Решение № 11442 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от П. С. Б. от гр. Пловдив, действаща чрез пълномощника адвокат Т. Божинов, срещу Решение 403 от 12.01.2024 г., постановено по административно дело 653/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение 2153-15-50/20.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-420/24.09.2022 г. на П. Б. срещу разпореждане [номер]/Прот. 01214/09.06.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, изложени в касационната жалба и в представена писмена молба с характер на писмени бележки, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив /ТП на НОИ Пловдив/, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и инвокира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. По делото от фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер]/02.11.2005 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, на П. С. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, считано от 01.09.2005 г., определена при осигурителен стаж от II категория труд - 23 г. 07 м. и 19 дни, от III категория труд - 13 г. 01 м. и 05 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд по чл. 104 от КСО - 42 г. 07 м. 21 дни, индивидуален коефициент 1.451 при базисен период 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. и доход за същия период- 216864.00 лв. и от 01.01.1997 г. до 15.11.2001 г. и доход за същия период - 6159.77 лв. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на П. Б. и проверка на правомерността на получаваната от нея лична пенсия за ОСВ. С писмо К-30868/12.07.2013 г. от Б. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, но писмото не е получено от нея, поради което и на основание заповед 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, от контролните органи на ТП на НОИ е изискано да бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 т. 1 от КСО. На 12.08.2013 г. Б. е представила собственоръчна декларация с описание на положения от нея осигурителен стаж по периоди, наименование на осигурители и заемана длъжност: 1964 г. - 1965 г. - в МТС Челопек; 1966 г. - 1967 г. - в Ритон - Панагюрище; 1968 г. - 1976 г. - в Г. Генев - Габрово; 1974 г. - 1991 г. - в ЕАЗ ЕАД - Пловдив; 1992 г. - 2005 г. - в СД Греас - Пловдив. При извършената проверка са събрани относими към установяването на действителния осигурителен стаж на лицето доказателства и информация от Архивохранилище към ТП на НОИ-Габрово, ЕАЗ ЕАД Пловдив, Ритон П АД, МТС-РМ р-н Кремиковци гр. София, отдел ООА Пловдив, Кингс табако интернешънъл ЕАД Пловдив, отдел ООА Враца и от отдел КПК при ТП на НОИ Пловдив по отношение на осигурителния стаж на лицето в СД Греас Пловдив. Приложена е справка от личното досие на П. Б., съществуващо при осигурителя ЕАЗ ЕАД гр. Пловдив, от която е видно, че трудовият стаж, описан в трудова книжка 108/18.07.1966 г., е за периода от 18.06.1966 г. до 03.04.1985 г., като с нея е установен целия описан в досието стаж, без периода 18.06.1966 - 01.09.1966 г. в МТС Челопек. Със заявление Б. е представила осигурителна книжка 4801144550/07.02.1994 г. със заверен осигурителен стаж за периода от 10.01.1994 г. до 01.01.1999 г. с продължителност 04 г. 11 м. 21 дни и осигурителна книжка 15455/21.01.1999 г. със заверен осигурителен стаж за времето от 01.01.1999 г. до 16.11.2001 г. с продължителност 02 г. 10 м. 15 дни и декларира, че желае за 3-годишен базисен период да се вземе 1991 г., 1992 г. и 1993 г. В изпълнение на решение 2153-15-32/03.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е издадено разпореждане [номер]/Протокол 01144/08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С Разпореждането, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, са отменени разпореждане [номер]/протокол ПР- 945/25.05.2015 г. и разпореждане [номер]/02.11.2005 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, както и всички последващи разпореждания, и на П. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1-3 от КСО /в редакцията до 01.01.2010 г./, считано от 22.05.2009 г., при навършена възраст 61 г. 04 м. и 08 дни, осигурителен стаж от трета категория труд 32 г. 07 м. и 22 дни и общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Със същото разпореждане считано от 04.01.2016 г. личната пенсия за ОСВ е изменена на основание чл. 21, ал. 3 от НПОС, с нов деклариран от лицето тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. С решение 2153-15-211/17.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 01144/08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С решение 10045/23.07.2018 г. по адм. д. 8275/2017 г. на Върховен административен съд на Република България е отменено решение 914/30.05.2017 г. по адм. дело 2210/2016 г. на АС Пловдив и са отменени решение 2153-15-211/17.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 01144/08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С влязло в сила разпореждане [номер]/протокол 2150-15-6953/07.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 100 от КСО и ПМС 153/11.06.2014 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Б. е осъвременена, считано от 01.07.2014 г. С разпореждането на основание чл. 100 от КСО е извършено осъвременяване на получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2015 г., от 01.07.2016 г. и на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. - считано от 01.07.2017 г. и от 01.07.2018 г. През 2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, сред които фигурира и пенсионното досие на П. Б.. Под формата на магнитен носител, документите, част от пенсионното досие на Б. приобщено към горепосочената прокурорска преписка, са предоставени на ТП на НОИ - Пловдив. В тази връзка е извършена проверка на пенсионното досие на П. Б.. След преглед на предоставеното копие на иззетото като веществено доказателство оригинално пенсионно досие на Б. и съпоставяне на данните от оригиналното пенсионно досие за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсионното досие, съхранявано в ТП на НОИ Пловдив, е установено несъответствие в наименованието на осигурителите и периодите на зачетен осигурителен стаж както следва: от 18.06.1966 г. до 01.09.1966 г. пом. комбайнер в "Челтех" ООД Челопеч; от 08.06.1971 г. до 19.10.1971 г. сортировачка в "Пловдив БТ" АД Пловдив и от 05.10.1972 г. до 31.03.1973 г. монтажник в ЕАЗ Пловдив. С писмо изх. 1029-15-16385#4/27.04.2020 г. до началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ Пловдив е изискано да се извърши проверка и предостави информация за работата на П. Б. като "пом. комбайнер" за периода от 18.06.1966 г. до 01.09.1966 г. в "Челтех" ООД Челопеч. Съгласно писмо изх. Ц5506-09-691#1/28.05.2020 г. от ТП на НОИ-Кюстендил, не може да се издаде документ за стаж, тъй като е изтекъл 50 годишния срок за съхранение на разплащателните ведомости на цитирания осигурител. С писмо е изискано от Кингс табако интернешънъл ЕАД гр. Пловдив да се извърши проверка за работата на П. Б. като "сезонен работник" за периода от 08.06.1971 г. до 19.10.1971 г. Съгласно отговора П. Б. не е открита в разплащателните ведомости, съхранявани в архива на дружеството за цитирания период. С писмо изх. 1029-15-16385/27.04.2020 г. от "ЕАЗ" АД гр. Пловдив е изискано да се извърши проверка за работата на П. Б. като "монтажник" за периода от 05.10.1972 г. до 31.03.1973 г. С писмо изх. 44/13.05.2020 г., "ЕАЗ" АД гр. Пловдив уведомява, че от м. 10.1972 г. до м. 12.1972 г. в разплащателните ведомости съществуват данни за П. Б., а за периода от 01.01.1973 г. до 04.07.1978 г. на Б .е издаден обр. У П-З 176/04.10.2013 г. В заявление вх. 4718/28.02.2002 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване П. Б. е декларирала, че се е именувала Г. и Б.. При съпоставяне на данните от оригиналното пенсионно досие за лична пенсия за ОСВ и пенсионното досие, съхранявано в ТП на НОИ - Пловдив е установено несъответствие в наименованието на осигурителите, периодите на зачетен осигурителен стаж и категорията труд, като единственото съвпадение е за периода от 10.01.1994 г. до 15.11.2001 г. като самоосигуряващо се лице в СД "Греас". С писмо изх. 1029-15-16385#10/15.06.2020 г. от отдел "КПК" при ТП на НОИ - Ямбол е изискано да бъде извършена проверка в "Тунджа" АД за работата на П. Б. като "общ работник" от 18.06.1964 г. до 31.08.1964 г. и като "смесител на влакна" от 01.09.1964 г. до 14.02.1976 г. Съгласно Констативен протокол КП-5-28-00806307/02.09.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Ямбол при извършената проверка на предоставените разчетно-платежни ведомости за проверяваните периоди името на П. Б. не фигурира в нито един от цеховете. Посочено е също така, че в съхранявания входящ дневник на издадените документи за осигурителен стаж под 104 с дата 25.07.2003 г. е издаден обр. УП-3 на друго лице, а съгласно "Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране", изменен и допълнен с ПМС 70 от 05.07.1990 г., длъжността "смесител на влакна" е нова в цех "Предачен". При служебното набиране на документи по декларираните от Б. посочени по-горе периоди е удостоверен стаж както следва: Обр. УП-3 20-297/02.10.2013 г., издаден от "Ритон П" АД Панагюрище; обр. УП-13 К-34140-15-7407/28.08.2014 г. от ООА за Бряст 1 Пловдив; обр. УП-3 318/29.08.2014 г" издаден от Кингс табако интернешънъл ЕАД Пловдив и обр. УП-3 176/04.10.2013г., издаден от "ЕАЗ" АД Пловдив. С писмо изх. 1029-15-16385#4/27.04.2020 г. е изискано от началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ Пловдив да се извърши проверка и да предостави информация за работата на П. Б. във "Финтекс" АД - Габрово за периода от 19.10.1976 г. до 24.04.1988 г. С писмо изх. Ц5512-10-80/13.05.2020 г. от отдел "ООА" при ТП на НОИ - Ловеч уведомяват, че за проверения период от м.08.1976 г. до м.12.1979 г. в разплащателните ведомости на осигурителя липсва информация за П. С. Б.. С писмо изх. Ц5506-15-189#3/20.05.2020 г. от началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ Пловдив е предоставена информация, че за периода от м.01.1980 г. до м.04.1988 г. в намиращите се в ТП на НОИ документи на осигурителя "Финтекс" АД - Габрово липсват данни за отработени дни и получено възнаграждение от П. Б.. За посочения по-горе период е удостоверен стаж с обр. УП-3 176/04.10.2013 г., издаден от "ЕАЗ" АД- Пловдив и обр. УП-13 изх. К-34140# 14-7406/29.08.2014 г., издаден от отдел ООА при ТП на НОИ - Пловдив, за осигурителен стаж, положен в "Балкан" ЕООД-Пловдив. С писмо изх. 1029-15-16385#2/27.04.2020 г. до "Мраз" АД - София е изискано да бъде представена информация за трудовата дейност на П. Б. за периода от 14.12.1988 г. до 31.12.1993 г., като "технолог" и полученото от нея възнаграждение за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. Видно от получения отговор, обр. УП-2 516/26.06.2002 г. на П. Б. не е издаван от "Мраз" АД-София. От извършената справка в регистъра на издадените от дружеството пенсионни документи в периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2002 г. под 516 на 28.12.2001 г. е издадена справка - декларация на друго лице, а на 26.06.2002 г. са издадени 5 бр. обр. УП-2 с номера от 740 до 744, но името на П. С. Б. не е сред тях. От извършената проверка в азбучните регистри на персонала за м. 12.1988 г., за да се идентифицира заводският ѝ номер, не е открито името на П. С. Б.. В хронологичния регистър на освободените лица през м. 12.1993 г. са регистрирани като напуснали 9 работници и служители и нито един от тях не е на длъжност "технолог" и отново името на П. С. Б. не е сред тях. Поради тази причина "Мраз" АД не може да потвърди трудовата дейност на П. Б. и полученото възнаграждение за цитирания период. При възстановяване на пенсионното досие е удостоверен стаж за посочения период с обр. УП-3 176/04.10.2013 г., издаден от "ЕАЗ" АД Пловдив. Административният орган е приел, че от извършената проверка и наличната документация, е установено по безспорен начин, че Б. не е положила осигурителен стаж от втора категория труд от 01.09.1964 г. до 14.02.1976 г. - 11 г. 05 м. 14 дни на длъжност смесител на влакна с посочен осигурител "Тунджа" АД Ямбол и от 19.02.1976 г. до 24.04.1988 г. - 12 г. 02 м. 05 дни на длъжност контрольор по качество с посочен осигурител "Финтекс АД Габрово. От всички събрани в хода на административното производство данни е установено, че осигурителния стаж на П. Б. възлиза на 32 г. 10 м. 06 дни от трета категория труд. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Пловдив е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане. Според първата инстанция правилно административният орган е приел, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съдът е преценил, че от административния орган е извършен съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от административната преписка са приобщени по делото. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, въз основа на приложените писмени доказателства са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Съдът е приел, че от извършената проверка от органите на ТП на НОИ-Пловдив на съдържащите се данни за осигурителен стаж и доход, не се обоснова извод, че жалбоподателката П. Б. е удостоверила положения от нея осигурителен стаж, при който и е била отпусната пенсията, съгласно разпореждане [номер]/02.11.2005 г., на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Документите са били анализирани от административния орган и не променят извода по същество за пенсионните права на жалбоподателката, като те не удостоверяват спорния осигурителен стаж от втора категория. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. При постановяване на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд обаче е пропуснал да обсъди част от доводите и възраженията на жалбоподателката. Съдът не е анализирал едно от основните възражения на жалбоподателката, наведено пред първата инстанция и поддържано в касационната жалба, че е налице разлика в размера на осигурителния стаж по разпореждане [номер]/02.07.2002 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 33 години, 07 месеса и 20 дни и размера на осигурителния стаж по разпореждане [номер]/Прот. 01214/09.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив 32 год., 10 мес. и 06 дни, като не са установени и изяснени причините за съществуващата разлика. Съдът не е изложил мотиви и относно друг релевиран от жалбоподателката довод, досежно неправилно незачитане от административния орган на осигурителен стаж на лицето в периода 18.06.1966 г. 01.09.1966 г. на длъжност пом. комбайнер в МТС Челопеч ( Челтех ООД Челопеч). В тази връзка не е обсъдено приложеното към откритото пенсионно досие на жалбоподателката удостоверение обр. УП-30/31.10.2001г. от Челтех ООД Челопеч. В мотивите на решението твърдените от страната обстоятелства и инвокираните възражения не са съобразени и не са формирани правни и фактически изводи. Тези доводи на касаторката не следва да бъдат обсъждани за първи път от касационната инстанция, тъй като това би лишило страните от една съдебна инстанция. Липсата на мотиви в съдебното решение, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, при необходимост от специални знания да назначи съдебно икономическа експертиза, да се произнесе по всички доводи на жалбоподателката във връзка с продължителността на придобития от нея осигурителен стаж и да установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорните осигурителни периоди. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по исканията на страните за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,