Решение № 2175 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2008 г.

Решение № 2175 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на РМД - гр. Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Кета Керенска-Гелова, против решение № 713 от 29.07.2008 г., постановено по адм. д. № 591 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което са отменени ППСПДВ № 12 от 2008 г. на началника на Митница - Бургас, и потвърждаващото го решение на директора на РМД - гр. Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 114 ППЗМ и е изградил изводите си на предположения за съществуване на отклонения от теглото при теглене по метода "драфт сървей" и на системна грешка при мерене на жп кантар, както и на загуби при механично разпиляване на товара, загуба на влага и т. н. Касаторът моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отхвърли подадената жалба против ППСПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД, не е изразил становище. Заинтересуваната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Бургас, не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и събраните доказателства по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 12 от 27.02.2008 г., издадено от началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо с решение на директора на Регионалната митническа дирекция - гр. Бургас, с което на "Пристанище Бургас" ЕАД са определени публични държавни вземания в размер на 122 642 лв., представляващи ДДС, заедно със законна лихва, считано от датата на възникването на задължението. За да постанови това решение, съдът е приел, че постановлението е издадено предвид констатирана липса от 237 970 кг меден концентрат, представляваща разликата между разтовареното и експедираното количество от същата стока. Съдът е възприел изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че съществува обективно несъответствие в резултатите при измерването по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар поради разликата в методите, като предвид международно установената практика в корабоплаването разликата е в рамките на +/-0, 5% от товароносимостта на кораба. Съществуват също системна грешка и грешка на везната. Съдът е посочил, че според вещото лице разликата може да се дължи на естествени загуби или на механично разпиляване и на влиянието на атмосферни фактори, тъй като се касае за насипна стока, но на тези загуби не може да се даде конкретно цифрово изражение. Предвид това съдът е направил извода, че установената разлика в количеството желязна руда не се дължи на липса по чл. 114 ППЗМ. Приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 вр. чл. 58, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като има доказателства за друго, различно от отклонението на стоки от митнически контрол. Така постановеното решението е правилно. Между страните по делото не съществува спор от фактическа страна. На 18.07.2007 г. в МП "Пристанище център" - Бургас, е манифестирана стока - 10 996 900 и 10 992 000 кг., съответно по статии 1 и 2, меден концентрат. По реда на чл. 772 ППЗМ е съставен генерален акт № 186 от 23.07.2007 година. Стоката е приета във временен склад с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД и е експедирана на няколко части, като е дадено митническо направление "транзит в страната" и след натоварването и разтоварването са установени липси от временния склад в размер на 237 970 килограма. От обжалваното пред съда постановление се установява, че публичното задължение е определено на основание чл. 114, ал. 1 ППЗМ вр. чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ и чл. 56 ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ППЗМ в случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временния склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове. В случая не е установено неизпълнение на някое от изискванията при временно складиране от страна на "Пристанище Бургас" ЕАД, който е титулярът на временния склад. Митническите органи са приели за липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ това количество стока - желязна руда, на което не е дадено допустимо митническо направление според съставените единни административни документи. Поради това, че процесната стока е със ставка нула за вносното мито, дължимите публични държавни вземания, които са определени с обжалваното ППСПДВ, представляват ДДС и следва да намерят приложение разпоредбите на специалния закон. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Според чл. 16, ал. 1 ЗДДС вносът на стоки представлява въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като в ал. 5 е предвидено, че независимо от предходните алинеи, когато при въвеждането на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната. В чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС е предвидено, че освободен от данък е вносът на стоки под митнически надзор, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила. При преценката дали са налице предпоставките за възникване на вносното митническо задължение първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на съдебната техническа експертиза, която е дадена по въпроси, за които се изискват специални познания от определена област по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, и представлява допустимо доказателствено средство. Заключението е изготвено по поставените въпроси обективно, обосновано, компетентно и последователно, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещото лице. От това заключение, което по същество не е оспорено от страните, се установява, че винаги има несъответствие в резултатите на двата вида измерване - по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар, поради разликата и несъвършенствата на методите и измервателните уреди, както и при случайна грешка. Международно установената практика в корабоплаването е да се приемат разлики в рамките на +/-0, 5% от товароносимостта на кораба в момента на натоварване или на разтоварване. Съдът е приел, че именно тези отклонения при тегленото, които в конкретния случай се движат в пределите на допустимото, са довели до установената от митническите органи разлика. Следователно за посоченото количество не може да се приеме, че е осъществен внос в хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗДДС, тъй като стоките не са престанали да са под съответния режим на територията на страната. Неправилни са оплакванията на касатора, че съдът се е позовал на предположение за наличие на механично разпиляване на стоката по време на товаро-разтоварната дейност, на сухопътния транспорт, загуба на товар поради загуба на влага и т. н., което е в резултат на естеството на стоката. Съдът само е изложил в решението, че има заключение на вещото лице в тази връзка, според което не може да бъде дадено конкретно цифрово изражение на тези загуби. Необосновано касаторът твърди, че съдът е обосновал изводите си със заключението в тази част, тъй като това не следва от мотивите на решението. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че разликата в количеството на част от разтоварената стока в насипно състояние на пристанището в гр. Бургас не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114 ППЗМ. По-малкото количество, което е установено към момента на експедиране на товара, е в резултат на грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на жп вагоните, която разлика за случая е в диапазона на нормално допустимата грешка. Разликата в теглото, която е в резултат на измерването на насипни товари, която се приема от международната практика в корабоплаването, произтича от естеството на стоката, поради което титулярът на временния склад не следва да носи отговорност за липси. Следва да се приеме, че съгласно чл. 823, ал. 1, т. 1 ППЗМ не е налице отклонение от митнически режим или освобождаване на стоките от митнически контрол. Следва за прецизност да се посочи, че съдът неправилно се е позовал на разпоредби от отменения ЗДДС, след като релевантните факти и обстоятелства са възникнали през 2007 г., т. е. при действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 година. Тази неточност в мотивите на решението не е оказала влияние върху правилността на крайния извод на съда, съображения за което са изложени по-горе. В тази връзка следва да се отбележи, че част от поддържаните в касационната жалба оплаквания също са аргументирани с неправилно прилагане на разпоредба от отменения ЗДДС. С оглед изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила предвид правилността му като краен резултат. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,