Решение № 5451 от 7.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, чрез старши юрисконсулт Д. Стойчева срещу решение 577/22.11.2021 г. по адм. дело 846/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Манолов, чрез адв. В. Челебиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение 577/22.11.2021 г. по адм. дело 846/2021 г., Административен съд Хасково е отменил решение 1012-26-316-1/10.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-521/07.07.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково с което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Манолов на основание чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, преписката е била изпратена по компетентност на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и са били присъдени разноски. Съдът е приел, че административния орган неправилно не е зачел периода на наборна военна служба като действителен, което е следвало да доведе до изискуемата предпоставка, заложена в чл. 68, ал. 3 от КСО и придобиването на право за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателя. Извел от фактите по делото и приложената нормативна база, съдът е счел, че административния акт е бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление Ц2113-26-1663 от 16.10.2020 г., П. Манолов е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/2140-26-136/15.02.2021 г. е било отказано отпускането на такава. След подадено възражение от жалбоподателя и декларирането, че е работил в АПК Клокотница Юг, административния орган е наредил да бъде извършена проверка и да бъдат събрани необходимите документи относно трудовия стаж на Манолов. Въз основа на проверката и събраните документи, ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково е отменил разпореждането относно неправилно зачетен стаж, но на основание чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО отново е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотивите, че при подаване на заявлението, Манолов е имал навършена възраст от 66 г., 08 месеца и 04 дни за положен стаж от 01.03.1970 г. до 19.01.2000 г. както следва 01 г., 10 м. и 16 дни от първа категория труд, 01 г., 09 м. и 25 д. от втора категория и 12 г., 10 м. и 02 д. от трета категория. Стажът е бил изчислен на действителен стаж от 13 г., 02 м. и 22 дни. Длъжностното лице е приело, че Манолов не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като е отбил редовна военна служба за периода от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г. общо 02 г., 00 м. и 01 д. и за период на безработица от 06.02.1991 г. до 26.09.1991 г. и от 26.01.1996 г. до 26.09.1996 г. и няма изискуемия действителен осигурителен стаж. На основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./ във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Редовната наборна военна служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба /Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г./. Лицата, подлежащи на наборна военна служба, не са имали правото на избор дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение. Пенсионният орган следва да зачете периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж, след което да направи нова обоснована преценка за това дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 15.01.1974 г. до 15.01.1976 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към спорния период разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили /чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г./. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд Хасково е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие 14/04.02.2022 г. ,но не в размер на 500,00 лв., а редуциран на 350лв., на осн. чл.8, ал.2, т.2 от Наредба1/2004г., предвид възражението за прекомерност на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,