Решение № 6790 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез процесуален представител, против Решение 551/22.01.2024 г., постановено по административно дело 10681/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспорения съдебен акт, по жалба на Д. Н. К. и П. Б. К. е отменено Решение 653 по протокол 41/14.10.2021 г. на Столичен общински съвет за одобряване проект за подробен устройствен план изменение на плана за регулация и застрояване за [населено място], район [район], в частта му, с която се определя регулационната линия между УПИ VI-1007 и [улица], кв. 21. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения акт. За Столичен общински съвет се явява юрисконсулт Д. Петрова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответните страни - Д. Н. К. и П. Б. К. се представляват от адвокат М. Истатков, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, както и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което позволява спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съдебния състав за компетентност на органа, издал оспореното решение, за спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при приемането му. Неправилен е изводът за допуснати нарушения на материалния закон, мотивирал го да отмени акта в оспорената част. Съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, във връзка с § 21 ЗР ЗУТ и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като проекта за изменение на ПУП не е съобразил наличието на законно изградена подпорна стена ограда в процесния УПИ VI-1007, която ще бъде засегната от изменението. На следващо място е приел, че би се влошило състоянието на УПИ и на изградената в него сграда и би се стигнало до значителни разходи за ново изграждане на ограда, външно стълбище, водомерна шахта и външна водопроводна връзка. Възприетите изводи на съда не се споделят от касационната инстанция, тъй като не са съответни са установените факти и на приложимите материалноправни разпоредби. На първо място следва да се отбележи, че действително е налице Разрешение за строеж 348/2009 г., но за изграждането на прогледна ограда с плътна част до 60 см. над прилежащ терен в УПИ VI, кв. 21, [населено място], а не на подпорна стена ограда . Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, неправилно приета за нарушена от съда, в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие, а промяна в предвидено застрояване, за което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на възложителя на строежа. Предмет на оспорване е само изменение в регулационния план, поради което изр. 2 на чл. 125, ал. 5 ЗУТ е неприложимо. Същественото в случая е, че разпоредбата касае строежи, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие , тоест има се предвид нереализирани строежи, тъй като съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на определен период от време от неговото издаване не е започнало строителството или не е завършен грубият строеж. Няма спор, че въпросната ограда, играеща роля и на подпорна стена е изпълнена, поради което издаденото за нея разрешение за строеж е загубило правно действие, тоест чл. 125, ал. 5 ЗУТ е напълно неприложим. Втората приета за нарушена норма на § 21 ЗР ЗУТ гласи : Когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи . Неслучайно в разпоредбата е посочено когато , тъй като не във всяка една хипотеза устройствения план следва да се съобразява със законно изградените строежи, какъвто е и настоящия случай в изложения по-горе смисъл. На следващо място, обстоятелството, че оградата изпълнява ролята и на подпорна стена поради денивелацията на терена, както вероятността да се влоши състоянието на УПИ и се стигне до разходи за възстановяването му и изграждане на нова ограда, ако влезе в сила предметното изменение, не обуславя хипотезата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Основно правило при урегулиране на имотите е регулационните линии да следват имотните граници по одобрената кадастрална карта. От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство не е спорно, че актът в оспорената му част е издаден при наличието на материално-правните предпоставки на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, в хипотезата на несъвпадане на регулационните граници с имотните такива. С одобрения проект регулационните граници на УПИ VI-1007 са поставени в съответствие със имотните граници на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.1007 съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-76/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК /това ясно е установено и онагледено в експертното заключение на схема 1 на л. 218 от делото/. Процесната промяна в регулационния план чрез изместване на една от регулационните линии като по този начин се разширява улицата няма вещно-правно действие и не размества правото на собственост, а единствено цели съвпадение на регулационните граници с имотните/кадастрални граници. В този смисъл, доводът за допусната грешка в кадастралната карта спрямо предходен план е неотносим в конкретното административно производство. За заинтересуваните лица винаги съществува възможност да инициират производство за изменение на кадастъра по друг ред и закон, което при положително приключване, би било основание и за изменение на регулационния план, но дотогава регулационният план е необходимо да следва кадастралната карта. Въз основа на изложените мотиви, съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против решението на Столичен общински съвет, в оспорената чу част. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,