Решение № 14703 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2016 г.

Решение № 14703 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9081/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1172/17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2276/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. С касационната жалба на Д. П. Д., подадена чрез адв. С. К., се обжалва решението в частта, с която е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта на разноските. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2017 г., касационната жалба на Д. е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие. С касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Д. П. Д. сумите от 1800 лева за периода 31.07.2010 г. - 9.02.2012 г. и 500 лева за периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г., и двете като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на иска - 23.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. ГДИН обжалва решението и в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 191,57 лева. Посочва се още, че решението е неправилно и по отношение на това, че съдът не се е произнесъл по искането на дирекцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява се, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 1.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. Условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на ГДИН е основателна по изложените в нея доводи за завишен размер на присъденото със съдебното решение обезщетение. Оспореното решение на АС - Б. е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към твърдяното от ищеца Д. Д. бездействие на затворническата администрация, относно осигуряване на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот в затвора през процесния период. Предвид характера, степента и продължителността на отделните периоди на увреждане, определеният от съда размер на обезщетението се явява завишен. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба на ГДИН е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Д. П. Д. обезщетение в размер на 1800 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - Б. през периода 31.07.2010 г. - 9.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2015 г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил иска за обезщетение в останалата му част до пълният предявения размер от 4000 лева. По отношение на исковия период 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г. административният съд осъдил ГДИН да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2015 г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 000 лева. С оглед изхода на спора административният съд е осъдил ГДИН да заплати на Д. П. Д. и разноски по делото в размер на 191,57 лева, съобразно уважената част от иска. С останалата част от решението АС - Б. е отхвърлил иска на Д. П. Д. против ГДИН за заплащане на сумата от 1 503,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.11.2012 г. - 22.11.2015 г. От фактическа страна по делото е установено, че през периода 31.07.2010 г. - 09.02.2012 г. и периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г. Д. П. Д. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Б., като при първоначалното му постъпване е бил настанен в приемно отделение 306 (килия) с обитаема жилищна площ 13,12 кв. м. и капацитет не повече от 10 лица, с обитаема жилищна площ за едно лице 1,31 кв. м. На 30.08.2010 г. Д. е бил преместен в 3-та група, в помещение 201 с площ от 27,72 кв. м. и 1,07 кв. м. обитаема жилищна площ за едно лице. През втория исков период, Д. е бил настанен в същите помещения. Посочено е, че в корпуса на Затвора гр. Б. непрекъснато е имало течаща вода, предимно студена, а по график и топла, но с оглед конструктивните и архитектурни особености на сградата, в спалните помещения не били изградени санитарни възли и нямало течаща вода, като достъп до такива лишените от свобода имали за времето, когато килиите са били отворени, съответно от 06 часа до 20 часа. Поради обстоятелството, че в останалата част от денонощието лишените от свобода нямали достъп до санитарен възел и течаща вода, им били осигурявани индивидуални бутилки за вода, а за естествените си нужди ползвали специално обособени изолирани кофи, които своевременно били почиствани и дезинфекцирани. За установяване на обстоятелствата, по делото е бил разпитан един свидетел, който е бил настанен заедно с ищеца в една килия. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приел, че по отношение на претендираното обезщетение за периода от 31.07.2010 г. до 23.11.2010 г. давностният срок е изтекъл, преди подаването на исковата молба на 23.11.2015 г., поради което в тази част исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна. По отношение на претенциите на Д. за обезщетение за вреди, настъпили вследствие на лошите битови условия в Затвора гр. Б. през периода 23.11.2010 г. - 23.11.2015 г. и периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г., административният съд приел, че същите са основателни и доказани. По време на посочените два периода ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения и липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Тези условия се дължат, според съда, на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно които никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Задължението на затворническата администрация произтича пряко от нормата на закона. Прието е, че ищецът е бил подложен на унизително отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, от където и следва, че са налице предпоставките за основателност на исковата претенция съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е посочил, че сумата от 1800 е справедливо обезщетение по отношение на Димов за претърпените от него неимуществени вреди през периода 31.07.2010 г. - 9.02.2012 г. По отношение на периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г. съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на 500 лева. Върху двете суми съдът е присъдил и законна лихва, считано от момента на подаване на исковата молба - 23.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумите. С оглед изхода на спора, и съобразно уважената част от иска, съдът е осъдил ГДИН да заплати на Д. П. Д. разноски по делото в размер на 191,57 лева. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с искова молба от Д. П. Д., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева за периода 31.07.2010 г. - 9.02.2012 г. и в размер на 1000 лева в периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г., за причинени му физически болки, страдания и негативни емоционални преживявания, вследствие незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на ГДИН да му осигурят приемливи материални условия на живот, а именно: достатъчна жизнена площ и санитарен възел в спалните помещения, в които е бил настанен, постоянен достъп до тоалетна и течаща вода през цялото денонощие. В исковата молба ищецът е посочил, че поради лошите материални условия, при които е принуден да пребивава в затвора в гр. Б., е бил подложен на унизително отношение и са били нарушени човешките му права. Доказателствата по делото установяват, че ищецът Д. П. Д. е постъпил два пъти в Затвора - Б. - първият път е бил за периода 31.07.2010 г. - 9.02.2012 г., като е изтърпял фактически 1 г., 6 месеца и девет дни, а вторият път - от 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г., като е изтърпял фактически 5 месеца и 3 дни. Правилно административният съд е посочил, че по отношение на претендираното обезщетение за периода от 31.07.2010 г. до 23.11.2010 г. давностният срок е изтекъл, преди подаването на исковата молба на 23.11.2015 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Началният момент на забавата при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган е момента на преустановяването им, съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС и от този момент тече погасителната давност, която в конкретния случай е 23.11.2015 г. - датата на подаване на исковата молба. Въпреки посочването в мотивите на решението, че за периода 31.07.2010 г. до 23.11.2010 г., поради изтекла погасителна давност, исковата претенцията следва да се отхвърли като неоснователна, в диспозитива на обжалваното решение административният съд неправилно е осъдил ГДИН да заплати на Д. П. Д. обезщетение в размер на 1800 за целия исков период от 31.07.2010 г. до 9.02.2012 г. Поради изложеното, следва решението, в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на Димов обезщетение за периода 31.07.2010 г. до 23.11.2010 г. да бъде отменено, а исковата претенция - отхвърлена. Следва да се посочи, че действително от данните по делото безспорно се установява, че в спалните помещения, в който е бил настанен ищецът, не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня от 06.00 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа се ползват индивидуално бутилки за вода, но липсва достъп до санитарните възли. Обосновани са изводите на съда, че за периода от 23.11.2010 г. до 9.02.2012 г. Д. Д. е бил подложен на унизително отношение, поради липсата на санитарен възел в килията и невъзможността през нощта да ползва тоалетна. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Но при преценката на данните по делото, съдът не е отчел факта, че в Затвора - Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора гр. Б.. Освен това, по делото е останал неизяснен факта за броя на задържаните лица, настанени в една килия с ищеца, като даже в становището на ответника по делото на АС - Б. е посочено, че в килия 306 капацитетът на помещението е не повече от 10 души. Следва да се посочи, че ищецът не е посочил в исковата молба колко души са обитавали двете помещения в Затвора гр. Б. заедно с него, а само общо е посочил, че нито едно от помещенията там не отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС относно минималната жилищна площ от 4 кв. м. Поради това са необосновани изводите на съда, че ответникът не е осигурил на ищеца минимална жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимото за едно лице свободно пространство. Неправилно административният съд е осъдил ГДИН да заплати на Д. П. Д. обезщетение в размер на 500 лева за периода 21.02.2014 г. - 24.07.2014 г. за претърпени от него неимуществени вреди в следствие на престоя му в Затвора гр. Б.. Както по-горе в текста е посочено, през този период ищецът е пребивавал в Затвора гр. Б. 5 месеца и 3 дни. Този период не е продължителен, за да се приеме, че преживените от ищеца негативни емоции са с голям интензитет. Въз основа на изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че размерът на определеното обезщетение за исковия период от 23.11.2010 г. до 9.02.2012 г., следва да бъде намален от 1800 лева на 800 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, а за разликата до 1800 лева, искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на исковият период от 21.02.2014 г. до 24.07.2014 г., настоящият състав счита, че исковата претенция, следва да бъде изцяло отхвърлена. С оглед на гореизложеното, и съобразно уважената част от исковата претенция, решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на Димов са присъдени разноски за горницата над 96,40 лева до присъдения размер от 191,57 лева. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, и съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се определи в общ размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,