Решение № 6869 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2008 г.

Решение № 6869 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Янчо Жеков Жеков, Александър Жеков Жеков и Калинка Александрова Жекова, тримата от София, на Столична РДНСК и на Благой Цанков Панчев от София, срещу решение № 554/25.07.2008 г., по адм. д. № 3964/2007 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Георги Кръстев Артъков от гр. София срещу Заповед № ДК-23-121/01.08.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК. Ответникът Георги Кръстев Артъков изразява становище в съдебно заседание и в писмена защита за неоснователност на касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са основателни и предлага да се уважат. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Георги Кръстев Артъков, Заповед № ДК-23-121/01.08.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж "преустройство на съществуващо таванско помещение", находящо се в съществуваща сграда в УПИ ХII-13, кв. 208, м. "Център" по плана на гр. София, с административен адрес на ул. "Александър Стамболийски" № 34. За да постанови решението си съдът приел, че строителството се извършва на основание издадено разрешение за строеж, което е влязло в сила и поради това заповедта е незаконосъобразна. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Процесната заповед е издадена на основание съставен констативен акт № С7-437-А/13.07.2007 г., с който е констатирано, че строително монтажните работи по издаденото Разрешение за строеж № 1039 от 16.12.2005 г. на главния архитект на София се изпълняват от м. юли 2006 г., както и че е постъпила жалба вх. № С7-437-08-776/27.06.2007 г. от заинтересувани лица, на които разрешението за строеж не е съобщено. Като фактически основания за издаването на заповедта, административният орган приел, че разрешението не е съобщено на всички заинтересувани лица, които са го оспорили, т. е., че строително-монтажните работи се изпълняват при липса на разрешение за строеж. Жалбата срещу разрешението е постъпила директно в Столична РДНСК на посочената дата 27.06.2007 г., по която н-кът на дирекцията се произнесъл със Заповед № ДК-04-79/20.08.2007 г., с която разрешението за строеж и инвестиционните проекти са отменени като незаконосъобразни. Към момента на издаване на процесуална заповед за спиране на строително-монтажните работи, жалбата срещу разрешението за строеж и проектите е била депозирана пред н-ка на Столична РДНСК, с оглед на което законосъобразно е прието от него, че същите се изпълняват без наличие на влезли в сила строителни книжа и спрял изпълнението им. Жалбата срещу разрешението за строеж и проектите е подадена от етажни съсобственици на сградата, в която е разрешено преустройството, поради което те са заинтересувани страни в административното производство по издаването му, поради което несъобщаването им на тези страни, сочи на подадена жалба срещу тях в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ. Разрешението за строеж и проектите не са влезли в сила по отношение на заинтересуваните собственици, поради което и с оглед постъпилата жалба, законосъобразно н-кът на РДНСК е приел, че строително-монтажните работи се извършват преди строителните книжа да са влезли в сила, което е равнозначно на липса на такива. Индивидуалните административни актове пораждат действието си, след като са влезли в сила, какъвто не е настоящия случай. По делото липсват доказателства заповедта за отмяна на строителните книжа да е оспорена и да е налице произнасяне по оспорването. Като се има предвид гореизложеното за н-кът на Столична РДНСК е било налице правното основание по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ и правомощията по ал. 3 на същия текст, да издаде процесната заповед. Същата е издадена при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните норми, поради което е законосъобразна. Като е приел обратното, административният съд е постановил необоснован и при неправилно прилагане на материалния закон съдебен акт, който на основание чл. 209, т. 3 АПК следва да се отмени. Следва да се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендираните разноски от касационните жалбоподатели Янчо Жеков Жеков, Александър Жеков Жеков и Калинка Александрова Жеков за двете инстанции, които са поискани своевременно и са доказани документално в размер общо на 5 лв - такса по касационната жалба. В представените пълномощни за адвокат пред първата инстанция са посочени договорени суми, но не й че те са платени, поради което приема се, че не не са разходвани суми за адвокат. Пред касационната инстанция не е представена разписка за плащане на адвокатско възнаграждение. Освен това не е представен и списък за претендираните разноски по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК. Доказаните разноски по размер са незначителни, поради което такива не следва да се присъдят. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК