Решение № 9649 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2018 г.

Решение № 9649 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП /, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР -35/19.09.2017 г. на изп. директор на НАП вр. заповед № 305/16.01.2018 г. на същия, против решение № 20/10.01.2018 г. на Административен съд /АС/ -В., постановено по адм. д. № 695/2016 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 599/17.12.2015 г., и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2 558.40 лв. С доводи за неправилност на решението в оспорената част поради касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Р. В." ООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "П.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ковачева и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в оспорената част, както и да се присъдят на дружеството направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за него, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03000315000386-091-001/16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 599/17.12.2015 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени данъчни задължения на ревизираното дружество за ДДС общо в размер на 22 362.44 лв., от които за внасяне - 21 587.90 лв. и лихва за забава - 8 809.95 лв. за ревизираните данъчни периоди /д. п./ м. януари 2009 г. - м. декември 2012 г. и задължения за корпоративен данък за 2009 г. - 2012 г. в общ размер 855.94 лв. и лихва 337.38 лв. Ревизиращият екип е констатирал неотчетени в дневниците за покупките на "Р. В." ООД фактури, издадени от негови доставчици, отчетени от последните в дневниците им за продажбите. Същите са описани в ревизионния доклад /РД/ на стр. 14 - стр. 39. Съобразил е инвентаризационните описи на наличните стоки към края на всяка една от процесните години, без счетоводно отразени липси и брак. Обосновал е извод, че стойностите на наличните стоки по инвентаризационните описи съответстват на счетоводно отразената наличност от стоки по оборотната ведомост и в счетоводна сметка "Стоки", което показва, че стоките, получени по неосчетоводените фактури, не са налични и са реализирани към 31.12. на съответната година, приходите от продажбите им са укрити. Допълнителен аргумент за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК според изложеното в РД е установеното при извършената проверка в търговския обект, че търговецът издава служебен бон вместо фискален бон за извършената от него продажба. За нарушението е съставен АУАН и НП № 10-628/23.03.2010 г. Извършена е с РА корекция на ползвания данъчен кредит в д. п. м. август 2009 г. по дублирана фактура и същият е установен в размер на 16.15 лв. вместо 32.30 лв. Корекция е извършена и във връзка с ползван данъчен кредит по фактури, описани на стр. 39 и стр. 40 РД, които не са издадени на "Р. В." ООД, а на други лица. Тези корекции не се оспорват от дружеството, напротив, на вещото лице по назначената ССЕ то е поставило задача да бъдат съобразени. За д. п. м. август 2012 г. органите по приходите са констатирали неначислен ДДС в размер на 4 248.32 лв. върху регистрираните продажби във ФУ, по отношение на който конкретни доводи за незаконосъобразност на РА не са наведени в жалбата. За д. п. от датата на регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС - 28.01.2009 г. до 31.12.2012 г. е коригиран резултатът по чл. 89, ал. 1 ЗДДС след съобразяване на описаните по-горе обстоятелства и с оглед допълнително начисления ДДС във връзка с презюмираните продажби на стоките по неосчетоводените фактури с декларираните от самия търговец средни надценки за различните групи стоки. Корекциите на декларираните от данъчно задълженото лице резултати по подадените от него справки-декларации по ЗДДС са направени за съответния данъчен период с оглед вида на стоките /млечни продукти, други хранителни стоки и цигари/ и са отразени в таблиците на стр. 7 и стр. 8 от РД. На базата на установените неотчетени приходи от продажби на стоки по описаните в РД фактури е определена с РА данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. С решението си Варненският административен съд е отменил РА в следните части: 1. ДДС - за д. п. м. 02.09 г. - над 119.83 лв. до 415.97 лв.; за д. п. м. 11.09 г. над 20.77 лв. до 314.37 лв.; за д. п. м. 12.09 г. - над 132.15 лв. до 1 522.32 лв.; за д. п. м. 04.10 г. - над 82.72 лв. до 379.92 лв.; за д. п. м. 11.10 г. - над 117.43 лв. до 296.80 лв.; за д. п. м. 12.10 г. - над 50.13 лв. до 799.96 лв.; за д. п. м. 01.11 г. - над 12.49 лв. до 171.03 лв.; за д. п. м. 02.12 г. - над 62.76 лв. до 146.91 лв.; за д. п. м. 04.12 г. - над 11.72 лв. до 245.03 лв.; за д. п. м. 05.12 г. - над 9.03 лв. до 502.44 лв.; за д. п. м. 06.12 г. - над 34.55 лв. до 498.41 лв. ведно със съответните лихви за забава; за останалите д. п. - изцяло в общ размер 21 746.19 лв. и лихви 8 474.50 лв.; 2. Корпоративен данък - за 2009 г. - над 136.30 лв. до 250.91 лв.; за 2010 г. - за сумата 118.645 лв.; за 2011 г. - над 6.24 лв. до 207.07 лв.; за 2012 г. - над 40.36 лв. до 279.31 лв. заедно със съответните лихви за забава. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви за частична материална незаконосъобразност на акта, тъй като при извършените им насрещни проверки в хода на ревизионното производство, което е повторно, доставчиците не са представили копия на фактурите, а извлечения от компютърната програма, които не съдържат подписи и на двете, участващи в стопанската операция страни. Въпреки, че повечето от тях са заявили, че стоките се предават с двустранно подписани документи, такива липсват. Извлеченията от оборотните ведомости, от хронологичните регистри на счетоводните сметки, фискалните бонове и дневните фискални отчети не доказват правно релевантния за спора факт, свързан с осъществяването на доставките на стоки. Същото се отнася и до представените документи относно наличните МПС, пътни листове и пътна книжка, тъй като в последните не са вписани конкретно данни за търговския обект на жалбоподателя. Писмените обяснения на проверените дружества дават общо информация за осъществяваната от тях търговска дейност и организацията на работата им и съдържат данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост, но въз основа на тях не може да се обоснове извод за осъществени продажби на стоки с получател "Р. В." ООД. Според съда законосъобразно с РА са установени задължения за ДДС и корпоративен данък само във връзка с фактурите, издадени от "П." ЕООД, "Я. 1947" ЕООД и "Ю." ООД, съдържащи подпис на представител на "Р. В." ООД, с който е удостоверено получаването на стоките именно от това дружество. Съобразявайки съдебно-почерковата експертиза /СПЕ/ и допълнителната съдебно-счетоводна /ССЕ/, която е определила размера на задълженията за ДДС и корпоративен данък само във връзка с тези доставки, той е отменил частично РА. Така постановеното решение в оспорената му част е частично неправилно. От данните по делото е видно, че с решение № 826/12.01.2015 г. решаващият орган е отменил първоначално издадения на "Р. В." ООД РА и е върнал преписката на органа, възложил ревизията, със задължителни указания по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Едно от указанията е да се съберат процесните фактури, тъй като само отразяването им в дневниците за продажбите на техните издатели и в счетоводствата на контрагентите не може да замени първичния счетоводен документ. Въпреки това, в РА отново са включени фактури, издадени от "О. м. к." АД /стр. 16 от РД/, от "Т. т. п. н." ООД и "Б.-к." ООД /стр. 25 от РД/, които не се съдържат в преписката, и във връзка с които насрещни проверки на посочените дружества не са извършвани. За жалбоподателя не съществува задължение да осчетоводи описаните в РД фактури като издадени от изброените три дружества само защото според данните от Информационна система VAT 11 последните са ги включили в дневниците си за продажбите, при положение, че самите фактури не са представени по делото. Законосъобразно е и приетото от първоинстанционния съд, че по фактурите, несъдържащи подпис на получател, а в голямата си част и на издател/съставител, не е доказано осъществяването на доставките. Не са представени от тези търговци при насрещните проверки каквито и да било документи, удостоверяващи фактическото предаване на стоките в търговския обект на жалбоподателя в гр. В. на ул. "П. С." №.../11 или в техен склад, за да може да се приеме, че той се е разпоредил с тях, осъществявайки продажби на същите с обичайната за дейността си надценка. Преценката на съда по отношение на представените от тях други документи /свидетелства за регистрация на МПС, пътни листове и пътна книжка, в които не фигурира посочения по-горе търговски обект в гр. В. на ул. "П. С." №.../11, счетоводни документи, писмени обяснения/ е правилна. Същите не доказват основния релевантен за правния спор факт - осъществяването на доставките на стоките. При липсата на документи, доказващи фактическото предаване на стоките, за които са издадени фактурите, не може да се приеме, че самите фактури, макар и несъдържащи подпис на получател, са достатъчно доказателство за установяване на посоченото обстоятелство, тъй като в чл. 7, ал. 1 ЗСч. , приложим за процесните периоди, не е налице изискване фактурата да съдържа подпис на получател, противно на твърденията в касационната жалба. С оглед цитираната норма на ЗСч. фактурата, несъдържаща подпис на получател, е счетоводен документ, който може да бъде осчетоводен от издателя му и от посочения в него получател, ако между тях не е налице спор относно действителното осъществяване на доставките на стоките. При наличието на такъв, както в случая, са необходими доказателства за фактическото предаване и получаване на същите. Неоснователни са и твърденията на касатора, че фактурата като частен документ, който доставчикът е включил в дневника си за продажбите, установява неизгоден за него факт, тъй като във връзка с нея той начислява ДДС, поради което е доказателство за това, че той действително е доставил фактурираните стоки на вписания в нея получател. Преценката за това дали издаването на фактурата е изгодно или неизгодно за доставчика с оглед данъчните му задължения е относителна, тъй като от една страна той начислява ДДС, но от друга доказва реализацията на придобитата стока с обичайно по-ниската за търговците на едро надценка, което освен, че дава отражение на размера на отчетените приходи и дължимите преки данъци, е от значение и за упражняването на правото на данъчен кредит във връзка с придобиването й, а размерът на задължението за ДДС за съответния период на основание чл. 89, ал. 1 вр. чл. 88 ЗДДС зависи от резултата за него като разлика между начисления данък общо и общия данъчен кредит. Изводите на административния съд са в съответствие и с постановеното от СЕС решение от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15, ЕТ "М. М.". Според него разпоредбите на Директива 2006/112 ЕС допускат национална правна уредба, по силата на която, когато в склада на данъчно задълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството му, данъчната администрация може да презюмира, че то е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на тези стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в директивата. Именно защото един частен документ, подписан от жалбоподателя, удостоверява отречения от него факт на получаването на стоките по процесните фактури, той се ползва с доказателствена сила. Затова законосъобразно е приел административният съд, че фактурите, носещи подписи на управителя и представляващ дружеството, на неговите съдружници и наетото по трудов договор лице, доказват получаването на стоките от доставчиците, които са ги издали. Не може да бъде възприета като правилна тезата на касатора, че тъй като ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 - чл. 124 ДОПК, то при наличието на данни за укрити приходи, предоставени от данъчната администрация, последната няма задължение да доказва факта на осъществяването на доставките, т. е. по аргумент на чл. 124, ал. 2 ДОПК тежестта на доказване е върху жалбоподателя. Безспорно доказването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 /данни за укрити приходи/ и по т. 4 /счетоводството на ревизираното лице не дава възможност да се определи основата за облагане/ е в тежест на ревизиращите органи. Според чл. 122, ал. 4 ДОПК тези обстоятелства трябва да бъдат установени за всеки д. п., за който основата за облагане с данъци се определя по реда на ал. 2 на чл. 122. Поради това констатираното неиздаване на фискален бон при проверката в търговския обект на 16.12.09 г. е относимо само за 2009 г. във връзка с определяне основата за облагане с пряк данък и за м. декември 2009 г. във връзка с облагането с косвен данък. За всички останали периоди следва да е установено от ревизиращия екип, че са укрити приходи от продажбата на стока, получена поне по една фактура, т. е. обстоятелство по т. 2, и фактурата не е осчетоводена /т. 4/. Отделно от това, според чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА, издаден в производство по реда на чл. 122 и следващи от кодекса, се смятат за верни до доказване на противното. Фактическите констатации в случая са за издадени и включени от доставчиците фактури в дневниците им за продажбите и отразени в счетоводствата им, но невключени от ревизираното лице в неговите дневници за покупките и в неговото счетоводство, а изводите за това дали ревизираното лице е било длъжно да осчетоводи фактурите и дали действително е доказано получаването на стоките, за да се презюмира реализацията им и укриването на приходи, се основават на преценката на събраните доказателства и не представляват фактически констатации. Обстоятелството, че ревизионното производство е проведено по особения ред не изключва задължението на съда максимално обективно да установи дължимите данъци като размер. Несъответни на фактите по делото и на съдържащите се в преписката писмени доказателства обаче са изводите на административния съд за това, че единствено обсъдените от вещото лице по допълнителната ССЕ фактури носят подпис на получател. Вярно е, че основното и допълнителното заключения на експерта са приети без оспорване от ответника по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК вр. § 2 ДОПК, но съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с всички останали доказателства по делото. В д. п. м. януари 2009 г. с РА е начислен ДДС във връзка неосчетоводена фактура № 40590/29.01.2009 г., издадена от "Ю." ООД /стр. 14 РД/ в размер на 59.62 лв. и са установени неотчетени приходи от продажбата на стоките /шоколадови и захарни изделия/ в размер на 357.72 лв. Фактурата е приложена три пъти в ревизионната преписка /л. 001355, гръб том 6/7, л. 000412, том 2/7, л. 000604, том 3/7/. Четливото копие на първата страница от нея е на л. 001355, а втората страница е четлива на вторите две копия. Видно от същите, тази фактура съдържа подпис на лицето, получило стоките, и не е оспорена нейната автентичност от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, приложим с оглед препращането в § 2 ДР ДОПК. В д. п. м. февруари 2009 г. освен по фактурата, издадена от "Я. 1947" ЕООД, обсъдена от вещото лице счетоводител и от съда, с номер 27659/24.02.09 г. с ДДС според съдебното решение в размер на 119.83 лв. /според РД на стр. 15 ДДС 105.43 лв. и установен неотчетен приход 599.16 лв./, е начислен с РА ДДС по фактура № 4200272087/28.02.2009 г., издадена от "К. О." ООД, в размер на 28.31 лв. и неотчетени приходи от продажбата на стоките в размер на 169.86 лв., според стр. 15 от РД. Фактурата е приложена на л. 000973, том 4/7 и съдържа подпис на получилия стоката от името на "Р. В." ООД. Същата не е оспорена по отношение нейната автентичност от жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. За д. п. м. април 2009 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер 82.67 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 1402151006/25.04.09 г., издадена от "М. к. енд к." ЕООД на ЕТ "К. 83", две фактури, издадени от "И. Б." ЕООД на ЕТ "РАК 58" и фактура № 154115/23.04.09 г., издадена от "ХМБ Е." ООД на ЕТ "РАК 58". За д. п. м. юни 2009 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 8.68 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 1415314306/08.06.09 г., издадена от "М. к. енд к." ЕООД на ЕТ "К. 83" За д. п. м. август 2009 г. е дължим ДДС в размер на 16.15 лв. в резултат на неправомерно ползване на данъчен кредит два пъти по една и съща фактура. За този д. п. с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в общ размер 86.77 лв. по две фактури - № 25420/6.08.09 г., издадена от "Е. 2006" ООД на ЕТ "Р.-58" и № 2123/14.08.09 г., издадена от "А. 07" ЕООД на ЕТ "Х. - М. М.". За д. п. м. септември 2009 г. е отказано с РА право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в общ размер 6.83 лв. по две фактури - № 31690/18.09.09 г., издадена от "И. Б." ЕООД на ЕТ "Р.-58" и № 31059/14.09.09 г., издадена от "Ч. Т." ООД на "Р. Т." ООД. В д. п. м. ноември 2009 г. освен по фактурата, издадена от "Я. 1947" ЕООД, обсъдена от вещото лице счетоводител и от съда, № 36304/30.11.09 г. с ДДС 20.77 лв., според съда, а според РД на стр. 19 начислен ДДС в размер на 18.28 лв. и неотчетени приходи 103.87 лв., е начислен с РА ДДС по фактура № 60028/30.11.2009 г., издадена от "Ю." ООД, в размер на 4.62 лв. и неотчетен приход - 27.71 лв., приложена л. 000598, том 3/7, съдържаща подпис на получател, както и по фактура № 400004401/14.11.09 г., издадена от "И." ООД, в размер на 27.62 лв. и неотчетен приход - 165.71 лв. Същата е представена от доставчика, приложена е на л. 001320, том 6/7 и е подписана за получател. Посочените две фактури не са оспорени от жалбоподателя относно тяхната автентичност. В д. п. м. декември 2009 г. освен по фактурите, издадени от "Ю." ООД, обсъдени от вещото лице счетоводител и от съда /№ 60687/10.12.09 г. с ДДС 16.14 лв. /според РД - ДДС 12.74 лв./ и неотчетен приход 76.43 лв.; № 61117/17.12.09 г. с ДДС 32.70 лв. /по РД - 25.80 лв./ и неотчетен приход 154.81 лв. и № 61648/28.12.09 г. с ДДС 10.49 лв. /по РД - 8.28 лв./ и неотчетен приход 49.67 лв./ и по фактура № 37209/30.12.09 г., издадена от "Я. 1947" ЕООД, с ДДС според съда 72.82 лв. /според РА - ДДС 64.07 лв./ и неотчетен приход 364.10 лв., също обсъдена от вещото лице, е начислен с РА ДДС по три фактури, издадени от "К. О." ООД, с номера 1743815940/19.12.09 г., 17438116083/23.12.09 г. и 17438116328/30.12.09 г. /стр. 20 РД/. Последните две фактури не са представени от доставчика, но е представена първата - № 1743815940/19.12.09 г. с начислен в ревизията ДДС в размер на 3.26 лв. и неотчетен приход - 19.55 лв. С РА е начислен ДДС по още 7 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 21 РД/, от които две /№ 1743816327/30.12.09 г. и № 4200433621/05.12.09 г./ не са налични в преписката. Останалите 5 обаче са представени от доставчика при насрещната проверка. Същите съдържат подпис на получател и не са оспорени от жалбоподателя относно тяхната автентичност. Начисленият по тях ДДС с РА е общо в размер на 84.04 лв. и неотчетени приходи в общ размер 504.20 лв. За д. п. м. февруари 2010 г. и д. п. м. март 2010 г. с РА е начислен ДДС по фактура № 1743817923/3.02.2010 г. с ДДС 3.31 лв. и приход 19.86 лв. и по фактура № 1743819336/5.03.2010 г. с ДДС 22.46 лв. и приход 134.76 лв., издадени от "К. О." ООД, с ДДС 22.46 лв. и приход 134.76 лв., както и по фактура № 39797/29.03.2010 г., издадена от "Я. 1947" ЕООД с ДДС 67.48 лв. и неотчетен приход 404.91 лв., според таблицата на стр. 22 от РД. Фактурите са приложени по делото, подписани са от лицето, получило стоките, и не са оспорени относно тяхната автентичност от жалбоподателя. /Фактурите, издадени от "К. О." ООД през м. януари 2010 г., не са представени, а тази от 31.03.2010 г., както и тази от 12.04.2010 г., както и двете фактури от този доставчик, включени в РД за м. май 2010 г., не съдържат подпис на получател/. За д. п. м. май 2010 г. е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в размер на 16.19 лв. по фактура № 85360/10.05.2010 г., издадена от "Д. х." АД на "П. 59" ЕООД, а не на "Р. В." ООД. За д. п. м. юни 2010 г. с РА е начислен ДДС по фактура № 1742821313/28.06.2010 г., издадена от "К. О." ООД в размер на 35.27 лв. и приход 211.62 лв. Фактурата е представена от доставчика /л. 000961 том 4/7/, подписана е от лицето, получило стоките, и не е оспорена от жалбоподателя като неавтентична. /фактурата, включена в д. п. м. юли 2010 г., не съдържа подпис за получател/. За д. п. м. юли 2010 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер 74.03 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 260209/17.07.2010 г., издадена от "ХМБ Е." ООД на "М. с." ООД, по фактура № 21895/15.07.2010 г., издадена от "К. О." ООД на "А. Т" ЕООД и по фактура № 2172/8.07.2010 г., издадена от "О. м. к." АД на ЕТ "Е. В.". За д. п. м. август 2010 г., д. п. м. септември 2010 г. и д. п. м. октомври 2010 г. с РА е начислен ДДС по фактура № 1742823381/30.08.2010 г. /ДДС 78.69 лв. и приход 472.12 лв./, по фактура № 1742824503/30.09.2010 г. /ДДС 37.92 лв. и приход 227.55 лв./ и по фактура № 1742825413/28.10.2010 г. /ДДС 30.10 лв. и приход 180.61 лв./, издадени от "К. О." ООД. Фактурите са представени от доставчика и приложени на л. 959, лице и гръб, л. 960, гръб, том. 4/7/, съдържат подпис на лицето, получило стоките, и не са оспорени от жалбоподателя. Включената в РД фактура от същия доставчик с дата 28.10.2010 г., но с номер 1742825414, също е приложена по делото, но не е подписана от получател. За д. п. м. август 2010 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 4.64 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 2878/5.08.2010 г., издадена от "О. м. к." АД на "В. 87" ЕООД, а не на "Р. В." ООД. За д. п. м. ноември 2010 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ и взети предвид от съда при потвърждаването на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по фактура № 1742826372/25.11.2010 г., издадена от "К. О." ООД /ДДС 31.78 лв. и приход 190.66 лв., според РД, стр. 26/. Фактурата е приложена на л. 000958, гръб, том 4/7, подписана е от лицето, получило стоките, и не е оспорена от жалбоподателя. За д. п. м. декември 2010 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ, и взети предвид от съда при потвърждаването на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по 5 фактури, издадени от "К. О." ООД, описани на стр. 27 от РД, с ДДС в общ размер 120.26 лв. и укрити приходи - 118.24 лв. Фактурите се намират по делото, подписани са от получател и не са оспорени от жалбоподателя /За този д. п. само една от включените в РД фактури от този доставчик, а именно № 1842827513/30.12.2010 г., не съдържа подпис на получател и по нея доставката на скреч карти не е доказана. Не са налични в преписката и фактурите от м. януари, м. февруари, м. март, м. май, м. юли, август и септември 2011 г., а фактурата с номер 291002125/14.04.2011, издадена от "Б. е." ООД, не съдържа подпис на получател/. За д. п. м. май 2011 г. с РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 39.71 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 342833/21.05.2011 г., издадена от "ХМБ Е." ООД на "С. Д. и сие", а не на "Р. В." ООД. За д. п. м. декември 2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 41.10 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 76289/17.12.2011 г., издадена от "А. Х" ЕООД на ЕТ "Ж. 66", а не на "Р. В." ООД. За д. п. м. февруари 2012 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ, и взети предвид от съда при отмяната на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по фактура № 1742839955/16.02.2012 г., издадена от "К. О." ООД /ДДС 3.44 лв. и неотчетен приход от продажба на скреч карта 20.66 лв. според таблицата на стр. 34 от РД/. Фактурата съдържа подпис на получател и не е оспорена от жалбоподателя. За д. п. м. март 2012 г. с РА е начислен ДДС и по фактура № 1742841284/29.03.2012 г., издадена от "К. О." ООД /ДДС 57.10 лв. и неотчетен приход от продажба 342.61 лв./. Фактурата съдържа подпис на получател и не е оспорена от жалбоподателя. За д. п. м. април 2012 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ, и взети предвид от съда при отмяната на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по две фактури с номера 1742842004/23.04.2012 г. /ДДС 50.65 лв. и неотчетен приход от продажба 303.87 лв./ и 1742842241/30.04.2012 г. /ДДС 53.48 лв. и неотчетен приход от продажба 320.89 лв./, издадени от "К. О." ООД. Фактурите съдържат подпис на получател и не са оспорена от жалбоподателя. За д. п. м. май 2012 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ, и взети предвид от съда при отмяната на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по 10 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 35 и 36 от РД/. Първите 8 от тях /1742842464 от 7.05.12 г., 1742842577 от 10.05.12 г., 1742843049 от 24.05.12 г., 1742842576 от 10.05.12 г., 1742842816 от 17.05.12 г., 1742842924 от 21.05.12 г., 1742843048 от 24.05.12 г. и 1742843143 от 28.05.12 г. с ДДС общо 244.36 лв. и неотчетени приходи общо 1 466.13 лв./ съдържат подпис на получател и не са оспорени от жалбоподателя. Последната с номер 1742843281/31.05.2012 г. не е подписана от получател и по нея доставката не е доказана. За д. п. м. юни 2012 г. освен по фактурите, издадени от "П." ЕООД, описани в допълнителното заключение на ССЕ, и взети предвид от съда при потвърждаването на РА за този д. п., с РА е начислен ДДС и по 5 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 36 от РД/. От тях четири /№ 1742843387/4.06.12 г., 1742843506/7.06.12 г., 1742843745/14.06.12 г. и № 1742843620/11.06.12 г. с ДДС общо 221 лв. и неотчетени приходи общо 1 326 лв./ съдържат подпис на получател и не са оспорени от жалбоподателя. Едната от тях с дата 26.06.2012 г. не е подписана и по нея не е доказано осъществяването на доставката. За д. п. м. юли 2012 г. с РА е начислен ДДС по фактура № 140562/30.07.12 г., издадена от "Ю." ООД /ДДС 6.40 лв. и неотчетен приход 38.42 лв./. Фактурата е приложена по делото на л. 000388, том 2/7, съдържа подпис на лицето, получило стоките и не е оспорена. За този д. п. с РА е начислен ДДС и по 14 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 36 и стр. 37 от РД/. От тях 8/1742844319 от 2.07.12 г., 1742844427/5.07.12 г., 1742844534 от 9.07.12 г., 1742844643 от 12.07.12 г., 1742844754 от 16.07.12 г., 1742844871 от 19.07.12 г., 1742844973 от 23.07.12 г. и 1742845191 от 30.07.12 г. с ДДС общо 434.13 лв. и неотчетени приходи от продажби общо 2 604.73 лв./ са подписани от получател и не са оспорени. Една от представените от доставчика фактури, която е с дата 26.07.2012 г., и е включена в РД не съдържа подпис на получател, а останалите не са представени. За д. п. м. август 2012 г. с РА е начислен ДДС по 14 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 36 и стр. 37 от РД/. От тях 9 са подписани от лицето, получило стоките, и не са оспорени от жалбоподателя, а именно тези с номера 1742845307 от 2.08.12 г., 1742845416 от 6.08.12 г., 1742845534 от 09.08.12 г., 1742845585 от 10.08.12 г., 1742845630 от 13.08.12 г., 1742845744 от 16.08.12 г., 1742845844 от 20.08.12 г., 1742845965 от 23.08.12 г. и 1742846184 от 30.08.12 г. и ДДС в общ размер 376.29 лв., неотчетени приходи от продажби - 2 257.767 лв. Останалите 5 фактури от този доставчик, описани на стр. 37 от РД, не са представени от последния при насрещната проверка. За този д. п. с РА е начислен ДДС в размер на 4 248.32 лв., който е следвало да бъде начислен от ревизираното дружество върху отчетените от него приходи от ЕКАФП. За д. п. м. септември 2012 г. в РД са включени две фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 38 от РД/. Същите са с номера 4200905367 от 1.09.12 г. и 1742846933 от 24.09.12 г. и съдържат подписи на лицата, получили стоките. Не са оспорени от жалбоподателя. По тези две фактури е начислен ДДС в размер 94.64 лв. и са установени неосчетоводени приходи в общ размер 567.87 лв. За д. п. м. октомври 2012 г. с РА е начислен ДДС в общ размер 225.85 лв. по 5 фактури, издадени от "К. О." ООД /стр. 38 от РД/ и неотчетени приходи в общ размер 1 355.05 лв. /фактури с номера 1742847375 от 8.10.12 г., 1742847498 от 11.10.12 г., 1742847601 от 15.10.12 г., 1742847710 от 18.10.12 г. и 1742848028 от 29.10.12 г. Останалите две фактури, приложени по делото, не съдържат подпис на получател. За този д. п. с РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 27.88 лв. на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС по фактура № 252130002521/2.10.2012 г., издадена от "А. 07" ЕООД на "Р. 2004" ООД, а не на "Р. В." ООД. За д. п. м. ноември 2012 г. в РД на стр. 38 са включени фактури, издадени от "К. О." ООД, от които само 5 са приложени по делото и съдържат подпис на получател - тази с номера 1742848246 от 5.11.12 г., 1742848354 от 08.11.12 г., 1742848462 от 12.11.12 г., 1742848572 от 15.11.12 г. и 1742848778 от 22.11.12 г. По тях с РА е начислен ДДС в общ размер 204.10 лв. и включени приходи в данъчната основа за облагане с корпоративен данък - 1 224.61 лв. Две от останалите фактури не са подписани от получател, а едната е издадена не на ревизираното дружество, а на ЕТ "Б. И.". Другите 6 фактури не са представени от "К. О." ООД. За д. п. м. декември 2012 г. в РД е включена фактура № 69556/31.12.12 г., издадена от "Я. 1947" ЕООД, с начислен ДДС по РА 301.29 лв. и неотчетен приход - 1 807.75 лв., както и 4 фактури, издадени от "К. О." ООД, с номера 1742849088 от 03.12.12 г., 1742849298 от 10.12.12 г., 1742849517 от 17.12.12 г., 1742849773 от 27.12.12 г. с ДДС по таблицата на РД на стр. 39 в общ размер 324.93 лв. и констатирани неотчетени приходи в общ размер 1 949.57 лв. /петата фактура от този доставчик с номер 1742849623 от 20.12.12 г. също е приложена по делото, но не е подписана от получател/. За този д. п. с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в размер на 9.39 лв. по стокова разписка № 56100/19.12.2012 г., издадена от "ПХЖ Б. К." ЕАД, поради това, че ревизираното дружество не притежава фактура. Като не е обсъдил изброените фактури и е определил данъчните задължения въз основа на допълнителното заключение на ССЕ без да съобрази, че основното заключение е изготвено на базата на РД № 1400573/25.04.2014 г., който е към отменения РА № 031400573/12.09.2014 г., първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно фактическите установявания и необсъждане на всички доказателства по делото в нарушение на чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК, налагащо частична отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.