Решение № 2975 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2018 г.

Решение № 2975 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. Дремсизов от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 138 от 16.08.2018 г. по адм. д. № 187/2018 г. на Административен съд - Г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Дремсизов срещу заповед № 18-0258-000096/28.06.2018 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ на МВР - Д. при ОДМВР - Г.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не е съобразил противоречието между фактическите установявания и правните изводи на административния орган. Според касатора съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2 АПК. В обхвата на съдебния контрол за законосъобразност не е проверил дали с приложената принудителна административна мярка е постигната целта на закона и дали мярката е съразмерна, предвид разпоредбата на чл. 6 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът младши автоконтрольор в РУ на МВР - Д. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прекратена регистрацията на лек автомобил на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за правоуправление, за срок от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП. По делото е безспорно установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя Дремсизов, в момента на проверката от контролните органи по безопасността на движението е управляван от лицето З. Георгиев. Съдът е разпитал свидетели, които установяват, че жалбоподателят е оставил собствения си лек автомобил за ремонт в автосервиз в [населено място], в който е работил З. Георгиев, близо седмица преди извършената проверка от контролните органи по безопасността на движението. Разпитаният свидетел Г. Георгиев, който е свидетел и по издадения АУАН, е посочил, че автомобилът е управлявал З. Георгиев, за когото контролните органи знаят, че никога не е притежавал СУМПС. З. това обстоятелство е извършена и справка в съответния информационен масив. Жалбоподателят е информиран по телефона за поведението на сервизния работник и са му поискани документите на автомобила. От приложената писмена декларация на З. Георгиев пред административния орган се установява, че той действително е управлявал лекия автомобил, без да уведоми собственика, че има намерение да управлява автомобила и без негово съгласие. Автомобилът е оставен в сервиза за ремонт. Първоинстанционният съд е приел, че фактическите установявания са изпълнили хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, поради което законосъобразно органът е приложил принудителната административна мярка на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Обосновал е извод, че с принудителната административна мярка е изпълнена диспозицията на правната норма и в конкретния случай личния интерес на собственика няма приоритет пред особено важната защита на обществения интерес. П. е, че от доказателствата по делото не следва категоричен извод за липса на съгласие на собственика за предоставяне автомобила на другото лице. Касационният съдебен състав споделя изложените в решението мотиви като принципно верни досежно характера на принудителната административна мярка и заложената от законодателя цел за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При извършването на съдебната проверка за законосъобразност на актовете по чл. 171 ЗДвП обаче съдът във всеки конкретен случай следва да съобрази доказаните факти и обстоятелства и да проверят дали мярката не надхвърля преследваната от закона цел. Приложена принудителна административна мярка е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Действително, в конкретния случай формално са изпълнени всички предпоставки за прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил управлението на МПС от лице, което е неправоспособен водач, да бъде последвано от прекратяване регистрацията на превозното средство, независимо дали водачът е негов собственик или не. Вложеният от законодателя смисъл на мярката е собственикът на превозното средство да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. В конкретния казус касаторът не би могъл да осъществи дължимата грижа, тъй като от доказателствата по делото е видно, че собственият му лек автомобил е бил предоставен на други лица не да го управляват. Собственикът, предоставяйки автомобила си за поправка в ремонтен сервиз, не би могъл да допусне извършеното правонарушение от служител на сервиза. Следователно, собственикът не би следвало да понася неблагоприятните правни последици от действията на трети лица по повод негово имущество, тъй като не е бил способен да осъществи надлежен контрол над него. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал и не би могъл да докаже отрицателен факт - че не е предоставял автомобила си за управление на лицето З. Георгиев. Пред административния орган в писмените си обяснения водачът Георгиев изрично е посочил, че не е имал съгласие от собственика, нито го е предупреждавал, че ще управлява лекия му автомобил. Това писмено обяснение е годно доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. Действително, в производството по прилагане на ПАМ субективната страна е без правно значение - дали собственикът на автомобила е могъл да предвиди тези последици по отношение на неправоспособния водач. Установената конкретна фактическа обстановка изпълва хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Но при прилагане на принудителните административни мерки органът е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. В случая последиците от прилагане на мярката са несъизмерими с преследваната от нея цел. Приложената ПАМ е с превантивен характер и следва да цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Конкретната мярка е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда /в този см. и решение от 26.11.2018 г. по адм. д. № 14202/2017 г. на VII отд. на ВАС/. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и е отхвърлил жалбата на И. Дремсизов като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което заповед № 18-0258-000096/28.06.2018 г. на младши автоконтрольор в РУ на МВР - Д. при ОДМВР - Г. бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд