Решение № 9416 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2012 г.

Решение № 9416 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Иваново, срещу решение № 4/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 516/2011 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се твърдят доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от общината Заповед № ДК-02-СЦР-114/16.09.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Северен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна частично и предлага да се уважи частично. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на кмета на община гр. Иваново срещу Заповед № ДК-02-СЦР-114/16.09.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "сграда с навес и складово помещение", находящ се в поземлен имот 000010, м. "Драките ("Пристанище"), землището на с. Пиргово, община гр. Иваново. За да постанови решението си съдът приел, че процесният строеж е незаконен, тъй като за него не са издавани строителни книжа, поради което подлежи на премахване от собственика на земята, който е община гр. Иваново. Решението е частично неправилно. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, както и във връзка със заключението на вещото лице се установява безспорно, че процесният строеж е изпълнен през 2010 г., без да са одобрявани инвестиционни проекти и да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. В административното производство по издаването на заповедта не е установен извършителят на незаконния строеж. Не се установява също така по безспорен начин, че собственик на терена е общината. Освен това адресат на заповедта може да бъде лицето, посочено в чл. 225, ал. 6 ЗУТ, в който текст не се посочва, че може да бъде собственикът на терена. При неизвестен извършител на незаконния строеж разходите по премахването му, след влизането в сила на заповедта, са за сметка на държавата, а не на собственика на терена, върху който той е изграден. Като се има предвид изложеното при постановяване на решението в частта му, в която съдът е приел, че общината законосъобразно е посочена като адресат и изпълнител на заповедта, с задължение за премахне незаконния строеж, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е необосновано. Следва решението в същата му част да се отмени, както и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната заповед в същата част, тъй като са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК