Решение № 14737 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2019 г.

Решение № 14737 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, представлявано от Н. Бойкова, чрез адв. Петкова, срещу решение № 179/06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2386/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МДТ - 690/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Посочва, че в акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Излага, че липсва основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Счита, че от представените по делото заповеди, които определят частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията, посочена в заповедите, както и реалното предоставяне на услугите. Излага, че от представените в хода на производството доказателства административният орган не е успял да докаже обстоятелствата, които са били в негова тежест. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър в дадения от съда срок не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е изменил АУЗД № МДТ - 690/25.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, като вместо такса за битови отпадъци /ТБ0 за 2014 година – 11228,22 лева главница и 4164,11 лева лихва, и ТБО за 2015 година – 4158, 60 лева главница и 1118,12 лева лихва е определил ТБО за 2014 година – 7901,34 лева главница и 2863,15 лева лихва, и ТБО за 2015 година – 831,72 лева главница и 216,94 лева лихва, като е отхвърлил жалбата на "Сънрайз" АД в останалата ? част. Предмет на настоящия спор е решението на първоинстанционния съд, с което е изменен АУЗД и е определена ТБО за 2014 година – 7901, 34 лева главница и 2863, 15 лева лихва, и ТБО за 2015 година – 831, 72 лева главница и 216, 94 лева лихва. В останалата част решението не е оспорено и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел процесният АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени съответните задължения. Изложени са мотиви защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на отпадъци, изграждане и монтироринг на депо. Видно от мотивите, Административен съд – Бургас приема, че в частта, с която са установени задължения за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, актът е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които не са предоставени от община Несебър в района на ваканционно селище Елените. Размерът на ТБО е намален с размера на сумата, определена за услугата "поддържане на територии за обществено ползване". Така задължението за 2014 г. и 2015 г. е намалено със сумите, изчислени в ТБО за поддържане чистотата на територии за обществено ползване. Решението е правилно. Административен съд - Бургас правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на жалбоподателя като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани от твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ). Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая от представляващия "Сънрайз" АД е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ като е открита партида № 1158491310027 за придобития чрез апортна вноска обект – УПИ с идентификатор 27454.42.15 с площ 228 953 кв. м., разположен в землището на с. Емона и в обхвата на ваканционно селище Елените, община Несебър. Актът е издаден след извършена проверка, именно по данни от декларацията на собственика. Дружеството, като собственик на имот, находящ се във в. с. Елените, община Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, което законосъобразно е установено с АУВДТ по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ето защо задълженията за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред и не е налице претендираното в жалбата нарушение. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Установено е, че размерът за ТБО, която се състои от уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента, се определя съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесния период 2014 г. - 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват и непосредствено до територията, в рамките на която се намира процесният имот на дружеството – във в. с. "Елените". Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. В тези заповеди и в приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват, както непосредствено до територията на имота в рамките на който се намира процесната земя в местността Козлука, в. с. Елените, така и в с. Емона, където е декларирано, че се намира УПИ. При това положение, въпросът къде попада конкретният имот на "Сънрайз" АД – дали в землището на с. Св. Влас или в това на с. Емона е ирелевантен, а наведените с касационната жалба основания в този смисъл – неоснователни. Видно от вече цитираната декларация по чл. 14 ЗМДТ самият жалбоподател е посочил, че недвижимият имот с идентификатор 27454.42.15 е с адрес "с. Емона общ. Несебър обл. Бургас в. с. Елените. На всяка страница от формуляра на декларацията изрично е вписан текст "За деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 255 и чл. 313 НК". В декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ имотът е посочен с местонахождение "Несебър, в. с. Елените". В мотивите на обжалвания АУЗД органът по приходите е идентифицирал имота, както чрез номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ и неговото фактическо описание, така и чрез партидния му номер. Затова не е съществено нарушение фактът, че имотът се идентифицира по различен начин в съдържанието на административния акт. Според касатора, органът по приходите не е посочил как е установил, че процесният имот е собственост на дружеството. Според чл. 14 ЗМДТ собственикът подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. При положение, че между страните не се спори, че дружеството е декларирало имота с декларация по чл. 14 ЗМДТ и е описало същия като частна собственост – земя, то възражението в този смисъл е неоснователно. Таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като безспорно е доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. Настоящата касационна инстанция изрично следва да посочи, че освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е налице единствено, когато няма такива. От представените по делото актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – "сметище", се установява, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право на направените разноски пред настоящата инстанция, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени такива, разноски не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,