Решение № 8617 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2013 г.

Решение № 8617 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ася Стефанова Симеонова от гр. София, действаща чрез пълномощника адв. Господинова, против решение № 6612 от 04.12.2012 г. на Административен съд - София град по административно дело № 7186/2012 г. по описа на съда, с което е: отхвърлена жалбата й срещу решение № РО-478/05.07.2012 г. на Директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУ "СО"/, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № РП-ПОВН-121/10.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите при СУ "СО" и срещу разпореждане № РП-ПОВН-519/22.05.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите при СУ "СО". По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касация - директора на Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърдените при осъществения административен контрол от директора на СУ "СО", разпореждане № РВ-ПОВН-121 от 10.02.2012 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО е постановил Ася Стефанова Симеонова да възстанови недобросъвестно полученото от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.01.2010 г. до 28.02.2010 г. в размер на 480 лева, ведно със законните лихви в размер на 189,50 лева, а с разпореждане № РВ-ПОВН-519 от 22.05.2012 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО е постановил недобросъвестно получено от Симеонова парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.01.2010 г. до 28.02.2010 г. в размер на 480 лева, ведно със законните лихви в размер на 217,19 лева да бъде прихванато от нейно вземане от ДОО за обезщетение за временна неработоспособност за месец 04.2012 г. в размер на 164,82 лева. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Ася Стефанова Симеонова срещу решението на директора на СУ "СО" не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - София град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане и съответно прихващане на платените суми за периода 04.01.2010 г. до 28.02.2010 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Роденият на 27.06.2008 г. Мартин Ясенов Иванов, син на Ася Стефанова Симеонова, е бил приет в ОДЗ № 40 "Жар Птица" гр. София, на 04.01.2010 г. и не е бил отписан от това ОДЗ до 27.06.2010 г., когато е навършил двегодишна възраст, а за периода, когато детето е посещавало детското заведение, на майка му са изплатени общо 480 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. За процесния период на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение жалбоподателката не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (в сила от 01.01.2011 г.) предвижда дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, да подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Институтът на прихващането не е уреден в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване. Ето защо се прилагат разпоредбите на ДОПК. Според чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 от ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични. Ето защо наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за общо заболяване /придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст, със суми, които тя дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им, т. е. законът допуска издаване на разпореждане за прихващане преди разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получените суми да е влязло в сила. Правилни са изводите на съда, че компетентният административен орган, съобразявайки визираните норми, е издал разпореждане № РП-ПОВН-519/22.05.2012 г., като предпоставка за това е възникналото за Симеонова право на парично обезщетение за общо заболяване /придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст/ за месец 04.2012 г. в общ размер на 164,82 лева, удостоверено чрез издаването на съответните болнични листове, приети в СУ "СО" през месец май 2012 г. В предвид приложението на горе цитираните норми, решаващият орган законосъобразно е издал акт за прихващане на две насрещни дължими и изискуеми задължения. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. В случая не се доказва твърдението й, че не е уведомена за разпореждане № РП-ПОВН-121/10.02.2012 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите при СУ "СО", поради което същата не е имала възможност да изложи възражения и аргументи против него. По делото по безспорен начин е установено, че Ася Стефанова Симеонова е уведомена за разпореждане № РП-ПОВН-519/22.05.2012 г. на 13.06.2012 г. видно от приложеното по делото известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, същата е уведомено и за издаването на разпореждане № РП-ПОВН-121/10.02.2012 г., видно от приложеното по делото съобщение № 759 от 23.03.2012 г., направено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. Доказателство, че същата е редовно уведомена и запозната със съдържанието на издадените административни актове е и подадената от нея жалба с вх. № РП-ПОВН-519 от 12.06.2012 г., по която по-горестоящият административен орган - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" се е произнесъл с решение № РО-478/05.07.2012 г., което е било на свои ред обжалвано пред първоинстанционния административен съд. В подадената от нея жалба пред административния орган тя прави възражения за законосъобразността както на разпореждане № РП-ПОВН-519/22.05.2012 г. така и против разпореждане № РП-ПОВН-121/10.02.2012 г., което опровергава твърдението й, че не е уведомена за издаването на последното такова. С оглед на гореизложеното, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката Ася Стефанова Симеонова е упражнила в пълен обем своите процесуални права относно засягащите я административни актове, както в инициираното от нея административно производство пред решаващият орган, така и в проведеното такова съдебно производство. На Ася Симеонова по никакъв начин не й е ограничено, накърнено или нарушено правото и на защита. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност Софийски градски административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът не е претендирал присъждането на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,