Решение № 10501 от 18.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. срещу Решение 268 от 16.02.2022 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело 393/2021 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно Решение РД-02-36-418 от 19.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. , с което е определена финансова корекция на Община Петрич в размер на 25% от допустимите разходи по договор за изпълнение на обществена поръчка за две нередности за нарушение на чл. 2, ал.2 във вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 2, ал.1, т.1 и 2 във вр. чл. 116, ал. 1, т. 5 и чл. 116, ал. 5, т.1 и 2 ЗОП. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е следвало да бъде издадена от В. Йовев съгласно Заповед РД-02-14-192 от 26.02.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за заместване на РУО в периода от 01.03.2021 г. до 02.04.2021 г. и не са ангажирани никакви доказателства, че посочената заповед за заместване е била отменена. Подробно описва фактите, че оспореното решение всъщност е подписано от Ц. Атанасова, която замества РУО съгласно точка 2 от Заповед РД-02-14-192 от 26.02.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01. 03.2021 г. до 02.04.2021 г., а административният акт е издаден именно в посочения период от Ц. Атанасова, поради което изводът на съда е неправилен като несъответен както на закона, така и на представените по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното Решение РД-02-36-418 на ръководителя на Управляващия орган. Претендира и сторените в съдебните производства разноски, за които представя списък. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Качериева Ответникът по касационната жалба Община Петрич, счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за нищожност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Петрова, която поддържа отговора по изложените в него съображения и претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски, за които прилага списък и доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Благоевград е било Решение РД-02-36-418 от 19.03.2021 г. РУО на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. Като издател на решението е посочен РУО на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 , налице е отбелязване, че актът е подписан с електронен подпис p7s. Първоинстанционният съдът приема, че съгласно Заповед РД-02-14-192/26.02.2021 г. при условията на заместване функциите на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. е следвал да изпълнява заместник министър В. Йовев, не са ангажирани доказателства, че заповедта е оттеглена, а оспореното решение не е подписано от него, а от Д. Николова, поради което решението се явява нищожно. По изложения мотив съдът е обявил за нищожно Решение РД-02-36-418 от 19.03.2021 г. РУО без да излага допълнителни мотиви по останалите основания за оспорване по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касатора, че съдът е направил неточни фактически установявания относно издателя на оспореното решение, поради което и правните му изводи относно компетентността на издателя на акта са неправилни и не съответни събраните по делото доказателства и закона. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е следвало да бъде издадено от заместник на РУО, посочен в Заповед РД-02-14-192/26.02.2021 г. Неправилен е обаче изводът на съда, че това следва да е заместник министър В. Йовев. Видно от точка 1 на Заповед РД-02-14-192/26.02.2021 г. на заместник министър В. Йовев са възложени конкретни правомощията на заместник министър Д. Николова по Закона за обществените поръчки, но не и такива по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.), т.е. на ръководител на Управляващия органа на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 . Последните са възложени на заместник главен директора на Главна дирекция Стратегическо планиране и програми на регионално развитие Ц. Атанасова съгласно точка 2 от същата заповед за заместване, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Липсват мотиви в обжалваното съдебно решение, от които да се установява, че съдът е проверил кое длъжностно лице всъщност е подписало индивидуалния административен акт предмет на съдебен контрол, до колкото последното е подписано с електронен подпис. Няма данни в съдебното решение, че съдът е проверил твърдението (от молба от 18.05.2021 г. и приложеното към нея доказателство, л. 206 и 207) на процесуалния представител на РУО, че всъщност Решение РД-02-36-418 от 19.03.2021 г. е подписано при условията на заместване от Ц. Атанасова с електронен подпис, за валидността на който се представя доказателство на електронен носител диск. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд не може да прави нови фактически установявания, поради което настоящият съд не може да провери за първи път в това производство твърдението, направено пред първоинстанционния съд относно издателя на Решение РД-02-36-418 от 19.03.2021г. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на спорния акт. Налага се извод, че първоинстанционният съд не е установил всички относими към предмета на доказване факти кое длъжностно лице е подписало оспорения акт, в какво качество и имало ли е правомощие за това към датата на издаване на акта. Предвид, че са налице данни и доказателства, че оспореният акт е издаден при условията на заместване на определения ръководител на Управляващия орган, то следва да се съберат и доказателства, че последният е отсъствал към датата на издаване на заповедта. В зависимост от изводът на съда относно компетентността на издателя на акта, който го е подписал, то проверката по останалите основания за оспорване по чл. 146 АПК следва да бъде извършена само при заключение, че подписалият издател на акта е имал компетентност да издава такива по чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере допълнителни доказателства относно отсъствието на определения РУО към датата на издаване на оспорения акт, да провери кой, в какво качество и при какви правомощия е подписал оспорения акт, както и да изложи мотиви по всички тези правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно компетентността на подписалия го издател и ако последният е компетентен да изложи мотиви по останалите правнорелевантни факти относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение