Решение № 6145 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2019 г.

Решение № 6145 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Син Фу" ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитров против решение № 2213/16.11.2018 г., постановено по адм. д. № 920/2018 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-ОП/15.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В.. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора от фактическа страна не е извършен съставът на описаното в заповедта нарушение. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В. в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-В., е отхвърлена жалбата на "Син Фу" ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-ОП/15.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В., с която на основание чл. 186 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на "Син Фу" ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Р., ул. "Д." ..№... и забрана за достъп до него за срок от седем дни. Съдът е приел, че са налице правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Приел е, че административния орган - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – В. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Посочената правна норма изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. В случая от клиент на обекта, на проверяващите е предоставена сметка от принтер с дата 2.01.2018 г., според която в проверявания търговски обект е продаден 1 бр. дънки за сумата от 29. 90 лв. Видно от протоколът за извършена проверка № 0309312 от 12.02.2018 г., при отпечатването на клен от Z-отчет за 2.01.208 г. е установено, че няма отпечатана фискална касова бележка с тази сума. В съдебното производство е представено наказателно постановление издадено спрямо жалбоподателя за констатирано и друго, предходно нарушения по ЗДДС. С Наказателно постановление от 7.12.2017 г. на директор на ТД на НАП е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение, извършено от жалбоподателя в стопанисвания от него обект за нарушения по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Според настоящата инстанция този факт може да се обоснове извод за създадена организация, при която оборота не се отчита. Относно последното обстоятелство, преценено и във връзка с установената фактическа обстановка по настоящата процесна заповед, настоящата инстанция счита, че представлява ясна индиция за съставена постоянна практика за отклонение от данъчно облагане. Констатираният факт на повторно допуснато нарушение на финансовата дисциплина, обосновава извод за трайна практика в тази насока от страна на търговеца, която следва да бъде преустановена именно с допускане на предварителното изпълнение на наложения ПАМ, чрез ограничаване осъществяването на търговската дейност на обекта за определен период от време с цел предотвратяване на последващи нарушения от същия вид. При така установените факти правилно съдът е приел, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По отношение продължителността на срока правилен е изводът на съда, че в случая срокът е определен с оглед установената фактическа обстановка тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение