Решение № 9737 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2018 г.

Решение № 9737 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Общински съвет - гр. Х. срещу Решение № 53/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 655/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Х. В жалбата и допълнителната молба - уточнение се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съда е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на РБ, и че е налице противоречие с административни актове от по-висок ранг, какъвто е ЗМДТ. Твърди се още, че действително в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 е отбелязан терминът "такса", но е посочено за какво се иска това плащане. В случая съдът не е отчел, че не се има предвид на "такса " в тесния смисъл на думата, а по-скор, като вид плащане по отношение на гарантиране и действително възстановяване на нанесени щети по време на строителни работи върху инфраструктурата. От друга страна разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, кореспондират с други части на законодателството, примерно със ЗОП, Наредба за управление дейностите в гори, общинска и държавна собственост, където когато се сключва договор, също се иска такава гаранция от изпълнителя затова, че ще свърши определена дейност. Съдът не е отчел, че тази такса е една гаранция затова, че ще бъдат възстановени щетите, които ще нанесат съответния строител или строителна организация. Приемайки, че има нарушения на цитираните законови разпоредби от КРБ, ЗМДТ и ЗУТ, съдът е направил необоснован извод и е постановил едно неправилно решение. Ответникът - Прокурор при Окръжна прокуратура - Х., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение следва да се потвърди като правилно, съобразено със събраните по делото доказателства. Поддържа довод и за недопустимост на касационната жалба, като неотговаряща на изискването на чл. 212 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение, Хасковският административен съд е отменил разпоредбата на чл. 14, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, на чистотата и безопасността на територията на община Харманли, приета с Решение № 141 от 25.05. 2016 г. на Общински съвет - Харманли. Съдът е приел, че с ал. 1 на чл. 14 от Наредбата е въведена такса за възстановяване на на асфалтова и тротоарна настилка, каквато липсва нормативно предвидена в закон. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл 60, ал. 1 от КРБ, където е регламентирано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси установени със закон. Според чл. 141, ал. 4 от КРБ, общинския съвет определя размера на местните данъци и такси, които се събират в общината. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ изчерпателно за изброени местните такси, които събират общините и сред тях липсва такава. Затова съдът е приел, че въвеждането на подобна такса с протестираната от прокуратурата разпоредба следва да се отмени. По отношение на останалите две алинеи на чл. 14 а именно ал. 3 и 4 от същия текст на Наредбата, съдът приема ал. 3 за неясна, тъй като от нея не може да се извлече действителното и съдържание, доколкото се предвижда задължение за внасяне на парична гаранция. Приел е още, че тези отношения се уреждат и от Закона за устройство на територията и в нито една разпоредба на този закон не е предвидена или създадена възможност за събиране на депозит от вида посочен в чл. 14, ал. 3 и 4.Оспорените пред него разпоредби са приети и предвиждат допълнителни изисквания за допълнително заплащане при започване на строителство, като основания за внасянето на такава такса не се съдържат и в ЗУТ и не може да се приеме, че е налице празнота в закона за да е необходимо допълване. Решението е правилно. С Решение № 141 от 25.05.2016 г. Общински съвет - Харманли е приел чл. 14, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред, поддържане на чистотата и безопасността на територията на О. Х. с които въвежда допълнителни такси от 35 лв. или 40 лева взависимост от извършваните строителни работи и определя начина на изчисление, които следва да се внесат преди започване на строителството. От анализа на тези разпоредби, следва извода, че те имат характер на такса за възстановяване на асфалтова и тротоарна настилка Оспореното решение на Административния съд - Х. е правилно. То е постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на чл. 14, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на О. Х., приета с Решение № 141 от 25.05.2016 г. на Общински съвет - Харманли, на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА. Обосновано съдът е приел, че с първата от оспорените разпоредби се въвежда такса за възстановяване на асфалтова и тротоарна настилка, каквато липсва нормативно предвидена в закон. С нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ законодателят изчерпателно е изброил местните такси, които събират общините, като сред същите липсва такава, свързана с "възстановяване на асфалтовата и тротоарната настилка" при извършване на изкопни работи. Следва да бъдат споделени доводите на съда за незаконосъобразност и на другите две атакувани разпоредби от наредбата. Обосновано е прието, че в нито една от разпоредбите на ЗУТ, уреждащ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Р. Б. не е предвидено събирането на депозит преди започване на строителството, така, както е регламентирано с разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от Закон за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Предвид това е недопустимо за първи път с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява наредбата да се уреждат отношения, които не са уредени от закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият състав напълно споделя формулираните от първоинстанционния съд изводи свързани с липсата на правно основание за въвеждане на допълнителни такси от предвидените такива в нормативен акт от по-висока степен. Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Чрез нормативния административен акт, органите на местно самоуправление доуреждат обществени отношения, които са вече уредени по общ и значим за територията на цялата страна и за цялото общество начин, а нямат право да въвеждат изначално нови задължения за плащане на такси, нерегламентирани от държавната законодателна власт. Твърденията, че чрез приемане на разпоредбата се възможност възможността да се гарантира възстановяването на щетите причинени от строителството са несъстоятелни. Обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в РБ са уредени в ЗУТ, който регламентира включително мрежите и съораженията на техническата инфраструктура, разрешаването на строителството, завършването на същото и разрешението за ползване, като в нито една от разпоредбите на ЗУТ не е предвидено събирането на депозит преди започване на строителството така както е предвидено с атакуваните разпоредби на чл. 14, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата. Неоснователен е доводът, за недопустимост на подадената касационна жалба. Видно от изложеното в нея, както и с направеното допълнително уточнение, същата отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК. Несъстоятелни са и доводите относно значението на думата " такса ", че в случая тя е предвидена като гаранция. Това е така тъй като законовото определяне на думата "такса " означава парично задължение за извършена услуга от съответно уреждане, т. е не могат да се споделят, че тези разпоредби са предвидени с цел събиране на сума с оглед гарантиране на възстановяване на евентуални щети, причинени от строител. Както се посочи по горе тази материя е уредена от Г. четвърта на Закона за устройство на територията - Мрежи и съоражения на техническата структура, която предвижда реда по който се извършва конкретен вид строителство. Съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение