Решение № 13401 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2015 г.

ВАСII отделение09.12.2015 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561/22.04.2015 г. по адм. д. № 902/2014 г. на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА Димитър Иванов Андреев, Смилен Димитров Андреев и Марян Димитров Андреев да заплатят на Мария Петрова Тасева и Иван Михайлов Тасев 600 /шестотин/ лв. разноски пред касационната инстанция. ОСЪЖДА Димитър Иванов Андреев, Смилен Димитров Андреев и Марян Димитров Андреев да заплатят на община Благоевград 600 /шестотин/ лв. разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13401 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Андреев, Смилен Димитров Андреев и Марян Димитров Андреев, чрез техния пълномощник срещу решение № 561/22.04.2015 г. по адм. д. № 902/2014 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на ново решение по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Благоевград, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Мария Петрова Тасева и Иван Михайлов Тасев, чрез пълномощника си считат за неоснователна касационната жалба и претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 1632/24.11.2014 г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план - ПУП - за изменение на вътрешните регулационни линии на УПИ !!-1185 в кв. 100 по плана на V-ти микрорайон Благоевград по имотните граници на имот с идентификатор 04279.606. 26 по кадастралната карта на гр. Благоевград и отреждане УПИ !! за същия имот по приложената към заповедта скица. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че границата между УПИ !!- 1185 и V-2015 /на касаторите/ по регулационния план от 1997 г. не съвпада с отразената в кадастралната карта граница. С оспорената заповед регулационната граница е приведена в съответствие с кадастралната граница по кадастралната карта. Решението е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че кадастралната карта и регистри за гр. Благоевград са влезли в сила. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. В този случай административният орган, при заявено искане и налично одобрение на кадастралната карта следва да измени регулационните линии по установената в кадастралната карта имотна граница. Дори да е налице евентуална грешка в кадастралната карта, административният орган действа при условията на обвързана компетентност с оглед задължението му да съобрази имотната граница по влязлата в сила кадастрална карта и съобразно това да постанови и регулационната линия. Едва евентуалното изменение на кадастралната карта може да промени установеното с влязлата в сила кадастрална карта фактическо положение, което в случая не е налице. Предвид изложеното, като е процедирал съобразно предписаното в хипотезиза на правната норма на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, административният орган законосъобразно е постановил предприетото с оспорената заповед изменение на регулационните линии. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на ясна текстова част в обжалваната заповед. Същата визира вътрешните регулационни линии на имот с идентификатор 04279.606. 26 и при обнародваното оспорване всеки заинтересован може да прецени дали да се конституира като ответник- чл. 218, ал. 1 ЗУТ. В случая преценката е извършена по отношение границата на имотите на заявителите и жалбоподателите-касатори пред настоящата инстанция. В този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски пред касационната инстанция-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 600 /шестстотин/ лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и адвокатско възнаграждение в същия размер. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1