Решение № 5188 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез гл. юрк. Кръстева против решение 21304 от 25.10.2024 г., постановено по адм. дело 4534/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 5760 от 23.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С отмененото решение, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано на К. Н. С., гражданин на Руска федерация предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - К. Н. С., лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение 5760/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на К. Н. С., гражданин на Руската Федерация е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сметнал е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. В заключителните си мотиви съдът е приел, че навсякъде в решението на ДАБ фамилията на чуждия гражданин е изписана неправилно, от което следва, че е допусната очевидна фактическа грешка и е отменил решението, като е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите изложени от първоинстанционния съд по отношение на липсата на предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че за кандидатът за статут не може да се направи извод за наличие на основателни опасения за преследване на по някои от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на К. Н. С. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози смъртно наказание или екзекуция, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е бил осъден на първа инстанция за тежко престъпление, извършено в Руската Федерация, но предвид установената фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. По отношение на неправилно изписаното име на чуждия гражданин в решението на ДАБ, настоящият съдебен състав намира, че в случая административния орган не е допуснал съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл.59, ал.2, т.З от АПК на административния акт, водещо до отмяната му, тъй като адресата на акта е определим освен по неговото ЛНЧ и по останалите му имена, а разменените букви при изписването на фамилията му представлява печатна /техническа/ грешка, поправима и след приключване на производството. Действително допусната очевидна грешка по чл. 62, ал. 2 от АПК, представлява техническа такава. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл.второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,