Решение № 1257 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2019 г.

Решение № 1257 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е подала касационна жалба срещу решение № 581/29.10.2019 г. по адм. дело № 823/2019 г. по описа на Административния съд – Плевен в частта, в която е осъдена да заплати на едноличния търговец А. Османов с фирма ЕТ "А. - А. Османов" със седалище Никопол обезщетение в размер на 580 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени по НАХД № 198/2014 г. на Районния съд–Никопол във връзка с обжалване на наказателно постановление № 15-1502875/12.06.2014 г. на директора на Дирекция " Инспекция по труда" – Плевен, както и направените по делото разноски в размер на 281 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да бъде да бъде отхвърлен предявеният иск. Едноличният търговец А. Османов с фирма ЕТ "А. - А. Османов" със седалище Никопол е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на решението, при следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна, участвала в първоинстанционната производство, за която решението е неблагоприятно. Жалбата е основателна. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 15-1502875/12.06.2014 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" - Плевен на едноличния търговец А. Османов с фирма ЕТ "А. - А. Османов" със седалище Никопол е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 244, т. 2 КТ и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С решение № 57/07.11.2014 г. по НАХД № 198/2014 г. по описа на Районния съд–Никопол наказателното постановление е изменено, като размерът на имуществената санкция е намален от 7000 лева на 300 лева. В съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.07.2014 г. е изплатено в брой възнаграждение от 580 лева. Административният съд приел, че по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - изменен административен акт, причинена имуществена вреда, изразяваща се в направените от едноличния търговец разноски за адвокатско възнаграждение и пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и издадения акт. Съдът посочил, че претендираното обезщетение следва да се присъди в размер на 580 лева, тъй като, видно от представеният договор, ищецът е платил възнаграждение в размер на 580 лева, а не в размер на 680 лева, както се твърди в исковата молба. Поради това административният съд уважил предявения иск за сумата 580 лева и отхвърлил иска в останалата част. Решението в обжалваната част противоречи на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да се възстановят от ответника. Съдът е игнорирал предписанието на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който изисква актът, причинил вреди на гражданин или организация, да е отменен като незаконосъобразен. Изменението на административния акт при обжалването му пред съд предполага незаконосъобразност само в някои негови части, които не са определящи за съдържанието и последиците на административното разпореждане. В противен случай актът би бил отменен, а не изменен. В случая, макар да е намалил наложеното наказание, съдът в административнонаказателното производство е установил наличието на административното нарушение, за което е издадено наказателното постановление, което изключва възможността за присъждане на обезщетение за имуществена вреда от незаконосъобразен административен акт. Постановеното от административния съд решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната част с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск в съответната част. При този изход на делото на ответната страна не се дължат присъдените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,