Решение № 2293 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2016 г.

Решение № 2293 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. З. И., от гр. П., подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. против решение № 2466 от 07.12.2015 г. по адм. дело № 531/2015 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., в частта, с която е било спряно производството пред горестоящия административен орган, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 КСО, и е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., в частта с която е заличено по давност задължението на Б. И., установено с Разпореждане № 4007244583 по Протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. с конкретно посочени размери, и е прекратено производството по делото в тази му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на ТП на НОИ-гр. П. и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-П. Претендират се и разноски за касационната инстанция. Ответникът- Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-П., чрез юрисконсулт К. В.-М. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд П. е разпореждане № 4007244583 по Протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО Б. И. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и лихви, както са посочени в разпореждането, и Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., с което е заличено по давност задължението на Б. И. за периода 03.10.2000 г. до 31.12.2003 г. с конкретно посочени размери, и е спряно образуваното административно производство по жалба вх. № МП-36035/27.05.2014 г. и допълнение към нея № МП-36035#1/30.05.2014 г. срещу разпореждане № 4007244583/Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -П. в останалата й част до влизане в сила на разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че в случая е налице друго административно производство- това във връзка с издаденото разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е изменен, считано от 24.07.2005 г. размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. И., което е преюдициално по отношение на настоящото производство. Приел е също, че с оглед дължимото по силата на КСО предварително изпълнение на акта се създава съществена опасност от събиране на вземанията по него, което налага спиране на производството. Така постановеното решение е правилно. В случая е установено, че във връзка с изгубена пенсионна преписка е издадено разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване/РПО/ при ТП на НОИ -П. е отменено разпореждане № 31/ПР№ 01101/10.10.2000 г. на РПО при ТП на НОИ гр. П. и всички последващи на Б. И., отпусната е от 24.07.2005 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при осигурителен стаж от III категория 33 г. 04м. 26дни при посочени периоди. С разпореждането е постановено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатената сума за пенсия да се възстанови от И. заедно с лихвата по чл. 113. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като с решение № РД-159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П. жалбата е оставена без уважение. Решението на директора на ТП на НОИ - П. е обжалвано пред Административен съд П., като с решение № 126/22.01.2015 г. по адм. дело № 2696/2014 г. жалбата на Б. И. е отхвърлена. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд, като е влязло в сила с Определение № 2779 от 14.03.2016 г. по адм. дело № 13113/2015 г. на петчленен състав, втора колегия. Във връзка с разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г., но преди влизането му в сила, са издадени разпореждане № 4007244583 по Протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО Б. И. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и лихви, както са посочени в разпореждането, и Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., с което е заличено по давност задължението на Б. И. за периода 03.10.2000 г. до 31.12.2003 г. с конкретно посочени размери, и е спряно образуваното административно производство по жалба вх. № МП-36035/27.05.2014 г. и допълнение към нея № МП-36035#1/30.05.2014 г. срещу разпореждане № 4007244583/Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -П. в останалата й част до влизане в сила на разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ- П. е законосъобразно с оглед наличието на друго административно производство, което е преюдициално по отношение настоящето производство производството. Административният орган е заличил част от задълженията на И. поради изтекла погасителна давност с оглед на предварителното изпълнение на обжалваното разпореждане. Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Изпълнението може да бъде спряно от административния орган при условията на чл. 117а от КСО. В случая за административният орган, след обсъждане въпросите по приложението на чл. 115 от КСО е приел, че не е налице пречка са спиране на административното производството. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са и наведените доводи за некомпетентност на длъжностното лице издало разпореждане № 4007244583 по протокол № Ра-305/20.05.2014 г. Длъжностното лице по чл. 98 от КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия. Не е необходимо в случая друго упълномощаване. Освен това в при издавена на решение № РД-20 от 27.01.2015 г. директорът на ТП на НОИ- П. действа и като инстанция по същество съобразно правомощията си по чл. 117, ал. 3 от КСО. Това решение е и благоприятно за И., тъй като препятства опасността от събиране на вземания от него, които са погасени по давност. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350,00/триста и петдесет/лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,