Решение № 6052 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3099/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител Караилиева срещу решение 1110 от 2.2.2024 година, постановено по адм. дело 2358 по описа за 2023 година на Административен съд - Пловдив, с което решение се отменя по жалба на Т. Д. С. мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по заявление ПО-02-14 от 25.07.2023г. за закупуване на прилежащи площи към сгради с идентификатор 47113.11.49.1, 47113.11.50.1 и 47113.11.50.3 от бивш стопански двор на с. Манолово Конаре, община Марица, област Пловдив с УПИ 47113.11.49, 47113.11.50 и 47113.11.51 за издаване на заповед по реда на чл.27 ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и е върната преписката за произнасяне. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Развиват се подробни съображения в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от Т. Д. С., чрез процесуалния представител адвокат Балабанова. Поддържа се правилност на решението на първата инстанция и искане да бъде оставено в сила. Развиват се доводи в подкрепа на становището, прилага се съдебна практика и в молба се поддържат исканията, заедно с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по заявление ПО-02-14 от 25.07.2023г. за закупуване на прилежащи площи към сгради с идентификатор 47113.11.49.1, 47113.11.50.1 и 47113.11.50.3 от бивш стопански двор на с.Манолово Конаре, община Марица, област Пловдив с УПИ 47113.11.49, 47113.11.50 и 47113.11.51 за издаване на заповед по реда на чл.27 ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и е върната преписката за произнасяне. Съдът е разгледал жалбата, приел е, че е налице мълчалив отказ на министъра, приел е, че в хипотезата на чл.27 ал.3 от ЗСПЗЗ следва да има произнасяне по заявление на лицето и е отменил отказа като е върнал преписката за разглеждане по същество. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не е налице и нарушение на материалния закон. Няма спор нито по фактите, нито по приложимите норми, както е видно от изложението в касационната жалба. Спорният въпрос е е не дали, а кога следва да се произнесе министъра по така направено до него искане. Видно от представеното заявление на лицето е поискано да бъде закупен имот - прилежащи площи към сгради в стопанския двор на с. Манолско Конаре, община Марица, област Пловдив. Заявлението е подадено, видно от представените писмени доказателства до министерство на земеделието и горите. Изпълнението на допълнителни от страна на областната дирекция задължения, не препятстват произнасянето или поне уведомяването на лицето от министъра за предприетите процесуални действия по подаденото заявление, предвид разпоредбите на закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за приложението му. Разпоредбата на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ дава възможност на лицата, собственици на сгради, които са били собственост на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако са налице предпоставките министърът да издаде заповед за придобиване или не на правото на собственост и на земята около сградите, съответно незастроена. Следователно в правомощията и в задълженията на министъра е както да започне процедура, така и да уведоми за същата поискалия закупуване на имота. Което, както е установено от административния съд не е било направено. Представеното писмо от областната дирекция е след подаване на жалбата до административния съд. Поради което правилно е бил отменен мълчаливият отказ и правилно е върната преписката за произнасяне. Като следва да се обърне внимание, че въпреки инструктивността на сроковете за произнасяне, в задълженията на административния орган е да ги спазва, още повече, че същите определят и възможността на заявилия да обжалва мълчалив отказ, както е и направено в процесния случай. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила и предвид разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК за пълнота - с препращане към мотивите на първата инстанция. На ответника се полагат разноски в размер на 1300 лв. адвокатски хонорар, предвид процесуалното поведение на страна, характера на делото и минималността на претендирания размер. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение