Решение № 169 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2017 г.

Решение № 169 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

М. А. Г., частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 862 от регистъра на К. на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) с район на действие СГС, обжалва:

• решение от 9.02.2017 г. по дисциплинарно дело № 27/2016 г., с което Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) й налага глоба в размер на 500 лв. и

• решение от 21.02.2017 г. по същото дело, с което ДК на КЧСИ й отказва да заличи (да отмени за в бъдеще) последиците на наложените й предходни дисциплинарни наказания.

Жалбоподателят иска ВКС да отмени първото решение; евентуално - да намали до минималния размер от 100 лв. наложената глоба (приложимата първоначална редакция на чл. 68, ал. 1, т. 2 ГПК). Доводите в жалбата срещу него са, че решението: 1) е немотивирано - не индивидуализира основанието на дисциплинарна отговорност; 2) такова основание няма и 3) наказанието е явно несправедливо. Жалбоподателят иск и ВКС да отмени второто решение и да уважи нейната молба до ДК на КЧСИ за реабилитация (да заличи последиците на наложените на ЧСИ предходни дисциплинарни наказания). Д. е, че основанието произтича от чл. 80а ЗННД, а той се прилага по аналогия и за ЧСИ.

Ответниците по жалбите, министърът на правосъдието на Република България и КЧСИ, възразяват, че са неоснователни. КЧСИ претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 67 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закон и на устава на камарата. Наказанията са в чл. 68 ЗКЧСИ. Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на КЧСИ. Орган на дисциплинарна власт е дисциплинарната комисия към КЧСИ. Тя работи в състава по чл. 71, ал. 1, изр. 1 ЗКЧСИ; притежава компетентност да наложи мярката за принуда по чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ - временно отстраняване на ЧСИ; разглежда делото по реда, посочен в разпоредбата и го приключва с решение. Решението може да се обжалва пред ВКС поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието (чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ).

По първата жалба.

В решението от 9.02.2017 г. ДК на КЧСИ е приел, че основанието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя произтича от неизпълнените задължения да направи необходимото за назначаването на особен представител на С. С. Д., съделител по изп. д. № 20158620400022 - нарушение на чл. 47, ал. 6, вр. чл. 430 ГПК (също в първоначалните редакции) и съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело е имало за предмет извършването на публична продан на неподеляем съсобствен апартамент в [населено място]. Образувано е по молба от другия съделител Д. С. К., а по изпълнителното дело С. Д. е била редовно уведомена при фикцията от чл. 47, ал. 5 ГПК. ЧСИ е приложил съобщението, в което връчителят е удостоверил, че този съделител е напуснал административния си адрес и е предприел действия по извършване на публичната продан, лишавайки го от право да участва по изпълнителното дело. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че първото обжалвано решение изяснява основанието за ангажираната дисциплинарна отговорност, а е неоснователно оплакването да е немотивирано.

Вярно е, че публичната продан на неподеляем съсобствен имот изисква съответно приложение на изпълнителния способ в глава 43-та ГПК и особения ред от чл. 354 ГПК. Не е вярно обаче, че провеждането на способа допуска хипотеза, която да изключи правото на участие на някой от съделителите. Законът възлага на ЧСИ държавната функция по принудително осъществяване на частните притезания (чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ). Правото на защита/ на участие във всички стадии на процеса, в т. ч. и в гражданския изпълнителен процес, намира конституционно основание (чл. 122, ал. 1 КРБ). Чрез предвиденото в чл. 47, ал. 6, вр. чл. 430 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 ЗПП обикновеният законодател го обезпечава и за онзи длъжник/ съделител, който не може да бъде намерен на адресната си регистрация (на постоянния или на настоящия си адрес) или който няма адресна регистрация. По изпълнителното дело той следва да участва чрез особен представител. Пречка пред осъществяването на правото на защита/ на участие не произтича и не може да произтече от съображения за "допълнително оскъпяване на изпълнителния процес" поради това, че законът поставя възнаграждението за особения представител в тежест на субекта, който го е иницирал; в случая - на съделителя, подал молбата за образуване на изпълнителното дело. Такава пречка не произтича и от съображенията на жалбоподателя, че е неоправдано да се очаква особеният представител да упражни всички права на съделителя в изпълнителната фаза на делбата и в частност, допълнителното право на изкупуване (чл. 354, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 1 ГПК). Неоснователно е и оплакването, че липсва основание за дисциплинарната отговорност, а с първото обжалвано решение е нарушен чл. 67 ЗЧСИ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 Указ № 883/24.04.1978 г. за прилагане на ЗНА, думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове. Явната несправедливост на наказанието е дефинирана в чл. 348, ал. 5 НПК. Същото е и съдържанието на чл. 352, ал. 5 НПК от 1974 г., отменен, но действал към влизане в сила на ЗЧСИ. Следователно дисциплинарното наказание на ЧСИ е явно несправедливо по смисъла на чл. 73, ал. 1, in fine ЗЧСИ, когато очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение на закона и/ или на устава на камарата, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и когато не съответства на целите на наказанията от чл. 68 ЗЧСИ - ЧСИ да се поправи и да спазва своите задължения при провеждане на държавното принудително изпълнение, да му се въздейства предупредително, да му се отнеме възможността да извършва други нарушения, а да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите ЧСИ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложената глоба. Органът на дисциплинарна власт е съобразил, че с извършеното нарушение жалбоподателят е засегнал основно конституционно право на един от съделителите - лишил го е от участие в изпълнителното дело. Съобразил е отношението на жалбоподателя към допуснатото нарушение - извършено е при пряк умисъл, а последиците му са неглижирани. Съобразил е, че е възможно жалбоподателят да допуска същото нарушение и по други образувани пред него изпълнителни дела. От друга страна органът на дисциплинарна власт е съобразил, че съделителят узнава за изпълнителното дело, но не упражнява никоя от предоставените й от ГПК възможности за защита срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ. Наложената глоба от 500 лв. отговаря на критериите за справедливост на наказанието.

Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да остави в сила решението от 9.12.2016 г. по дисциплинарно дело № 27/2016 г. на ДК на КЧСИ.

По втората жалба.

Реабилитацията е институт, общ за обективното ни материално право. Когато законът я предвижда, тя заличава (по право или по нарочен ред) за в бъдеще последиците, които законите свързват с наказанието/ имуществената санкция при юридическите лица. Реабилитацията е предоставена на преценката на обикновения законодател, а е негово правомощието да я уреди или да не я предвиди. ЗЧСИ не предвижда реабилитация на ЧСИ, а жалбоподателят е обосновал своето искане за това пред ДК на КЧСИ с аналогия от чл. 80а ЗННД. При провеждане на дисциплинарната отговорност чл. 46, ал. 3 ЗНА изрично забранява аналогията.

Следователно с решението от 21.02.2017 г. по дисциплинарно дело № 27/2016 г. ДК на КЧСИ е приложила правилно материалния закон, като е отказала реабилитация на жалбоподателя.

По разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати възнаграждение за представителството на КЧСИ от юрисконсулт. Настоящият състав съобразява ниската степен на сложност на делото и го определя в размер на по 50.00 лв. за всяка от двете подадени жалби.

При тези мотиви, съдът