72 ЗДДС в справките-декларации и дневниците за покупките. С издадения ревизионен акт данъкът е начислен и съдът следваше на основание чл. 73а ЗДДС да уважи жалбата като признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления с РА данък за процесните периоди. Тъй като начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия размер са за едни и същ и данъчни периоди при режим на самоначисляване резултатът за всеки период следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с РА без признаване на правото на данъчен кредит нарушава принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. При първоначалното разглеждане на делото жалбоподателят изрично е заявил, че претендира право на данъчен кредит за процесните периоди и отлагането на това признаване с отделна процедура по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС е в нарушение на принципа на пропорционалност. Решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за посочените данъчни периоди е начислен ДДС без да е признато право на приспадане на данъчен кредит в посочения по-горе размер. Следва да бъде осъден ответникът да заплати разноски на касатора в размер на 2 215 лв. за всички съдебни инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение