Решение № 5853 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5338/2017 г.

Решение № 5853 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5338/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. срещу решение № 525/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-145 от 17.12.2015 г., поправено с решение № 1040-15-1 от 04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. в обжалваната част, ведно с потвърденото разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. И. Х. от гр. [населено място], чрез пълномощника адв. В. Д. -Г., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил решение № 2153-15-145 от 17.12.2015 г., поправено с решение № 1040-15-1 от 04.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. в обжалваната част, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на ПО при същото ТП на НОИ. С посоченото решение касаторът е задължил Х. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14866, ЗЗ лева, от които главница 10744. 03 лева за времето от 01.01.2010 г. до 26.10.2015 г. и лихва в размер на 4122, 36 лева, начислена към 04.12.2015 г. За да постанови това решение, съдът е приел, че по делото не се доказва Д. Х. при отпускане на пенсията да е действал недобросъвестно. Извел е извод, че поведението му не разкрива признаците на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 КСО, тъй като същият не е укрил факти и обстоятелства във връзка с отпускането на пенсия, поради което е отменил обжалвания административен акт. Решението е правилно. Фактите по спора са точно установени. С разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на ПО е разпоредено Х. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 29201, 87 лева, от които главница за периода 01.01.2005 – 31.07.2015 г. в размер на 16671, 70 лева и лихва в размер на 12530, 17 лева. При оспорване на това разпореждане Х. е оспорил и разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01240/24.06.2015 г., с което преди това е бил преизчислен размерът на пенсията му. В разпореждането е посочено, че образец УП-2 за период 01.01.1991 г. – 31.12.1993 г. и от 01.01.1997 г. до 21.12.1999 г. с доход съответно 207873 лева и 9779, 66 лева, не е издавано от осигурителя [ЮЛ] гр. [населено място], въпреки че стажът на лицето по това време е положен при този осигурител. На това основание ръководителят ПО е заключил, че пенсията е отпусната въз основа на документ с невярно съдържание. Според по-горестоящия административен орган в тази част жалбата е просрочена и с акт за прекратяване директорът на ТП на НОИ гр. П. е прекратил частично административното производство. С разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01240/24.06.2015 г. е констатирано основанието за възникване на вземането на държавата в лицето на осигурителните органи спрямо Д. Х.. Това разпореждане е обжалвано и по съдебен ред като с влязло в сила протоколно определение жалбата е била оставена без разглеждане. С решението, предмет на настоящия спор, директорът на ТП на НОИ гр. П. е отхвърлил жалбата за отмяна на разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-26/26.10.2015 г. на ръководителя на ПО и е заличил погасеното по давност задължение по разпореждането за периода от 01.01.2005 г. в размер на 14289. 02 лева, от които главница в размер на 5881. 35 и лихва за минало време в размер на 8407, 87 лева, като на основание чл. 114, ал. 1 КСО е задължил Д. Х. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14866, ЗЗ лева, от които главница 10744, 03 за времето от 01.01.2010 г. до 26.10.2015 г. и лихва в размер на 4122, 36 лева, начислена към 04.12.2015 г. Решението е било поправено с решение № 1040/04.01.2016 г., с което датата 26.10.2015 г. е била поправена на 31.07.2015 г., а датата 04.12.2015 г. е била поправена на 26.10.2015 г. С оглед влязлото в сила разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01240/24.06.2015 г. на ръководителя ПО, съдът правилно е определил съществото на съдебния спор и това е дали недължимо получените суми са добросъвестно получавани от лицето или не и дали същите подлежат на връщане. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане и тълкуване на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се споделят от настоящата инстанция. В съответствие с данните по делото съдът е приел, че не е налице недобросъвестност от страна на Д. Х. и обосновано е посочил, че не може да се приеме, че същият е използвал умишлено документ с невярно съдържание. Пример, че в практиката често се допускат грешки е и документът, издаден за нуждите на проверката от осигурителя [ЮЛ] гр. [населено място] – удостоверение УП-2 изх. № 271/03.04.2014 г., което осигурителят сам е анулирал с УП-2 изх. № 660/02.07.2014 г. Както правилно е отбелязал решаващият състав, в актовете на органите на НОИ не са изложени каквито и да е мотиви защо се приема, че Д. Х. е действал недобросъвестно. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 КСО ведно с лихвата по чл. 113 КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило посочените суми за пенсия, тоест Х. е имал съзнанието, че за него съществува право да получи пенсиите, поради което същият следва да се счита за добросъвестен. Липсва каквато и да била индиция в насока, че Х. е получавал месечните си пенсии със съзнанието, че същите не му се следват поради умишлено използван документ с невярно съдържание. Обстоятелството, че удостоверението образец УП-2, за което се твърди, че не е издадено от осигурителя, не е открито в архива на гимназията, само по себе си не обуславя извод за недобросъвестност. Още повече, че по делото това удостоверение не е приложено и не би могло да се извърши преценка както относно съдържанието, така и относно авторството му. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административният съд гр. П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 166415 от 26.04.2017 г.) възлизат на сумата от 300, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,