Решение № 8992 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2022 г.

Решение № 8992 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2022 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. чрез адвокат Х. Соколов против решение № 27/16.02.2022 г. по адм. дело № 296/2021 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му уведомително писмо изх. № 20-63122 от 15.09.2021 г. на началника на СГКК - гр. Разград, с което е постановен отказ да се извърши служебно изменение в КККР на с. Радинград по отношение на ПИ с идентификатор 61385.12.155. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че данните в КККР за имота следва да бъдат променени, като предназначението на територията се промени от "земеделска" на "урбанизирана". Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен със задължителни указания за извършване на искането изменение. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът – началникът на СГКК – Разград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Разград е образувано по жалба на Т. А. против уведомително писмо изх. № 20-63122 от 15.09.2021 г. на началника на СГКК - гр. Разград, с което е постановен отказ да се извърши служебно изменение в КККР на с. Радинград по отношение на ПИ с идентификатор 61385.12.155, изразяващо се в промяна на предназначението на територията от "земеделска" в "урбанизирана". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от началника на СГКК - гр. Разград в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Актът е в надлежната писмена форма, има необходимото съдържание, включително фактически и правни съображения на административния орган, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че жалбоподателя се позовава на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, но не е ангажирал доказателства, че по реда на чл. 53 от същия правилник е придобил собствеността именно върху поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград. Счел е, че е доказано по делото, че този имот е общинска собственост и само Община - Разград може да поиска изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радинград. Като несобственик жалбоподателят няма материално правна легитимация да предизвика такова изменение, поради което правилно административният орган е отказал да го извърши. Така постановеното решение е правилно. Оспореното решение на Административен съд Разград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за изменение на данните в КККР за ПИ с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград, изразяващо се в промяна на предназначението на територията от "земеделска" на "урбанизирана" и отказът на началника на СГКК – Разград е законосъобразен. Административното производство е започнало със заявление вх. № 05-12234 от 15.09.2021 г., подадено до началника на СГКК - Разград, жалбоподателят е заявил, че е собственик на сграда, изградена през 1946 г. върху земеделска земя. Посочил е, че съгласно чл. 50, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи предназначението на земята е променено. С оглед на това е поискал да се извърши служебно изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на недвижимите имоти на с. Радинград, без издаване на заповед, като се промени трайното предназначение на територията на имот с идентификатор 61385.12.155 от "земеделска" в "урбанизирана", както и начинът му на трайно ползване от "застроен имот в земеделска територия" на "поземлен имот за жилищни нужди-ниско застрояване" съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и съгласно чл. 31 ЗКИР във вр, с чл. 14, ал. 4 от от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, дело № 967 от 1958 г., от който е видно, че К. И. е закупил нива от 500 кв. м в землището на [населено място], Разградско, в местността [наименование], което дворно място е извън чертите на селото, с построената в него къща от три стаи. Към заявлението жалбоподателят представил договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.1981 г., с който е закупил горния жилищен имот - къща и дворно място. Представена е и скица на поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на [населено място], в която е отразено, че имотът е в местност [наименование], с площ 500 кв. м, с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване: застроен имот в земеделска територия, като по КРНИ няма данни за собственици. С оспореното уведомително писмо изх. № 20-63122 от 15.09.2021 г. началникът на СГКК - Разград е приел, че искането на заявителя е недопустимо, заявлението му не може да бъде уважено и исканата промяна следва да бъде отказана. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Обосновано е преценено, че писмото е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на административния съд съответствие на постановения отказ с материалния закон, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР изменения в КРНИ се извършват при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КККР по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са осъществени, тъй като не е налице несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните относно трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на ПИ с идентификатор 61385.12.155 по КККР на село Радинград. В чл. 51, ал. 3 ЗКИР е предвидено, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи физически и юридически лица - собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, съответно по Закона за опазване на земеделските земи, са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта. Съгласно чл. 50, ал. 6 от ЗОЗЗ, когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда. Собствеността върху земята се придобива по реда на чл. 53. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ППЗОЗЗ установява, че земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост. В ал. 2, пр. 2 е посочено, че придобиването на земи - общинска собственост, се извършва по реда на Закона за общинската собственост. Касаторът се позовава на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ, но не е ангажирал доказателства, че по реда на чл. 53 от същия правилник е придобил собствеността именно върху поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград. Това е така, тъй като представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.03.1981 г., с който е закупил гореописания имот, не може да се противопостави на Акт № 3185 за частна общинска собственост от 19.03.2021 г., от който е видно, че поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Радинград е собственост на Община - Разград. Този акт има доказателствена сила по чл. 5 от Закона за общинската собственост. По отношение на правото на собственост АОС има доказателствена стойност, каквато имат констативните нотариални актове. Ето защо представения договор не може да се противопостави на АОС. При тези данни, доказано е по делото, че този имот е общинска собственост и само Община - Разград може да поиска изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Радинград. Като несобственик касаторът няма материално правна легитимация да предизвика такова изменение, поради което правилно административният орган е отказал да го извърши. На последно място следва да се посочи, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, но одобреният ПУП не осъществява всички елементи от фактическия състав на промяната на предназначението на имота от земеделска земя в друг вид. След приемането на ПУП, същият следва да бъде представен за нанасяне в кадастралната карта. Поради това, началника на СГКК-Разград не разполага с компетентност да прецени налице ли са материалноправните предпоставки на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ. Това мотивира и възприетото от административния съд заключение за законосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК - София, обективиран в писмо изх. № 20-63122/15.09.2021 г. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд Разград постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Разград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото разноски в полза на касационния жалбоподател пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. Предвид направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати на община Разград сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,