Решение № 2735 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2008 г.

Решение № 2735 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, срещу Решение № 424/20.06.2008 г., постановено по адм. д. № 17/08 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна (ВОС), Административно отделение (АО), II състав, с което е отменен ДРА № 1260/25.07.2005 г, издаден от Ръководител на екип в ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 929 от 21.09.2005 г. на Директора на РДД - Варна, в частта, с която на Държавно лесничейство с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09. и м. 11.2004 г. в размер на 3 721, 97 лв., ведно със законната лихва в размер на 349, 15 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че по всички доставки не са налице законовите предпоставки по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответника по касационната жалба - Държавно лесничейство с. Старо Оряхово, чрез проц. си представител адв. Стоянова в писмено възражение излага подробни съображения, досежно правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА № 1260 от 25.07.2005 г. издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с Решение № 929/21.09.2005 г. на директора на РДД - Варна в частта, в която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 08. 2004 г. - 1 224, 28 лв., за м. 09.2004 г. -1 552 лв., за м. 11.2004 г. - 945, 69 лв., като е определен съответстващ ДДС за внасяне в размер на 3 721, 97 лв. и начислени лихви за просрочие в размер на 349, 15 лв. Обжалваното решение е постановено в производство, след решение № 2534/2008 г., постановено по адм. дело № 11367/2007 г. по описа на ВАС, с което е прогласено за нищожно на решение № 1364/2006 г., постановено по адм. дело № 1695/2005 г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че въз основа на спечелена тръжна процедура през м. май 2004 г. от "Варна лес" ООД е сключен договор № 13/2.06.2004 г. При участието си в търга, дружеството е декларирало с автореференция, че ще извършва със собствена техника и персонал добива и извоза на дървесината, тъй като е собственик на 3 бр. трактори, 2 бр. кранове Шипка, 1 булдозер, 7 бр. моторни триони. От извършена в хода на ревизията насрещна проверка на "Варна Лес" ООД е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби на дружеството, данъкът е начислен по сметка № 453/2 и внесен по ДДС-сметка. От декларация на представителя на "Варна лес" ООД се установява, че дружеството няма закупени собствени транспортни средства, техника и персонал, а за изпълнение на договора е сключил договор № 4/5.01.2004 г., с подизпълнителя "призма трейдинг" ЕООД, по силата на който добива, извоза, товаренето, претоварването, сортирането и всички други дейности се възлагат на "призма трейдинг" ЕООД. Във връзка с извършена проверка на подизпълнителя "призма трейд" ЕООД е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения, което е редовно връчено и в законния седемдневен срок изисканите документи не са депозирани. Съдът е обсъдил приетите по делото позволителни за сеч на насажденията в обекта, издадени на "Варна лес" ООД във връзка със сключения договор № 13/2.06.2004 г.; Заповед № 118/11.06.2004 г. на Директора на Държавно лесничейство "Старо Оряхово" за назначаване на комисия с представител на "Варна лес" ООД за приемане на извършената работа; отчети по труда и приемо- предавателни протоколи за извършена работа, подписани от двете страни по договора, въз основа на които са издадени процесните фактури; договори, сключени между "Варна лес" ООД и подизпълнители - физически лица и свързаните с тях доказателства за извършена работа (приемо-предавателни протоколи) и плащане РКО, от които се установява изпълнение на договорените услуги. От приетата като неоспорена в хода на съдебното производство съдебно- счетоводната експертиза, съдът е приел, че начисленият ДДС е отразен по счетоводните сметки от бюджетния сметкоплан съгласно счетоводното законодателство. Фактура № 2786 е включена в дневника за покупки за данъчен период м. септември и месец октомври 2004 г., като данъчният кредит е ползван през същите данъчни периоди. При така установеното от правна страна съдът е приел, че в хода на административното и съдебно обжалване са представени доказателства, във връзка с доказване реалността на процесните услуги. Позовава се на приетите и описани в мотивите доказателства за реалното извършване на договорената услуга добив на маркирана дървесина (сеч и извоз) от държавния горски фонд на територията на Държавно лесничейство с. Старо Оряхово и предаване на процесните количества дървесина. Относно констатираното от данъчните органи разминаване между фактурираните от "Варна лес" ООД на лесничейството количества дървесина и тези, фактурирани от "Призма трейдинг" ЕООД на "Варна лес" ООД съдът се позовава на обстоятелството, че като подизпълнители са ползвани не само "Варна лес" ЕООД, но и физически лица, за което по делото са представени доказателства. Досежно констатацията на данъчните орган за липса на приемо-предавателни протоколи или протоколи за извършена работа, съдът се позовава на наличието на неоспорения и приет по делото договор, въз основа на който са съставени първични счетоводни документи (фактури) и насрещна престация на получателя, поради което в конкретния случай е налице доставка на услуга между "Варна лес" ООД и Държавно лесничейство с. Старо Оряхово като условие за признаване право на данъчен кредит на основание чл. 64 от ЗДДС. Доколкото в хода на ревизията непрекия доставчик на жалбоподателя - "Призма трейдинг" ЕООД не е представил на данъчните органи изисканите му документи и обяснения в указания му срок, съдът е приел, че евентуално приложение може да намери разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), но от фактическите констатации в ДРА и потвърждаващото го решение е видно, че правото на данъчен кредит е отказано само поради липса на реално осъществена доставка. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, която настоящият състав изцяло възприема, съдът е достигнал до правилно приложение на материалния закон. В хода на ревизията и от приетото заключение на ССЕ е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки и СД за съответните данъчни периоди, данъка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от доставчика на жалбоподателя и е внесен по ДДС сметка на доставчика. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит, данъчният орган е приел, че не може да се докаже по безспорен начин наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Както правилно е приел съдът, в хода на административното и съдебното обжалване са представени доказателства, във връзка с доказване реалността на услугата. Приетия по делото договор № 13/2.06.2004 г., сключен между "Варна лес" ООД и ДЛ "Старо Оряхово" и допълнително споразумение към него от 10.09.2004 г., с предмет сеч и извоз на дървесина до временен склад от конкретно обозначен обект на лесничейството не е оспорен от ответната страна, както и позволителни за сеч на насажденията в обекта, издадени на "Варна лес" ООД във връзка със сключения договор; отчети по труда и приемо- предавателни протоколи за извършена работа, подписани от двете страни по договора; договори, сключени между "Варна лес" ООД и подизпълнители - физически лица и свързаните с тях доказателства за извършена работа (приемо- предавателни протоколи) и плащане (РКО). Констатираното от данъчните органи разминаване между фактурираните от "Варна лес" ООД на лесничейството количества дървесина и тези, фактурирани от "призма трейдинг" ЕООД на "Варна лес" ООД, както правилно е приел съдът, се дължи на обстоятелството, че като подизпълнители са ползвани не само от "Призма трейдинг" ЕООД, но и физически лица, за което по делото са представени доказателства за извършена работа (приемо-предавателни протоколи) и плащане (РКО). В тази насока е неоснователен касационния довод за липса на представени доказателства в хода на ревизията от подизпълнителя "Призма трейдинг" ЕООД за извършване на процесната доставка. Безспорно установен е и факта на последващо реализиране на процесните количества дървесина, поради което правилно ВОС е приел, че се установява изпълнение на договорените услуги, поради което са налице и предпоставките за признаване право на данъчен кредит визирани в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Законосъобразно и в съответствие със съдопроизводствените правила е извода на ВОС, че в конкретния случай, доколкото в хода на ревизията непрекия доставчик на жалбоподателя - "Призма трейдинг" ЕООД не е представил на данъчните органи изисканите му документи и обяснения в указания му срок, то евентуално приложение може да намери разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), но такива фактически констатации и правни доводи в ДРА и потвърждаващото го решение не се съдържат. Съдете следва да се произнесе по същество на спора съгласно изискванията на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, но в рамките на фактическите констатации и правни доводи възприети в обжалвания ДРА, респективно в Решението на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,