Решение № 9568 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2014 г.

Решение № 9568 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кръстина Иванова Владимирова от с. Щръклево, област Пазарджик, чрез пълномощника адв. Стефан Анков, против решение № 7/16.01.2014 г., постановено по адм. дело № 886/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 32/29.10.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касационната жалбоподателка моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне с указания за изменение на пенсията в претендирания смисъл. При условията на евентуалност, оспорва решението в частта за присъдените разноски, като поддържа, че административният орган няма право на юрисконсултско възнаграждение в съдебните производствата по оспорване на административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил подадената жалба като е приел, че промяната на категорията на труда, което е последващо спрямо датата на отпускането на пенсията, не е основание за нейното изменение по реда на чл. 99, ал. 1 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Кръстина Иванова Владимирова против решение № 32/29.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 3405283433/ПР352/18.07.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик сумата 150 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение по делото. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане законосъобразно е отказано изменение на пенсията на жалбоподателката, отпусната от 28.05.1989 г., тъй трудът на същата, положен през периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г., правилно е зачетен от трета категория съгласно действащата към този момент нормативна уредба. Изложил е съображения, че едва с изменението на т. 8 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ с ДВ, бр. 49/1990 г., в сила от 30.06.1990 г., трудът на длъжността "ел. шлосер" в мелнично-флотационен цех на обогатителна фабрика "Медет", се зачита от втора категория, но това нормативно изменение е направено след като пенсията на жалбоподателката вече е била отпусната. Поради това че на правната норма не е придадено обратно действие, а същевременно в чл. 69 ПТКТП (отм.) е посочено, че правилникът не се отнася за лицата, на които е отпусната пенсия до влизането му в сила, не съществува основание за изменение на отпусната пенсия по реда и при условията на чл. 99 и сл. КСО. Обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Кръстина Иванова Владимирова е подала заявление с вх. МП-10606/18.04.2013 г. до директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/, с искане за изменение на отпуснатата й пенсия. В административното производство е изяснено, че основанието за изменението според жалбоподателката се изразява в зачитането на труда й през периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г., положен на длъжността "ел. шлосер" в мелнично-флотационен цех на обогатителна фабрика "Медет", като труд от втора категория, вместо от трета. Към това заявление е представено удостоверение обр. УП-3 с изх. № ЧРД 9301108/11.09.2012 г., издадено от "Асарел Медет" гр. Панагюрище /удостоверението е описано в заявлението и вероятно е било действително представено, но не е приложено като част от административната преписка и съответно - не е налично по делото/. Между страните не се спори, че през периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г. жалбоподателката е полагала труд на длъжността "ел. шлосер" в мелнично-флотационен цех на обогатителна фабрика "Медет". Безспорно е също, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кръстина Иванова Владимирова /пенсия за изслужено време и старост, според тогава действащата легална терминология/ е отпускана с разпореждане № 01441/03.07.1989 г., считано от 28.05.1989 г., като впоследствие многократно е променяна и преизчислявана. От данните в административната преписка се установява, че трудовият стаж през периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г. на посочената длъжност и в посоченото предприятие е взет предвид при отпускането на пенсия /за удостоверяването му е било представено удостоверение № 93.01.115/4.05.1989 г., издадено от МОК "Асарел"/ и е зачетен като труд от трета категория с продължителност 1 г. 10 месеца и 3 дни. Спорът между страните е правен и е свързан с отговора на въпроса дали последващата пенсионирането на лицето промяна в нормативната уредба относно категоризирането на труда при пенсиониране представлява основание за изменение на отпуснатата пенсия. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. От правна страна е безспорно, че към момента на отпускането на пенсията на Кристина Владимирова трудът на ел. шлосер в мелнично-флотационен цех на обогатителна фабрика "Медет" се е зачитал от трета категория, тъй като този труд не е бил посочен в нито една от нормите на ПКТП (отм.), които регламентират труд от първа или втора категория. По този правен въпрос също не се спори по делото. С измененията на т. 8 ПКТП (отм.), обн., ДВ, бр. 49/1990 г., в сила от 30.06.1990 г., за труд от втора категория е определен трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, а за фабриките на безцехова структура - до началник на фабрика, включително в обогатителните и флотационните фабрики, включително и тези от пресевните инсталации /сепарации/ от въгледобива и рудодобива, брикетната фабрика, фабриките за преработка на металургични шлаки и фабрики, цехове и инсталации за преработка на нерудни изкопаеми. Въпреки че в случая не е направено обсъждане на същността на трудовите функции, които е изпълнявала жалбоподателката на заеманата от нея длъжност през посочения период, то от наличните данни по делото, както и предвид безспорните становища на страните, настоящият състав приема, че заеманата длъжност попада в обхвата на изброените длъжности по т. 8 ПКТП (отм.), съгласно изменението, обн., ДВ, бр. 49/1990 г. Тази разпоредба обаче не може да бъде приложена при категоризиране на труда, положен от Кръстина Владимирова пред периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г., тъй като трудът й през този период е зачетен при отпускане на пенсията й с разпореждане от 03.07.1989 г. /считано от 28.05.1989 г./, като труд от трета категория. Разпоредбите, които определят категорията на труда при пенсиониране имат материалноправен характер, тъй като съдържат правила за възникване на субективни права /материалноправни предпоставки/. Затова тези разпоредби се прилагат само за фактически състави, възникнали след приемането им, освен ако с изрична разпоредба не им е придадено обратно действие. Правилото е изрично регламентирано в чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая липсва правна норма, с която изрично да е придадено обратно действие на измененията на т. 8 ПКТП (отм.), обн., ДВ, бр. 49/1990 г. В този смисъл, правилно административният орган и първоинстанционният съд, са приели, че липсва основание за приложение на т. 8 ПКТП (отм.) съгласно посочените изменения по отношение на труда, положен от Кръстина Владимирова през периода 04.06.1964 г. - 07.04.1966 г., след като този труд вече е зачетен от трета категория при пенсионирането й през 1989 г., т. е. преди датата на посочените нормативни промени. Позоваването на чл. 69 ПКТП (отм.), направено от административния орган и от съда в случая не е прецизно, тъй като разпоредбата действително има предвид случаите, при които пенсията е отпусната преди влизането в сила на правилника. Тази разпоредба представлява израз на общия принцип на правото за действието във времето на материалноправните норми, според който тези норми действат само занапред, освен ако не им е придадено обратно действие с изрична норма. В случая обаче позоваването на т. 69 ПКТП (отм.) не е необходимо за обосноваване неприложимостта на измененията в т. 8 ПКТП (отм.), тъй като тази неприложимост следва от приложението на същия общ принцип на правото за действието във времето на материалноправните норми. Наред с това, правилен е доводът на съда, че последващо законодателно изменение /или изменение на друг вид правна норма/ не представлява основание по чл. 99, ал. 1 КСО за изменение на разпореждането за отпускане на пенсия. Нормативната промяна, която е последваща по отношение отпускането на пенсията /както към момента на издаване на разпореждането за отпускане, така и към началния момент, от който е постановено изплащането на пенсията/ и на която не е придадено обратно действие, не може да бъде квалифицирана като основание по нито една от хипотезите, регламентирани в чл. 99, ал. 1 КСО. Неоснователен е доводът на касационната жалбоподателка, че отказът за изменение на разпореждането и съответно - за зачитане от втора категория на труда през посочения период, представлявало нарушение на принципа по чл. 3, ал. 3 КСО за равнопоставеност на осигурените лица. В случая не е допуснато нарушение на този принцип нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд, тъй като същите правилно са преценили кой е приложимия материален закон и са тълкували и приложили същия точно. Проявна форма на този принцип е еднаквото прилагане на закона по отношение на еднаквите случаи /еднакви фактически състави/. Твърдението на жалбоподателката за неравнопоставеност вероятно има предвид случаите, при които труд със същата тежест и вредност, като този, положен от нея през процесния период, се зачита от втора категория с оглед съдържанието на т. 8 ПКТП (отм.) след изменението, обн. ДВ, бр. 49/1990 г. Когато такова зачитане е направено след влизане в сила на посочените изменения, очевидно не се касае до идентичен случай с този на жалбоподателката. Зачитането на труда от определена категория е въпрос на законодателна преценка /в случая - на преценка на подзаконовия нормотворец Министерският съвет/. В случаи като настоящия еднаквото квалифициране на един и същ по тежест и вредност труд през различни периоди от време би могло да се постигне чрез изрична регламентация на обратното действие на правната норма, но както вече се посочи, такова не е придадено на измененията на т. 8 ПКТП (отм.), обн. ДВ, бр. 49/1990 г. Съдът като правоприлагащ орган не може да прави преценка относно целесъобразността на нормативното разрешение. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на ответника в първоинстанционното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът се е съобразил със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, което е в следния смисъл: " В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство". Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Първоинстанционният съд се е съобразил с това тълкувателно решение, като при това изрично го е цитирал в мотивите на съдебното решение. Поради наличието на тълкувателно решение по поставения от касационната жалбоподателка въпрос, което несъмнено е задължително и за Върховния административен съд, не следва да бъдат обсъждани изложените в жалбата й доводи и съображения във връзка с недължимост на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Двете съдебни решения на състави на Върховния административен съд, които са цитирани в касационната жалба, са постановени преди приемането на тълкувателното решение, освен това и преди този момент цитираните решения не са отразявали константната практика на ВАС /както се твърди в жалбата/, тъй като именно наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на административния орган, е послужило като основание за образуване на тълкувателното дело. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания за отмяна, поради което и предвид липсата на твърдяните касационни основания решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагане им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение