Решение № 15239 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2010 г.

Решение № 15239 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева, срещу решение на Административен съд - София-град № 1363 от 10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 7987/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 9600-0094 от 19.08.2009 г. на началника на Митница София, потвърдено с решение № 4417/0306/19.10.09 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че оспореното решение на началника на Митница София е издадено на основание чл. 84 от ЗМ. Неправилно също така съдът е приел, че не е ясно кои точно сертификати са оттеглени. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Ванеса 99 Марин Величков" със седалище в гр. Свиленград и адрес на управление - ул. "Георги Бенковски" № 15 чрез процесуалния си представител адв. Симеонов оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 9600-0094 от 19.08.2009 г. на началника на Митница София, потвърдено с решение № 4417/0306/19.10.09 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София, с което по три ЕАД - № 5000/4-22165/09.04.2004 г.; № 5000/4-23241/15.04.2004 г. и № 5000/4-27853/3.05.2004 г. са определени допълнително задължения за внасяне на мито и ДДС на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 3, т. 1 от ЗМ. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: В решението - предмет на съдебен контрол е посочено правното основание на чл. 84 от ЗМ, но липсват доказателства за спазване на процедурата, предвидена в този законов текст, както и на тази по чл. 84а от ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. Наред с това, неизброяването на кои точно сертификати са оттеглени води до невъзможност съдът да прецени законосъобразността на акта. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, приетото от първоинстанционния съд, че в оспореното решение на началника на Митница София е посочено като основание за издаването му основанието по чл. 84 от ЗМ не отговаря на действителното съдържание на акта. В него никъде не е посочено основанието на чл. 84 от ЗМ. Правното основание, посочено в решението, е това на чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 3, т. 1 от ЗМ. Освен това, законодателят ясно е разграничил повторната проверка на декларацията по чл. 84 от ЗМ и последващия контрол на декларирането по реда на чл. 84а и следващите от ЗМ. В самото решение не е посочено също така и да е извършван последващ контрол на декларирането, а издаването на заповед по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ се изисква само при извършването на последващ контрол при декларирането. По делото е безспорно установено от писмо на Агенция Митници - изх. № 99/337 от 4.03.2010 г. /л. 236 от делото по описа на АССГ/, че последваща проверка по реда на чл. 32 от Протокол Б към Споразумението за свободна търговия между Р. България и Р. Турция, ратифицирано със закон на 16.09.1998 г., обн. ДВ, бр. 22 от 11.03.99 г., не е извършвана. Писмо № В. 02.1.GUM 0.06.13.00 - 156.03 от 13.04.2009 г. на турските митнически власти е в резултат на вътрешна проверка на тези власти. Писмото от турските митнически власти е приложено по делото. От същото е видно, че към него са били приложени сертификатите, които следва да бъдат отменени по отношение на изброените стоки. Това приложение обаче липсва по делото. Ако същото беше изискано от съда като част от административната преписка, както и посоченото в обжалваното решение писмо № 99/337/18.05.2009 г. на Агенция Митници, нямаше да има неясното относно това кои точно сертификати са оттеглени от страна на турските митнически власти и дали това са сертификатите, представени при оформянето на режим внос с процесните ЕАД. От друга страна, съдът не е обсъдил и довода на ЕТ "Ванеса 99 Марин Величков", че срокът по чл. 206, ал. 3 от ЗМ е давностен. В тази връзка жалбоподателят се е позовал на решения на съда на ЕС и ЕО /напр. т. 30 от решение на СС по дело № С-75/09 г., в която е посочено, че чл. 221, § 3, първо изречение от Митническия кодекс предвижда правило за давността, според което уведомяването за размера на платимите вносни или износни сборове не може да се извърши след изтичането на тригодишен срок, считано от датата на възникване на митническото задължение и т. 43 от решение по дело № С-264/08 от 28.01.2010 г./. Нормите, уреждащи давността, са материалноправни /виж и т. 25 и т. 26 от решение по дело № С-62/06 г. на съда на ЕО/. Разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМ напълно преповтаря тази на чл. 221, § 3 от Митническия кодекс и с оглед на това съдът би следвало да отговори на поставения въпрос относно характера на този 3 - годишен срок и относно това следва ли да се съобразят решението на съда на ЕС и ЕО относно характера на срока. Отделно от това, налице е твърдение на жалбоподателя и във връзка с това, че вземането не е взето под отчет преди да бъде уведомен той по реда на чл. 206, ал. 3 от ЗМ, като позоваването е на определение на съда от 9.06.08 г. по дело С-447/07 г. и решение по дело № С-264/08 от 28.01.2010 г./. Следвало е съдът да отговори и на доводите на жалбоподателя дали извършването на повторна проверка на декларацията по чл. 84 дава възможност на митническите органи да определят митнически задължения в конкретната хипотеза на получен официален документ от турските митнически власти или тези задължения могат да бъдат определени единствено след извършването на последващ контрол на декларирането по реда на чл. 84а от ЗМ. С оглед на изложеното, решението на АССГ, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение