Решение № 3605 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2017 г.

Решение № 3605 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Г. срещу Решение № 636 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д. № 244 по описа на Административен съд С. - област (АССО) за 2017 г. С него е отменено Решение № 21 по Протокол № 2 от 23.02.2017 г. на Общински съвет – Г. (ОбС – Г.). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В частност се твърди, че първоинстанционният съд е пропуснал да отчете съществуването на чл. 24а, ал. 7 ЗСПЗЗ, а обжалваното пред него решение на ОбС – Г. е взето в изпълнение на изрично предвиденото в тази разпоредба негово правомощие да определи по предложение на кмета на общината маломерни имоти от общинския поземлен фонд, които могат да се отдават под наем за една година без търг или конкурс. В. това, съдът се основал на разпоредбата на чл. 37п, ал. 1 ЗСПЗЗ, която е отменена през 2014 г., тоест преди приемане на спорното решение на ОбС- Г.. Поради това съдът е приложил погрешно разпоредбата на чл. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), пренебрегвайки реда, предвиден по чл. 24а, ал. 7 ЗСПЗЗ. Въз основа на подробно изложени съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна – Областният управител на Софийска област оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка пред АССО е била законосъобразността на Решение № 21 по Протокол № 2, прието на заседание на ОбС – Г., проведено на 23.02.2017 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 24 а, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 98, ал. 4 от Наредба № 8 от 31.01.2017 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Г., общинският съвет е решил: 1. Одобрява списък с маломерните имоти за отдаване под наем без търг за стопанската 2016/2017 г. съгласно Приложение № 1 и 2. Определя цени за имотите по т. 1 за всички категории земи 20, 00 лв. за един декар. Като се позовал на Определение № 648 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 14557 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. съдът намерил оспорването за допустимо, а по същество изложил съображения за неговата основателност. Приел, че решението на ОбС – Г. е прието от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и с необходимото мнозинство. Изразил становище, че същото е мотивирано, макар самото то да не съдържа фактическите основания за неговото приемане. В тази връзка се позовал на Тълкувателно решение на ОСГК на Върховния съд на Република България № 16/1975 г., като направил извод, че в случая мотивите за приемане на решението се извеждат от предложението на заместник – кмета на общината. Въпреки това, направил извод за незаконосъобразност на спорното решение на ОбС - Г. като прието в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 ЗОбС, доколкото с него са определени имоти по списък в Приложение № 1 към решението с начин на трайно ползване "пасище, мера", "пасище с храсти", "ливада", които да се отдават под наем за една година без търг или конкурс. З. да обоснове този извод, съдът приел, че по отношение на земите по приложението по повод отдаването им под наем и аренда е приложим редът, предвиден в ЗСПЗЗ. Като взел предвид разпоредбите на чл. 24 а, ал. 5 до ал. 7 ЗСПЗЗ и това, че процесните земи не попадат в изключенията на чл. 24 а, ал. 6 ЗСПЗЗ, съдът направил извод, че за тях е приложим специалният ред по чл. 37 п ЗСПЗЗ, съответно неприложим този по чл. 24 а, ал. 5 – 7 ЗСПЗЗ. Специалният ред, освен че въвежда ограничение на кръга на лицата, които могат да кандидатстват, съответно да се отдадат под наем тези имоти, не изключва задължението на общината отдаването под наем да се извърши едва след провеждането на търг или конкурс. Н. с това, като съобразил, че в ЗСПЗЗ, съответно в правилника за прилагане на закона не е предвиден ред за отдаване под наем на мерите и пасищата без търг или конкурс, съдът приел, че при отдаването им под наем, освен правилото на чл. 37 п, ал. 2 ЗСПЗЗ, което налага изпълнение на изискванията на чл. 37и - 37о ЗСПЗЗ, следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14, ал. 7 ЗОбС, които предвиждат предоставянето под наем на имоти общинска собственост да се извършва чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Р. е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основателно се възразява в касационната жалба срещу направения в първоинстанционното решение неправилен прочит на чл. 24 а, ал. 7 ЗСПЗЗ. Разпоредбата е относима към маломерни имоти от общинския поземлен фонд, които могат да се отдават под наем за една година без търг или конкурс и се явява специална такава, приложима в ограничен, съобразно съдържанието й, брой случаи. Настоящият е именно такъв. Въпреки това, правилно като резултат, с обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 21 по Протокол № 2, прието на заседание на ОбС – Г., проведено на 23.02.2017 г. Както обосновано е отчел и съставът на АССО решението не съдържа фактическите основания, дали основание за приемането му. В тази връзка мотиви към него не може да бъдат извлечени нито от представените по делото протоколи на Постоянна комисия по "Екология, селско и горско стопанство" и на Постоянна комисия по "Икономика, бюджет, финанси, приватизация и общинска собственост", нито от Протокол № 2 от 23.02.2017 г. за заседанието на ОбС – Г., на което е прието спорното решение. Видно от последния, по т. 8 от дневния ред обсъждания и коментари не са били направени. Неправилно в тази връзка съдът се е позовал на предложението на заместник – кмета на Община Г.. На първо място, разпоредбата на чл. 24 а, ал. 7 ЗСПЗЗ изисква предложение на кмета на общината, а не на неговия заместник. Именно предложението на кмета на общината инициира приемането на решение по чл. 24 а, ал. 7 ЗСПЗЗ от общинския съвет. В настоящия случай въпреки, че в поканата за свикване на заседанието на ОбС - Г. и в дневния ред по Протокол № 2 от 23.02.2017 г. е вписано и докладвано по т. 8 Предложение с вх. № 36 от 14.02.2017 г. (08-00-218 от 14.02.2017 г.) от Р. А. - кмет на Община Г. относно списък на маломерни имоти за отдаване под наем за стопанската 2016/2017 г., по делото такова предложение не е представено. Идентично като номер е представеното по делото такова, но изходящо от заместник - кмета. В този смисъл се констатира приемането на спорното решение на ОбС – Г. при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. По делото, въпреки дадените указания, не са представени и доказателства, от които да се установи, че заместник – кметът е действал при условията на заместване на кмета на общината, които (ако съществуват) са част от административната преписка. На следващо място, предложението на заместник – кмета се основава на Решение на ОбС – Г. от 31.01.2017 г., което не е представено по делото въпреки изричните указания, дадени от първоинстанционния съд за представяне на административната преписка в цялост с Разпореждане № 361 от 21.03.2017 г. В този смисъл неустановено по делото е останало дали имотите по Приложение № 1 към процесното решение са маломерни по смисъла за непредставеното решение на ОбС – Г. № 9 от 31.01.2017 г. Ето защо с обжалваното решение, правилно като резултат, Решение № 21 по Протокол № 2, прието на заседание на ОбС – Г., проведено на 23.02.2017 г. е отменено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение