Решение № 5748 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2013 г.

Решение № 5748 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Зърнени храни БГ" ЕООД срещу Решение № 1268 от 07.06.2013 г. по адм. дело № 2557/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, II състав. Касаторът - "Зърнени храни БГ" ЕООД излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел липсата на действително осъществени доставки по процесните фактури, издадени от "Страгъл комерс" ЕООД и "Масиви" ЕООД, въпреки наличието на събрани писмени доказателства и констатациите, съдържащи се в заключението на ССчЕ. Моли се касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови друг по съществото на спора, с който да се отмени процесния РА в съответната му част. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадени от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Зърнени храни БГ" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 091200644 от 19.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, в потвърдената с Решение № 821 от 11.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 40 475,02 лева и начислени лихви за забава в размер на 7313,29 лева. Установява се, че на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 180 от 01.07.2010 г., издадена от "Страгъл комерс" ЕООД в размер на 2500,02 лева с предмет на доставката - 21 930 кг слънчоглед и по фактури № 112 от 29.09.2010 г. и № 113 от 29.10.2010 г., издадени от "Масиви" ЕООД в размер на 37 975,00 лева с предмет на доставката - 425 т. амониев нитрат. Прието е, че по отношение на посочените доставки не е доказано действителното им извършване от съответните доставчици. Изследвани са доставките по целите стокови вериги - от производителя до крайния потребител на стоките или преработвател на стоките и съответно, начинът на документиране със съпътстващи ги документи. Констатирани са множество несъответствия в съдържанието на придружаващите стоките документи, които изключват участието на посочените доставчици в съответните стокови потоци. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на "Зърнени храни БГ" ЕООД срещу РА № 091200644 от 19.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, в потвърдената с Решение № 821 от 11.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 40 475,02 лева и начислени лихви за забава в размер на 7313,29 лева, и е осъдил дружеството да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1405,77 лева. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е развил подробни съображения за законосъобразност на РА в оспорената му част, като издаден от орган, разполагащ с материална законосъобразност, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Така формираният краен правен извод е правилен и обоснован, като настоящият съдебен състав намира, че релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт не са налице. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на процесните доставки са родово определени стоки - слънчоглед/ амониев нитрат, което означава, че следва да се налице безспорни доказателства относно прехвърляне на собствеността върху стоките от доставчика на получателя, който упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит. На първо място, по отношение на първата фактура с издател "Страгъл комерс" ЕООД обосновано съдът е възприел като правилни констатациите на органите по приходите за наличието на множество противоречия /несъответствия/ в придружаващите стоката документи. От страна на ревизираното лице не е доказано осъществяването на транзитна продажба на процесната стока /слънчоглед/, като при изследване на съответните писмени документи относно произхода на стоката и движението й до крайния получател не се установява участието на ревизираното лице в стоковия поток. Освен това съдът приема, че при крайния получател "Голд ойл" ЕООД стоката е постъпила в различно количество и с различно транспортно средство. На второ място, във връзка с доставките по фактурите, издадени от "Масиви" ЕООД са изследвани и анализирани всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, като са установени редица противоречия / относно датите на издаване на фактурите, датите на приемо-предавателните протоколи, предмета на отделните фактурирани доставки и др./. Направен е изводът, че от страна на "ЕОН" ООД /предходен доставчик/ е осъществена пряка доставка към крайния получател ЧЗП Тоню Тонев, без в стоковия поток да участва прекия доставчик "Масиви" ЕООД и ревизирания субект "Зърнени храни БГ" ЕООД. Така формираният извод за законосъобразност на РА в посочената му обжалвана част се споделя от касационната инстанция, като същият е изведен на базата на задълбочена преценка на доказателствата по делото. Не са налице доказателства, от които да може да се приеме, че доставчиците са притежавали съответното количество родово определени стоки и да са ги прехвърлили на получателя по доставките. Липсата на доказателства за осъществяването на процесните доставки на стоки обуславят законосъобразният извод за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В касационната жалба се прави оспорване на заключението на приетата по делото ССче, като се поддържа, че вещото лице не е извършило проверка при производителя и доставчиците и не е изяснен въпроса по какъв начин и на кое място е станало физическото предаване на процесните стоки, респ. кои са лицата, предали и приели стоките и от името на кой търговец. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е по изрична молба на "Зърнени храни БГ" ЕООД, като в открито съдебно заседание от 12.03.2013 г. заключението е прието от съда, без на експерта да са задавани въпроси от страните относно отговорите на поставените задачи. В същото съдебно заседание АС Пловдив е приключил устните състезания по делото и е обявил, че ще се произнесе с решение. Следователно, оспорващият е бил надлежно представляван от адв. Юсеинов в рамките на първоинстанционното производство и не е извършил оспорване на заключението, нито е поискал допускане на допълнителна ССчЕ, въпреки че е имал процесуалната възможност за това. Следователно, така направеното с касационната жалба оспорване на експертизата се явява ненавременно и същото е неоснователно. Правилно е позоваването от страна на първостепенния съд на решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. Т. е. тълкуването на цитираното решение изисква доказването по категоричен начин на извършването на облагаема доставка на стока / услуга. В случая това материалноправно изискване не е спазено. Не е доказано условието всички стоки да са били реализирани в рамките на осъществяваната от ревизирания субект икономическа дейност, доколкото не е установено, че съответните стоки са били придобити / предадени и транспортирани/ от ревизираното лице чрез неговия доставчик .