Решение № 4370 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Д. А. от гр. Плевен, действащ чрез пълномощника адвокат Киров, срещу решение 1988 от 04.06.2024 г., постановено по административно дело 699/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на А. против решение 2153-14-48/24.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-14-126/23.06.2023 г. и е потвърдено разпореждане 2175-14-85#14/17.03.2023 г. на ръководител ПО (Пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ Плевен. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (относимо към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), тъй като фактическите изводи на съда противоречат на събраните по делото доказателства, довело до неправилни правни изводи. Моли оспореният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество, като се уважи жалбата му до първоинстанционния съд и му се присъдят направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Плевен, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Савова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто (VІ) отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 17.03.2025 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Плевен от 24.07.2023 г., ръководителят на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО е изменил от датата на отпускането й (25.11.2015 г.) отпуснатата на М. Д. А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), като е изключил от осигурителния стаж и доход на лицето период, в които то е имало подписан трудов договор с Криси ООД (18.11.2023 г. 22.02.2015 г.) да изпълнява длъжността регионален мениджър , и период на безработица (23.12.2015 г. 09.02.2016 г.), отразило се на размера на пенсията. Разпореждането е атакувано от адресата му по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия орган. При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ Плевен не е уважил сезиралата го жалба, като е обосновал извод, че в посочените периоди А. не е бил осигурено лице. За да приеме жалбата на М. А. против решението на директора на ТП на НОИ - Плевен за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По основният спорен между страните въпрос съдът е извел извод, че не е доказано жалбоподателят да е упражнявал трудова функция в полза на Криси ООД, а самото дружество да е извършвало търговска дейност през обсъждания период, което изключва за този период, както и за последвалия го период на безработица, А. да е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази връзка е приел, че е осъществена предпоставката на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО за издаване на процесното разпореждане за промяна на неправилно определения размер на пенсията, тъй като при осъществен последващ контрол на рисков осигурител от контролен орган на НОИ е установена некоректността на подадените от Криси ООД за А. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, защото А., макар да е имал валидно възникнало трудово правоотношение с това дружество, реално не упражнявал трудова дейност в негова полза. Първоинстанционният съд е проверил изчисленията на административните органи по отношение на осигурителния стаж и доход, както и досежно новоопределения размер на пенсията на жалбоподателя, като се е позовал на заключението на назначената от него съдебно-икономическа експертиза. В подкрепа на изводите си съдът е цитирал и практика на ВАС, VІ отд. по сходни казуси. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изготвеното заключение на назначената експертиза, при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ - Плевен, като убедително са опровергани релевираните доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК ВАС препраща към мотивите на проверявания съдебен акт. За пълнота във връзка с касаторовите възражения е съществено да се посочи, че безспорно установената в хода на административното производство и по първоинстанционното дело липса на полаган труд от А. в полза на Криси ООД през обсъждания период го дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно е породила правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО да коригира неправилно отпуснатия размер на пенсията. Оставащият осигурителен стаж и доход и действителният размер на пенсията на А. са коректно изчислени в хода на административното производство, като първоинстанционният съд надлежно е проверил това, назначавайки експертиза, чието компетентно изготвено заключение с основание е кредитирал, обсъждайки го съгласно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс заедно с другите доказателства по делото. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът правилно е тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на КСО. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на ТП на НОИ Плевен в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, Плевенският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,