Решение № 6960 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. Манолова, срещу Решение 6107 от 27.12.2024г., постановено по адм. дело 1243/ 2024г. по описа на Административен съд Хасково (АС- Хасково). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита за неверен извода на съда, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за опасност за жалбоподателя в страната му. Иска се отмяна на решението на административния съд и да се уважи жалбата и върне на ДАБ преписката за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като при произнасянето му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 11512/ 04.11.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. За да достигне до този резултат административният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ при МС. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като не са допуснати нарушения на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което не било допуснато съществено процесуално нарушение. Приел така постановеното решение на ДАБ за съответно и на материалния закон. Сметнал, че правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като хода на производството не се установява спрямо търсещият закрила да е било осъществено преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Намерил за правилна и преценката на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът намерил и за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Това се потвърждавало и от информацията в справките за актуалната обстановка в Сирия. В заключение преценил, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите са формирани на база възприетите факти и при правилно приложение на закона. Правилно в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2- 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия включително и района в който е живял, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. След промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. Фактите, на които жалбоподателят се основава не могат да доведат до различен извод от този, че е напуснал Сирия по икономически и социални причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. Правилно административният съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия, като икономически емигрант. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,