Решение № 6594 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5187/2017 г.

Решение № 6594 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5187/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. от гр. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Божикова, против решение № 504 от 29.03. 2017 г., постановено по адм. д. № 446/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П. за отказано изплащане на финансонва помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г., този договор е прекратен и е наредено връщане на полученото първо плащане по договора. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не възприел твърдението му за нищожност на оспорената заповед, въпреки че е издадена при липса на компетентност на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., при неспазено изискване за форма и излагане на мотиви и при пълна липса на основание за издаването й, представляващи тежък порок на процесния акт, водещ до нищожност. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Божикова, поддържа жалбата. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Намира, че указанията, дадени в отменително решение № 1826 от 14.02.2017 г. по адм. дело № 4067/2016 г. на ВАС, четвърто отделение са изпълнени. Намира, че съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от орган, който притежава материалната компетентност да го издаде, предвид приложената заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която делегира конкретни правомощия на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие", включително и това да вземат решения при одобрение/отказ, и съответно да издават заповедите за одобрение/отказ на заявленията за финансово подпомагане по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а и с оглед на факта, че заповедта е издадена на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" (обн. ДВ. бр. 87 от 3 ноември 2009 г.), като възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Счита възражението на касатора по отношение формата на обжалвания административен акт за неправилно и че правилно са отхвърлени като неоснователни и възраженията за липсата на мотиви. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока п о чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., с която е отказано изплащането на финансонва помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г., поради неподадена заявка за второ плащане, прекратен е този договор и е наредено връщане на полученото първо планщане по него. Искането е било за обявяване на нищожността й по съображения, че е издадена при липса на компетентност на административния орган и при неспазено изискване за форма и излагане на мотиви и при пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването й, както и за незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 390 от 19.02.2016 г. по адм. д. № 1252/2015 г. Административен съд - П. обявил за нищожна тази заповед по съображения, че е издадена от орган, различен от единствено оправомощеният да се произнесе с нарочен акт - а именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", без да е уредена възможност за последния да делегира предоставените му правомощия на своите заместници или други подчинени му служители на фонда, вкл. и на директорите на областните дирекции "Земеделие" и, че такава възможност е предвидена едва с изменението на чл. 20а от ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 12/2015 г., но изменената разпоредба има действие занапред, поради което действията по делегиране на права на основание предходна редакция на чл. 20а от ЗПЗП не могат да се счетат за валидни. С решение № 1826 от 14.02.2017 г. по адм. д. № № 4067/2016 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение по съображения, че заповедта, издадена на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" (Обн. ДВ. бр. 87 от 3 Ноември 2009 г., изм. ДВ. бр. 90 от 13 Ноември 2009 г., изм. ДВ. бр. 47 о т 22 Юни 2010 г., изм. ДВ. бр. 90 от 16 Ноември 2010 г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011 г., отм. ДВ. бр. 55 от 20 Юли 2012 г.) и съгласно посочената разпоредба от Устройствения правилник, "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, поради което заповедта не е нищожна, и върнал делото за ново разглеждане с указания за излагане на съображения по същността на правния спор. Дал и второ указание, а именно при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да изследва въпроса за допустимостта на подадената жалба, предвид подаванети й години след издаване на оспорения административен акт. След връщане на делото, с молба от 22.02.2017 г., жалбоподателят изрично посочил, че не сочи доказателства за спазване на срока за обжалване, защото жалбата му е само за обявяване на нищожност и законът не е предвидил срок за упражняване на това право. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, съобразил извода на последния, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на делегирано правомощие, и изложил съображения по останалите възражения, както следва: Преценил за неоснователно възражението за нищожност поради липса на форма, предвид издаването й в предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което в достатъчна степен ясно и недвусмислено е посочено, че не е подадено заявление за второ плащане, т. е., посочено е фактическото основание, както и правните основания, въз основа на които е издадена, т. е. че съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Счел за неоснователно и възражението за нищожност поради липса на мотиви, не само защото такива са изложени, но и защото съдебната практика и правната теория не приемат липсата на мотиви като основание за нищожност,, респ. че неспазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основание само за незаконосъобразност на административния акт и то само когато мотивите не могат да бъдат извлечени от други документи, създадени в производството по неговото издаване. На следващо място преценил като неоснователно и твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на акта, който съществен порок да доведе до нищожност на акта, в която връзка изложил съображения, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., поради което и не може да се принеме, че е лишена напълно от правно основание. Съобразил и, че не следва да обсъжда направените в тази насока твърдения на жалбоподателя, касаещи причините за неспазения срок за подаване на заявление за второ плащане, тъй като те са неотносими към предмета на спора, извън който е останал въпросът за законосъобразността на оспорената заповед. Така обосновал извод, че оспореният акт не е изцяло лишен от материалноправно основание. По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС-П. е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е немотивирано. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора в останалата за разглеждане част. Обоснована е неговата преценка, че оспореният административен акт не страда от порока липса на форма, предвид издаването му в предвидената от закона писмена такава и че в него в достатъчна степен ясно и недвусмислено е посочено, че е отказано изплащане на финансонва помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г., поради неподадено заявление за второ плащане, т. е., посочено е фактическото основание, освен правното, въз основа на които е издаден. Правилно е приел, че доводът за нищожност поради липса на мотиви, освен че не отговаря на истината, не е съобразен със съдебната практика и правната теория, че неспазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основание само за незаконосъобразност на административния акт и то то тогава, когато мотивите не могат да бъдат изведени от други документи по преписката. Законосъобразно е приел твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на административния акт, който порок да е толкова съществен, че да доведе до нищожност на акта, за неоснователно. Този извод се налага от факта, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което и не е напълно лишена от правно основание. Останалите, направени в тази връзка твърдения на касационния жалбоподател, обосноваващи причините за неспазения срок за подаване на заявление за второ плащане, вкл. че бил "връщан" от администрацията на ответника, са ирелевантни към предмета на спора, касаещ само въпроса за нищожност на оспорената заповед. С оглед горното, изводът на съда, че административният акт е издаден от орган с делегирана компетентност да издаде процесния акт/съобразно отменителното решение на ВАС/ и че последният не е нищожен на другите инвокирани в жалбата основания, е законосъобразен и обоснован. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички посочени основания за нищожност на оспорения акт и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на него. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед се установява, че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касатора е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение