Решение № 8058 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2014 г.

Решение № 8058 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Бисер Юлиев Новаков против решение № I-16249/14.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с която е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-48/07.01.2004 г. по описа на 02 Районно управление "Полиция" - СДВР. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - министърът на вътрешните работи не е изразил становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: С молба от 05.02.2014 г. Бисер Юлиев Новаков е поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на МВР, водени по ЗМ-48/2004 г. и по ЗМ 556/2008 г. по описа на 02 РУП - СДВР. С оспореното в настоящото производство решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-48/2004 г. по описа на 02 Районно управление "Полиция" - СДВР. Като фактическо основание за издаване на индивидуалния административен акт в оспорената му част е посочено, че молителят е осъден с влязла в сила присъда с наложено ефективно наказание. Констатирано е, че в чл. 32 а от Инструкция № Iз-2843/2010 г. не е предвидена възможност за заличаване на личните данни на лицето при настъпила реабилитация за извършеното от него престъпление. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 163 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Но същият е постановен в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно, че производството по ЗМ-48/2004 г. на 02 РУП - СДВР е приключило със споразумение и на жалбоподателя е определено наказание обществено порицание. Безспорно е установено, че за наложеното му наказание Бисер Юлиев Новаков е реабилитиран по право. В чл. 59 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрация от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява по реда на този закон и без съгласието им. Разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗМВР регламентира правото на Министерството на вътрешните работи да изгражда информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Обработването на лични данни във връзка с дейностите на МВР по защита на националната сигурност и по противодействие с престъпността може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Новаков е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същият е реабилитиран по право. Правилото на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР регламентира, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейността по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни. Цитираните законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите, което представлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхранение не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Следователно, съществува задължение за административния орган да определи срокове за съхраняването на личните данни. Същевременно в чл. 159, ал. 5 от ЗМВР е предвидено, че личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона, като предпоставките за това са предвидени в ал. 6 на същата разпоредба и включват настъпилата реабилитация по право. В случая спрямо ответника в настоящото производство е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретния заявителски материал. След като въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които са първоначално събрани, то последващото им съхранение е недопустимо при отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. В случая цитираните в обжалвания административен акт норми от Инструкция № Iз-2843/2010 г. са неприложими, тъй като същата е подзаконов нормативен акт и фактически въвежда изисквания, които не се обхващат от разпоредбите на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР, а освен това ограничава кръга на обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие на предпоставките за заличаване на личните данни, поради което следва да се приложат изискванията на нормативния акт от по-висока степен. С оглед на изложеното следва, че решението в оспорената му част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на министъра на вътрешните работи за произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. от АПК Върховния административен съд, пето отделение,