Решение № 8073 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [адрес], против Решение 8425 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело 9306 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен предявеният от С. против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи иск, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, както и уронване на доброто име, в размер на 1 000, 00 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразна проверка за наличие на наркотични вещества, извършена от служители на ответника на 08.09.2022 г. в София, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от момента на увреждането (08.09.2022 г.) до окончателното й изплащане. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, навеждайки като касационни основания - нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, като не е изяснил релевантните по казуса факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал грешни решаващи изводи. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде уважен в цялост предявения от него против СДВР иск за неимуществена обезвреда. Претендира разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените такива пред настоящия съд. Ответникът СДВР с адрес в София, ул. Антим I 5, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, респективно оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност в случай, че касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за дела с материален интерес. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, подлежащо на обжалване и предмет на контрол в настоящото производство е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: К. К. С. е сезирал Административния съд София-град с искова молба, с която е предявил против СДВР иск за осъждане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите поради произвол, в размер на сумата от 1 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразна (поради липса на фактическо основание за извършването й), проверка за наличие на наркотични вещества по реда на Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба 1/19.07.2017 г./ Наредба/та), извършена на 08.09.2022 г. в София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (08.09.2022 г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 08.09.2022 г. в София, около 9:15 часа, ищецът, прибирайки се от работа със служебен товарен автомобил Рено Трафик с рег. [рег. номер] по бул. Черни връх , с посока на движение от бул. Св. Наум към бул. Евлоги и Христо Георгиеви , е спрян за проверка от служители на ответника, които поискали да го тестват за употреба на алкохол и наркотични вещества. С. се съгласил и направил теста, като резултатът от пробата за алкохол бил отрицателен, а отчетеният от техническо средство Drug Test 5000 с ARME 0069 резултат от пробата за наркотични вещество бил положителен за употреба на амфетамини. На лицето е издаден Акт за установяване на административно нарушение (на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)) 21698/08.09.2022 г. л. 18 от първоинстанционното дело Издаден му е талон за изследване 077370 от 08.09.2022 г. (л. 94, пак там) на кръвна проба и урина, и е съпроводен до Военно-медицинска академия София, където дал кръв и урина. Впоследствие ищецът е задържан, за което е издадена заповед за задържане на лице от 08.09.2022 г. Наложена му е и принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Спрямо С. е образувано досъдебно производство (ДП) 1218/2022 г. по описа на 04 Районно управление при СДВР, пр. пр. 32966/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Във Военно-медицинска академия София е извършена съдебна химикотоксилогична експертиза на дадените от С. проби кръв и урина, резултатите от която са обективирани в заключение, изготвено на 30.01.2023 г. (л. 60-61, пак там). Съгласно същото, извършените изследвания на предоставените от ищеца биологични проби, не установяват наличие на наркотични вещества. С Постановление от 13.02.2023 г. на прокурор при СРП (л. 22, пак там) наказателното производство по ДП 1218/2022 г. по описа на 04 Районно управление при СДВР, пр. пр. 32966/2022 г. по описа на СРП, е прекратено. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. И. Д. (колега на ищеца) и А. Ц. К. (приятел на ищеца). При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от С. иск за неимуществена обезвреда е допустим, но е неоснователен. Не е установил незаконосъобразност на действието, изразяващо се в извършена проверка от служители на ответника. Преценил е, позовавайки се на чл. 165, ал. 1 и чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП, че двамата служители от отдел Пътна полиция при СДВР, извършили проверката на С. на 08.09.2022 г., са осъществявали дейност по контрол на пътя, произтичаща от нормативен акт, като на същите е проведено обучение за работа с технически средства Drager Drug Test 5000 за наркотични вещества и техните аналози и Alcotest Drager 7510 за анализ на алкохол в кръвта (Списък 16262/23.03.2022 г., утвърден от Началника на отдел Пътна полиция при СДВР (л. 77, пак там). Посочил е, че използваният уред за проверка техническо средство Drug Test 5000 с ARME 0069 е било годно към момента на извършването й Протокол за сервизна проверка на л. 76 от първоинстанционното дело. Първоинстанционният съд е тълкувал нормата на чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Приел е, че от съдържанието й не следва, че извършването на проверка за употреба на наркотични вещества е единствено и само в хипотезата наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на моторни превозни средства за употребата на наркотични вещества или техни аналози . Счел е, че наличието на външни признаци се преценява от контролните органи. Кредитирал е свидетелските показания на свидетеля К., че ищецът е употребявал енергийни напитки, за които е приел, че е възможно да са повлияли на поведението му. Съобразил е посоченото в исковата молба, че, прибирайки се от работа, ищецът е трябвало да си постави сутрешната доза инсулин, но не успял заради проверката на полицейските служители, както и че кръвната му захар била висока, когато пристигнал във Военно-медицинска академия. Приел е, че тези обстоятелства от здравния статус на лицето могат да имат външно изражение и признаци. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на извършената на 08.09.2022 г. в София проверка за наркотични вещества и за липса по казуса на незаконосъобразни действия на служители на ответника, при или по повод изпълнение на административна дейност. Доколкото не била налице първата от кумулативно изискуемите, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за незаконосъобразна административна дейност, съдът е преценил за безпредметно да обсъжда останалите две предпоставки неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното за незаконосъобразно действие. Отхвърлил е иска на С., като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски в полза на ответния административен орган. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ може да бъде ангажирана, само ако се установят всички елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 от с.з. В конкретния случай, предявеният иск по чл.1 ЗОДОВ е по реда на чл. 204, ал.4 АПК. Ищецът поддържа, че е претърпял вреди от незаконосъобразната проверка от служителите на МВР за наличие на наркотични вещества в кръвта му по реда на приложимата наредба за това. Една от кумулативните предпоставки за уважаването на този иск е установяването на незаконосъобразно фактическо действие, в конкретния случай извършената проверка от служителите на ответника. Когато в резултат на проверката са издадени Акт за установяване на административно нарушение, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка и заповед за задържане на лице, както е в конкретния случай, то действията по предприемане на проверката от служителите на МВР не могат да се разглеждат като самостоятелни фактически действия. Те са част от процедурата по издаване на административните актове. В тези случаи, наличието или не на фактическо и правно основание за извършване на проверката е от значение за законосъобразността на подлежащия на съдебно оспорване административен акт при неговото оспорване и се преценява от съда при преценката му за спазване от административния орган на административнопроизводствените правила за издаването на оспорения акт. Тоест, в конкретния случай не е налице незаконосъобразно фактическо действие. След като не е налице един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ във вр. с с чл.204, ал.4 АПК, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на спора в касационното производство, разноски в полза на касатора не се дължат. Такива обаче се дължат на ответника, направил своевременно искане за присъждането им, с оглед упражнената в негова полза процесуална защита, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба, благоприятния за него изход от спора пред настоящия съд и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. К. К. С. следва да бъде осъден да заплати на СДВР 100, 00 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия