Решение № 8867 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2010 г.

Решение № 8867 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1646 от 08.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2411/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVII-ти състав, е отменил Ревизионен акт № 2600542/24.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 926/08.10.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта с която на "Елит 1968" - ООД - гр. Свиленград, представлявано от управителя Галина Генадиевна Никифорова, е определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 13 181,61 лв. и лихви за забава в размер на 3 780,36 лв. и за 2005 г. в размер на 10 649,53 лв. и лихви за забава в размер на 1 749,29 лв., като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2 075 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Елит 1968" - ООД" чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Ревизионен акт № 2600542/24.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 926/08.10.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта с която на "Елит 1968" - ООД - гр. Свиленград, представлявано от управителя Галина Генадиевна Никифорова, е определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 13 181,61 лв. и лихви за забава в размер на 3 780,36 лв. и за 2005 г. в размер на 10 649,53 лв. и лихви за забава в размер на 1 749,29 лв. Производството пред същия се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 443 от 25.04.2008 г. на Административен съд - Пловдив постановено по адм. д. № 1859/07 г. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Елит 1968" - ЕООД против РА № 2600542/24.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 926/08.10.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта с която на "Елит 1968" - ООД - гр. Свиленград, представлявано от управителя Галина Генадиевна Никифорова, е определен корпоративен данък за 2004 г. в размер на 13 181,61 лв. и лихви за забава в размер на 3 780,36 лв. и за 2005 г. в размер на 10 649,53 лв. и лихви за забава в размер на 1 749,29 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с даване на задължителни указания. Административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, както и основанията му за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за ревизираните 2004 и 2005 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава. След това съдът също подробно е описал събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В мотивите на решението е направено и тълкуване на относимите правни институти по спорните въпроси, в това число начин на определяне на облагаемата данъчната основа, приложимите счетоводни стандарти, и прочие. Особено внимание е обърнато от страна на първоинстанционния съд на въпроса за придобиване на собствеността на процесните товарни автомобили, като в тази насока отново са обсъждани събраните доказателства, начина на разпределение на доказателствената тежест, начина на придобиване на собствеността върху транспортни средства и прочие. На база на това е това е направен извод, че за разрешаване на спора между страните от съществено значение е наличието на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч. /в съответната редакция/, съгласно който счетоводството се осъществява при спазване на принципа за предимство на съдържанието пред формата. Посочено е, че в конкретния случай действителните отношения между страните по сделката отговаря на издадените първични счетоводни документи /процесните фактури/, както и на счетоводните записвания по съответните сметки, т. е. на икономическото съдържание, същност и финансова реалност на събитията. На база на това е направен извод, че издадените фактури съответстват на действителното фактическо положение и от гледна точка на счетоводното законодателство са достатъчно основание за счетоводното им отразяване с произтичащите от това последици, поради което жалбата се явява основателна и издаденият РА следва да бъде отменен в посочената му част. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба няма изложени конкретни касационни основания, а съдържанието си е изразява в пресъздаване на установената фактическа обстановка по време на ревизията и изградените въз основа на нея констатации. Независимо от некоректния начин на изразяване на оплакванията, на база на изложеното, може да бъде направен извод за оплаквания свързани с допуснато нарушение на материалния закон. Същите са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е възпроизведена в мотивите на решението, но на практика доводите и на касатора, както и мотивите на административния съд са останали в страни от същността на спора. От събраните по делото доказателства може да бъде направен изводът, че финансовият резултат на дружеството е преобразуван със стойността на начислените от него амортизационни начисления за притежавани от него автомобили - влекачи. Въпросните автомобили са закупени от дружеството от "Елит транспорт и спедиция"-ЕООД общо за сумата 360 500 лв. по фактури № 1973, 1975, 1976, 1977, 1978 и 1979, всичките от 30.12.2003 г. По отношение на тях органът по приходите приема, че не са налице условия за издаването им, тъй като не е налице прехвърляне на собственост, но не извършва преобразуване на финансовия резултат със сумите по фактурите, а поради липса на документална обоснованост преобразува финансовия резултат със сумите с начислените амортизации на автомобилите. По тази причина основният спорен въпрос и усилията на страните и първоинстанционния съд са насочени към установяване на това дали е налице прехвърляне на собственост, а не към установяване на това, дали са налице условията на счетоводното законодателство за начисляване на амортизации. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че въпросът за прехвърляне на собствеността, респективно доказателствената сила на процесните фактури е решен със сила на присъдено нещо, поради което административният съд не е следвало изобщо да се занимава с него. Това е така, тъй като по делото е приложен като доказателство ДАПВ /данъчен акт за възстановяване и прихващане/ № 244 от 25.01.2005 г., който акт е влязъл в законна сила и с който акт на ответното по касация дружество е признато право на данъчен кредит. Наличието на последния е послужило и като основание за прогласяване на нищожността на процесния РА № 2600542/24.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, в частта му относно непризнатото право на данъчен кредит по същите фактури, по който въпрос е налице влязло в законна сила решение. На база на това следва да бъде прието, че въпросът за придобиване на собствеността върху товарните автомобили, респективно за доказателствената сила на фактурите е решен с влязло в законна сила решение. Следователно същите могат да служат като годно счетоводно основание за отразяване на придобитите активи от дружеството, а по делото е налице съдебно-икономическа експертиза - л. 93 и сл. от адм. д. № 2411/08 г. на Адм. съд - Пловдив, неоспорена отстраните, която установява, че начислените от дружеството амортизации за осемте товарни автомобила за 2004 г. и 2005 г. е в съответствие с разпоредбите на НСС 4 /в редакциите за съответните периоди/. На база на изложеното следва да бъде прието, че начислените от дружеството амортизации са документално обосновани, а като е приел друго и е преобразувал финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) органът по приходите е допуснал нарушение на закона. Като е стигнал до същия краен извод, макар и полагайки излишни усилия по въпроса за придобиване на собствеността върху автомобилите, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за извършени разноски от ответника по касация за тази инстанция и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,